Решение № 99 от 03.11.2020, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

Номер 99

03.11.2020 г.

Град ***

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – ***

I-ви Граждански състав

На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Поля Г. Видолова

Тодор И. Тихолов като разгледа докладваното от Тодор И. Тихолов Гражданско дело № 2020**201003*9 по описа за 2020 година

Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие.

В НРС е постъпила молба за издаване на заповед за защита от З. И. И. , ЕГН********** с настоящ адрес в гр.***, ул.“***“№* в качеството на пострадал и молител, срещу акт за домашно насилие упражнено върху нея от А. В. В. , ЕГН711010*060 с постоянен адрес в гр.***, ул.“***“№**.

Молбата е заведена в НРС с вх.№1887/0*.09.2020г. С разпореждане №5*7/0*.09.2020г. производството по делото е било оставено без движение, като съда е дал указания и срок за тяхното изпълнение. Указанията са били изпълнени в срок, поради което съдът намира молбата за допустима и следва да се разгледа по същество.

Молбата към настоящият момент е неоснователна.

На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:

Ответникът по делото живее в гр.*** на ул.»***»№**, но имотът е собственост на родителите му, от които само неговата майка е жива и тя живее заедно с него в същия имот.

Молителката З.И. и ответника А.В. живеят заедно от осемнадесет 1 години. От съжителството си имат родени четири деца, но В. е признал за свое дете само Г. която към настоящият момент е непълнолетна, но живее при родителите на майка си в гр.***, ул.»***»№*.

Преди датата, за която молителката твърди, че спрямо нея е упражнено домашно насилие - на 1*.12.2019г. ответника В., който работи като гробар бил на погребение, след което се прибрал на адреса в гр.***, ул.»***»№**. Освен ответника, на погребението били бащата на И. и съсед на В.. На връщане от гробището, съседът на В. купил от магазина туба бира и му я оставил да я консумира. На същият адрес по това време се намирала и И. с четирите деца.

След като ответника се прибрал, И. и децата седнали с него да вечерят.

По-рано на същия ден И. си организирала превоз. След като семейството и децата легнали да спят, през нощта, около 02.30ч. И. взела шестнадесет годишната З. – най-голямото дете в семейството и с превоза напуснала гр.***. Около 03.00ч. В. се събудил и установил, че И. и найголямото дете ги няма. Притеснен, В. веднага отишъл в дома на родителите на И. да я търси, но не я открил. След това ходил до центъра на града, където също не я намерил. Прибрал се в къщи и не съобщил на полицията, защото решил да изчака.

На следващия ден сутринта го извикали на погребение, на което В. отишъл, за да изкара пари, които му били необходими, за да храни и издържа останалите три деца. За да му помага, В. извикал един от братята на И. да копае. След като приключили с погребението, В. притеснен започнал да звъни на И., за да разбере къде се намира. Първоначално тя не отговорила на повикванията му, но накрая след множество позвънявания приела обаждането му. В. я попитал къде е и тя му казала, че няма да му отговори. Накрая се намесил брата на И., който бил с него. От свой телефон, той се обадил на И. и тя в телефонния разговор с него му съобщила, че се намира на Аерогара – София. Това В. чул и попитал И. какво прави там. Тя му отговорила, че това не го интересува.

При това пътуване до София, И. изпратила непълнолетната З. в Германия при човек, с който по-рано била установила близки отношения.

В последствие въпреки, че не разполагал със смартфон, В. научил, че И.

2 имала отношения с друг мъж от гр.Сливен. Това му станало известно от познати, които имали регистрация във «Фейсбук» с техните телефони, които показали на В. снимка на И. с този мъж и децата на И. и В..

На 15.05.2020г. свидетелката М.А. – майка на И., получила инсулт и се наложило лечението й в болницата в гр.Гулянци. Поради влошилите се отношение между И. и В., която се наирала на територията на страната след отвеждане на непълнолетната З. в Германия, между тях отново избухнал скандал, в следствие на който И. за кратко се преместила с трите деца в дома на родителите си.

На 08.08.2020г., за който ден И. твърди, че по отношение на нея бил извършен акт на домашно насилие, тя се намирала в гр.*** в дома на ул.“***“№**, в който съжителствала с В.. На проведеното съдебно дирене се установи, че тя не е канила родителите си на гости, а след като В. се върнал в дома си, между тях започнал скандал относно цялото поведение на И. и срама, който В. изпитвал от това. Едно от децата – А. излязло от дома на В. и отишло при баба си и дядо си на ул.“***“№* да ги извика и да успокоят И. и В., които се карали. След като родителите на И. пристигнали, тя и децата били изгонени от В. от дома му.

След като подава молба и декларация по ЗЗДН и съда с определение от 15.09.2020г. я уважава, И. на 12.10.2020г. напуска пределите на страната с малолетните А. и А.а, като се установява в Германия при мъжа от гр.Сливен, с когото както се посочи и по-горе, по-рано била установила близки отношения. На територията на страната остава само непълнолетната Г. която В. е признал за своя дъщеря и която без неговото съгласие не може да бъде изведена от България. Следва да се посочи, че 12.10.2020г. е датата, за която е насрочено разглеждане на делото с оглед произнасянето на съда по окончателните мерки за закрила.

С оглед на тази фактическа обстановка, съдът намира, че не е извършен акт на домашно насилие по отношение на И.. Поведението на молителката е трайно и негативно насочено към ответника, като с него тя го предразполага и мотивира да се срамува и притеснява от отношението на близките и познатите, които има в тясното общество на турско езично малцинство, в което и двамата живеят и в което има установени традиции относно 3 поведението на жена и мъж. Наред с това И. често предизвиква В. и го дразни, след което бяга при родителите си. Не на последно място за период от около година, И. успява да установи близки отношения с друг мъж и след като използва възможността, която й се предоставя със ЗЗДН да организира напускането на страната заедно с останалите две деца, които В. не е признал.

Следва да се отмени издадената въз основа на определение №199/15.09.2020г. Заповед за незабавна защита №*/15.09.2020г. по гр.д.

№3*9/'20г. на НРС.

Разноските по делото за държавна такса в размер на 25лв. и 5лв. за издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на З. И. И. , ЕГН********** с настоящ адрес в гр.***, ул.“***“№*.

Решението на съда следва да се връчи на страните, а копие от него на РУ-*** за сведение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ издадената въз основа на определение №199/15.09.2020г.

Заповед за незабавна защита №*/15.09.2020г. по гр.д.№3*9/'20г. на НРС.

ОСЪЖДА З. И. И. , ЕГН********** с настоящ адрес в гр.***, ул.“***“№* да заплати по сметка на НРС разноски по делото за държавна такса в размер на 25лв. и 5лв. за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН решението на съда да се връчи на страните, а копие от него да се изпрати на РУ-*** за сведение.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4