Решение № 316 от 14.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601063 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Бисер Костадинов от АК – Бургас, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия А. Ф. А. с ЕГН **********, против Присъда № 114 от 16.06.2023 г., постановена по НОХД № 2941/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас..

С атакуваната присъда подсъдимият А. А. е признат за виновен затова, че на 07.08.2022 г. в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“, в условията на повторност, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „**", модел „*“, с peг. № **, след употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин/метамфетамин, което обстоятелство е установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARPK-0024, проба № 34/7.08.2022 г., поради което и на основание чл. 343б, ал.4 от НК, вр. ал.3, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от 1 свобода” за срок от дванадесет месеца, както и на глоба в размер на петстотин лева. Съдът е постановил наложеното на А. наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.4 от НК, вр. ал.3, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият А. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца, от което наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 07.08.2022 г.

С обжалваната присъда, районният съд е разпоредил вещественото доказателство по делото – един брой касета от техническо средство дрегер „Drаger Drug Test 5000” с фабричен номер ARPK-0024, проба № 34/07.07.2022 г. да се унищожи, след влизане в сила на присъдата, по реда на ПАС. Съдът е осъдил подсъдимият А. да заплати 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас.

Според жалбоподателя първоинстанционната присъда е била постановена при допуснати съществено нарушение на процесуалния закон, което е нарушило правото на защита на подсъдимия – твърди, че неправилно съдебното производство се е развило и приключило в отсъствието на подсъдимия, доколкото не са били налице условията за провеждане на „задочно“ производство. В тази връзка изразява становище, че съдът не е предприел всички възможни и необходими мерки за връчване на обвинителен акт и призовки на А., включително и чрез негови близки, и по този начин го бил лишил от възможност лично да участва в съдебното производство и да се възползва от възможността да поиска приключването му по някои от особените производства по НПК. Иска се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на прокуратурата, или евентуално – връщане на делото на същия съд за разглеждането му от друг състав, от фазата на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Не приема 2 доводите на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Смята, че първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, и правилно е направил обоснования извод за извършеното от подсъдимия А. престъпление, за което му е повдигнато обвинение по чл. 343Б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Подсъдимият А. А., редовно призован се явява и поддържа жалбата на своя защитник. Дава обяснения по обвинението, с които принципно не отрича извършването на престъплението. Твърди, че живее от четири години в Република ** със семейството си, а на адреса в България, където е бил търсен, за да получи обвинителен акт и призовка, бил регистриран баща му, който обаче също се намирал във **, където живеел и работел.

Защитниците на подсъдимия – адвокатите Бисер Костадинов и Радослав Николов – и двамата от БАК, поддържат въззивната жалба. Твърдят, че подсъдимият е бил лишен от възможност да се защити, тъй като не му е бил връчен обвинителен акт и не е присъствал на съдебните заседания. Според тях, в хода на наказателното преследване А. А. е бил издирван напълно формално – само е бил обявен за издирване с телеграма, без реално да е било извършено нито едно издирвателно мероприятие, тъй като полицейските органи са имали възможност бързо да установят местонахождението на подсъдимия чрез справка от Дирекция за международно оперативно сътрудничество – гр. София, доколкото А. по това време е живеел в страначленка на ЕС. Според защитниците, разглеждането и решаването на делото в отсъствието на подсъдимия е възпрепятствало същият да получи справедлив процес при равни условия с останалите подсъдими, съгласно правилата на НПК, а именно да има възможност да избере реда, при който ще приключи производството – чрез споразумение, чрез съкратено съдебно следствие или по общия ред. Ето защо молят за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и 3 като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК в условията на чл. 269, ал. 3 от НПК – подсъдимият не е бил намерен на адреса, посочен от него като място, на което пребивава, бил е обявен за общодържавно издирване с оглед установяване на местонахождението му и връчване на обвинителен акт и призовка, но въпреки проведените усилия по издирването му, същият не е бил установен. Настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно възражението на защитата, че провеждането на съдебното производство в условията на „задочност“ по отношение на подсъдимия е довело до нарушаване процесуалните права на А. А.. Видно от материалите по делото, на досъдебното производство и на първоинстанционното производство неговите законни права и интереси са били представлявани и защитавани от упълномощен защитник. След като призовката до подсъдимия, изпратена на известния по делото адрес в Република България, се е върнала не връчена защото А. не е бил открит там, първоинстанционният съд е положил достатъчно продължителни усилия да осигури присъствието на подсъдимия в съдебно заседание, макар по принцип, предвид характера на предявеното обвинение за извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание да не е било задължително. Районният съд е извършил необходимите за редовното призоваване на А. справки – за задграничните пътувания на лицето, за евентуалното му междувременно задържане в места за лишаване от свобода, за проведените ОИМ по повод телеграмата за общодържавно издирване на подсъдимия и т.н., като е установил, че същият вече е напуснал посочения адрес за призоваване както и страната, без да уведоми за това компетентните органи въпреки наложената му мярка за неотклонение „Подписка“. Независимо от положените от съда усилия за установяване местопребиваването на подсъдимия, същото е останало 4 неизвестно. Следователно, не може да бъде споделено мнението на защитата, че районният съд е бездействал и без наличие на действителни основания за това, е разгледал производството в отсъствието на подсъдимия.

В тази връзка следва да се припомни, че подсъдимият А. е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство, доколкото в хода на досъдебното производство нему лично е било предявено и връчено постановлението за привличането му като обвиняем, и са му били разяснени правата, които има като такъв, а също и последиците от наложената му мярка за неотклонение „Подписка“. Нещо повече – при това процесуално действие, а после и при разпита си като обвиняем, подсъдимият изрично е посочил като адрес за кореспонденция адресът, където е бил търсен впоследствие за призоваване и от първоинстанционния съд, но не е съобщил на разследващите органи, че всъщност живее постоянно в Република **, където е адресно регистриран. Ето защо, налага се извод, че подсъдимият А. всъщност се е укривал от правосъдните органи, което е станало причина за неучастието му в разглеждането на първоинстанционното съдебно производство. Като е посочил адрес, на който не е могъл да бъде открит и призован, и е напуснал страната без да е уведомил ръководно-решаващия орган за новото си местопребиваване, подсъдимият ясно и недвусмислено е манифестирал отказа си от правото си на лично участие в наказателния процес, а първостепенният съд е направил правилен и законосъобразен извод за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК. В този смисъл са и Решение № 60169 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 651/2021 г., III н. о., НК и Решение № 42 от 25.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 100/2020 г., II н. о., НК, както и Решение на СЕС от 19.05.2022 г., постановено по дело C-569/20 по преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд на Република България.

В хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото; осигурила е на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и 5 анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият А. Ф. А. е роден на ** г. в гр. **, ** гражданин е, живее и работи в Република **, **, има завършен ** клас.

С определение от 23.11.2021 г. по НОХД № 5182/2018 г. по описа на РС Бургас, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение, по силата на което А. се е признал за виновен, че на 06.11.2021 г. е извършил престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок три години, а също и наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Наложено му било наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца (л. 12 от ДП).