Решение № 183 от 11.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000962 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 1056/2021 г. по описа на С. окръжен съд решение.

С него „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Д. Д.

Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** и двете от **** сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 260 лв. представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за лечение ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Съответно искът на Д. Д. Д., ЕГН ********** против „Д.З.“ АД, ЕИК *********, гр.С. за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. е бил отхвърлен за разликата между претендираните 60 000 лв. и присъдените 30 000 лв.

1

По отношение на разноските „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** е било осъдено да заплати на адв. П. К., **** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 3 156 лв. съразмерно с уважената част от исковете. То е било осъдено и да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 1460, 40 лв. направени разноски в първоинстанционното производство.

Д. Д. Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** пък е била осъдена да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, **** разноски от 1 785,36 лв. по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

Едната въззивна жалба е подадена от Д. Д. Д., ЕГН **********, която към момента на подаването й вече е станала пълнолетна. С нея решението се обжалва в частта отхвърляща исковата й претенция за неимуществени вреди.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в пълния му размер.

Другата жалба е подадена от „Д.З.“ АД и с нея решението се обжалва в частта уважаваща претенцията за неимущестевни вреди за разликата между присъдените 30 000 лв. и дължимите според застрахователя 20 000 лв., т.е. за сумата от 10 000 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер.

Всяка от страните излага становище за неоснователност за жалбата на другата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 09.06.2020 г в Районен съд Г. е постъпила изходяща от Д. Д. Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И.Т.К. ЕГН ********** искова молба против „Д.З.“ АД, гр. С.. Било е образувано гр. дело № 218/2020 г. по описа на съда.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 30.11.2019 г., около 12, 45 ч. по улица „П.“ в с. О. се движел лек автомобил „Р.М.“, рег. № * 2

**** **. Той бил управляван от Б.Б., който нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил контрол над автомобила, напуснал платното за движение и се блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво.

Споменава се, че пътничка в този автомобил била ищцата, който пострадала от произшествието. Тя била настанена в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Проф. Д-р С.К.“ АД, гр. С.З. с оплаквания от болки в кръста в дясно, прилошаване и повръщане. Направени й били изследвания и консултативни прегледи. При компютърната томография на лумбален сегмент бил установен снишен кранио-каудален размер на тялото на L1 на базата на компресионна фрактура. О тази причина й била назначена медикаментозна терапия. Била изписана на 03.12.2019 г. с диагноза - Fraktura L 1 и препоръка за носене на тораколумбален корсет за период от 6 м.

Пътнотранспортното произшествие станало причина за образуване на досъдебно производство №256/2019 г. по описа на РУ Г., пр.пр. №1750/2019 г. по описа на ТО Г. към РП С.З.. По повод на същото се сочи, че то към момента на предявяване на иска не било приключило.

На база изложеното от страна на ищцата е направен извод, че причина за катастрофата е допуснати от страна на шофьора Б. нарушения на правилата за движение по пътищата и че същата е в пряко причинна връзка с получените от нея физически увреждания. Сочи се, че той следва да обезщети претърпените от нея вреди - неимуществени и имуществени.

Първите се извеждат от претърпените силни болки и много страдания от увреждането. Сочи се, че преди инцидента тя била в много добро здравословно състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но след него се изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си занимания с връстниците си. Получените наранявания и приложените методи за лечение с тораколумбален корсет намалявали значително възможността и да се движи и натоварвали физически за дълъг период от време. Следвало да спазва режим на покой, прекаран в голямата си част на легло, като за това време за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието разчитала единствено на помощта на своите близки. Твърди се и че към момента на предявяване на иска болката в контузените области продължавала, като освен тях ищцата изживяла и силен емоционален стрес. Тя счита, че за обезщетяване на тези вреди й се дължи сумата от 60 000 лв.

3

Наред с това е посочено, че за лечението на установеното физическо увреждане извършила разходи за закупуване на корсет в размер на 260 лв., които също следва да бъдат обезщетени.

