Решение № 913 от 02.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120104430 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД против П. И. Д. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 1988/2022г. на РС Б. По него са били издадени такива – на 31.03.2022г. за сумата от 714.51 лв., представлява главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 470847/23.11. 2020г., сключен със “Сити кеш“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени от по-следното на ”Агенция за събиране на вземания” EAД с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г. до окончателното плащане; и на 23.05.2022г. за сумите: 46.97 лв. – договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 03.05.2021г., и 282.58 лв. – обезще-тение за забава за периода от 22.12.2020г. до 27.03.2022г. Твърди и че след като е полу-чил преписи от заповедите, ответникът е подал възражения – по реда на чл.414 от ГПК, поради което на дружеството е било указано да предяви искове за вземанията си. Пред-вид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Д., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът П. И. Д., действащ със съгласието на баща си И. П. Д., чрез адвокат А. Г. от АК Б, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага съображения, че е поставен под ограничено запрещение и тъй като за сключването на процесния договор липсва съгласие на попечителя му, кредит-ната сделка е унищожаема – на основание чл.27 от ЗЗД, съответно – сумите по нея не са дължими. Иска от Съда претенцията да се отхвърли.

Претендира разноски.

С молби от 07.10. и 04.11.2022г. ищецът е поискал, при унищожаване на сделката, да бъде 1 приложена разпоредбата на чл.34 от ЗЗД и да му се присъди главницата.

С протоколно определение от 23.11.2022г. искът на дружеството по чл.55, ал.1, пр.3, вр. с чл.34 от ЗЗД, е бил отделен за разглеждане в друго производство.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД на 31.03.2022г. и на 23.05.

2022г. са били издадени заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК против П. И. Д. за процесните суми по ч. гр. дело № 1988/2022г. на РС Б, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражения.

Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

Представен е Договор за потребителски кредит с № 470847, сключен на 23.11.2020г. между ”Сити Кеш” ООД и П. И. Д., по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 800 лв. – чл.4, ал.1, при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР в раз-мер на 49.81 %, а той се е задължил да върне общо 882.70 лв. – на 23 седмични вноски: 2 х 6.23 лв. и 21 х 41.44 лв., в срок до 03.05.2021г.

В чл.8 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в тридневен срок от сключването му уговореното в чл.6, обезпечение или предоставеното такова не отговаря на изискванията по чл.23 от Общите условия, дължи на кредитора неустойка в размер на 428.30 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

Не се спори по делото, че тъй като ответникът не е успял да предостави в уговорения тридневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението е нараснал до 1 311 лв.

С Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.

2021г. ”Сити Кеш” ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за потребителски кредит в претендираните с исковата молба размери – за главницата и възнаградителната лихва, за сумата 243.61 лв. – обезщетение за забавено плащане към 20.08.2021г., както и за неустойка от 264.52 лв., общо 1 269.61 лв.

Във връзка с направеното с писмения отговор възражение – за унищожаемост на гор-ния договор, на основание чл.27, пр.1 от ЗЗД, по делото е представено Решение № 512 от 20.12.2019г., постановено по гр. дело № 1177/2019г. на ОС Б, влязло в законна сила на 17.01.2020г., преди сключването на процесната сделка на 23.11.2020г., видно от което е, че ответникът е поставен под ограничено запрещение, т. е. същият е ограниче-но дееспособен.

От представеното по делото Удостоверение с № 94-01-4712/1/12.02.2020г. на Органа по настойничеството и по попечителството при Община Бургас се установява, че попе-чители по право на Д. са родителите му – майката Д. С. С.-Д. и И. П. Д. – баща.

За правните действия на ограничено запретените лица по чл.5, ал.2 от ЗЛС, съобраз-но ал.3 на същата разпоредба, е приложим режимът по чл.4, ал.2 от с. з. – те могат да извършват правни действия със съгласието на техните попечители, както и да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с то-ва, което са придобили със своя труд.

Т. е., з аконът допуска ограничено дееспособното лице да сключва, без съгласието на попечителя си, обикновени дребни сделки за задоволяване текущите си нужди и да раз-полага с това, което е придобило с труда си, но преценката дали дадена сделка е дребна и служи за задоволяване текущите м у нужди следва да се извършва за всеки конкретен случай, като се съобразят съответните обстоятелства.

Според съдебната практика, обикновените дребни сделки са тези, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни потребно-сти, 2 като за тях се изразходват неголеми по количества средства. Те се изпълняват още със сключването им и правоотношенията по тях се прекратяват.

В случая, безспорно се касае за сделка с продължително изпълнение, като стойност-та на договора не е ниска – П. Д. е получил 800 лв., а се е задължил да върне общо 1 311 лв. за пет месеца и десет дни. При това положение, следва да се приеме, че същата не е дребна по смисъла на закона, служеща за задоволяване текущите нужди на ограничено запретения.

Не са ангажирани от ищеца доказателства и за наличие на последващо, изрично, пис-мено съгласие за сключването на оспорената сделка от попечителя.

Или налага се извод, че процесният договор е недействителен – унищожаем. И като такъв, не е породил права и задължения за страните по него, включително за заплащане на сумите по погасителния план от ответника на кредитора.

Следователно към 26.08.2021г. цедентът не е притежавал описаните в приложението към Договора за цесия вземания по Договора за потребителски кредит спрямо ответни-ка, респективно – не е могъл и да ги прехвърли на ищцовото дружество, за да ги придо-бие то надлежно.

Ето защо следва да се приеме, че ответникът не дължи каквито и да било суми по договора за потребителски кредит, сключен от него със ”Сити Кеш” ООД, включително и на цесионера – ищец в настоящото производство. Предявените от ”Агенция за събиране на вземания” EAД установителни искове са неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят изцяло.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото раз-носки – платени адвокатски възнаграждения: 300 лв. в заповедното производство и 400 лв. в исковото.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”офис-сграда Л, и ЕИК: 203670940, искове за признаване за установено по отношение на П. И. Д., ЕГН: ********** – ограничено запретен, действащ със съгласието на попечителя си И. П. Д. – негов баща, адрес: гр.Б, ЖК ” че същият дължи сумата от 714.51 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 470847/23.11.2020г. сключен със “Сити кеш“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г. до окончателното плащане, както и сумите: 46.97 лева – договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 03.05.2021г., и 282.58 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 22.12.2020г. до 27.03.2022г., за които са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК, съответно – на 31.03.2022г. и 23.05. 2022г., по ч. гр. дело № 1988/2022г. на РС Бургас, като неоснователни.

ОСЪЖДА ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на П. И. Д, действащ със съгласието на попечителя си И. П. Д., сумата от 700 лева – разноски в заповедното и настоящото производства за адвокатско възнагражде-ние.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев _______________________ 4