Наред с гореизложеното тя сочи, че за управлявания от Б. лек автомобил имало валидно сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Прави се извод, че с оглед разпоредите на КЗ тя може да претендира заплащане на обезщетението и пряко от застрахователя.

Отправено е искане за осъждането му да й заплати сумата от 15 000 лв., като част от дължимите 60 000 лв. и сумата от 260 лв. за претърпени имуществени вреди. Претендира се и присъждане на законна лихва върху тези суми от 07.12.2019 г., евентуално от 12.12.2019 г., на която дата се твърди застрахователят да е уведомен за застрахователното събитие.

В отговора си „Д.З.“ АД не е оспорило наличието на валидно застрахователно правоотношение. Изразил е обаче становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковите претенции.

Недопустимостта се извежда от това, че не била проведена изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ, която била абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. В тази връзка се сочи, чу ищцата била уведомена за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред застрахователя не били представени. Твърди се по този повод, че исковата молба била предявена преди приключване на същата.

По същество на спора доводите за първото възражение за неоснователност на иска се извеждат от твърдението, че не се дължи обезщетение поради хипотезата на чл. 494, т.1 от КЗ. В тази връзка се споменава, че никъде в представените с ИМ доказателства не се срещала информация, че Б. е управлявал автомобила. Говори се също, че от същата не е ясен механизма на настъпване на ПТП и за липса на конкретизация за нарушените от виновния водач правила за движение по пътищата.

Относно представеният като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №26/30.11.2019 г. е казано, че няма доказетлествена сила досежно установените на местопроизшествието лица, тъй като ПТП-то 4 не било реализирано в присъствие на съставителя на акта. На тази база се твърди, че този протокол не доказва качеството пътник по отношение на ищцата.

Наред с това се сочи, че по делото липсват доказателства, че описаните в ИМ наранявания и страдания са в причинно-следствена връзка с ПТП-то.

По този повод е възразено, че дори да се приеме, че водачът на автомобила е лице различно от ищцата, то травмите не са последица от неговото виновно поведение. В хода на тези разсъждения се сочи, че той не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП-то и загубата на контрол над автомобила се дължала на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС.

На тази база е направено заключение за липсата на елементите от ФС на непозволеното увреждане.

Направено е и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, защото в нарушение на чл. 137а от ЗДвП тя пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

Съответно съдът е пристъпил към събиране на поисканите от страните и относими по делото доказателства. След извършване на тези процесуални действия от страна на ищцата е направено увеличение на иска за неимуществени вреди от 15 000 лв. на 60 000 лв. Същото е допуснато, което е станало причина производството по делото пред РС Г. да се прекрати и то да се изпрати по подсъдност на Сз ОС.

Там е било образувано т. дело № 1056/2021 г. Проведено е едно съдебно заседание и делото е било обявено за решаване.

В постановеното решение е изразено становище, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 60 000 лв. Намерено е за основателно обаче възражението за съпричиняване. Размерът на същото е определен на 50 % и е направен извод, че посоченото по- горе обезщетение следва да се намали със същия.

5

Така искът за неимуществени вреди е уважен за 30 000 лв. и е бил отхвърлен за разликата до 60 000 лв.

Искът за имуществени вреди независимо от извода за съпричиняване е бил уважен в пълня му размер.

Законната лихва върху тези суми е присъдена от 12.12.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя.

Недоволни от решенето са останали и двете страни и са подали жалбите станали причина за започване на настоящето производство.

Д. Д. Д. обжалва същото в отхвърлителната му част като оспорва изводите на съда за наличие на съпричиняване. На тази база прави анализ на събраните доказателства за да аргументира липсата на такова От страна на застрахователното дружество решението се обжалва в осъдителната му част и то само за разликата между присъдените 30 000 лв. и дължимите според него 20 000 лв. Основните доводи за незаконосъобразност се свързват с несправедливо определен размерна обезщетението за неимуществени вреди поради несъобразяване с реалните вреди на ищцата и икономическата обстановка в страната.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има 6 произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.