Решение № 201 от 30.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Б., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от М. Цв. П. Гражданско дело № 20241810101522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на З. Г. К. срещу „Н. г.“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - равностойността на притежаван от ищеца лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег.

№ *, погинал при пожар, възникнал на 19.08.2019 г. след като ответникът възложил на работниците си П. П. и П. П. работа по разкомплектоване на излезли от употреба МПС, при извършването на която дейност същите предизвикали пожар, който се разпрострял към съседни имоти, ведно със законната лихва считано от 19.08.2019 г. – датата на настъпване на увреждането.

Ищецът твърди, че към 19.08.2019 г. е притежавал лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № * на стойност 9600 лева, който бил позициониран в недвижим имот находящ се в гр. Б., бул. „Ц. О.“ *. Поддържа, че на 19.08.2019 г. П. П., на длъжност „общ работник“ в „Н. г.“ ЕООД, по указания на друг работник на дружеството - П. П., разглобявал л. а. „*“ в базата на същото, находяща се в гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.“ № *. Около 15:30 ч. П., използвайки ъглошлайф, демонтирал двигателя и предния мост на лекия автомобил. По-късно П. отрязал поставената под багажното отделение на същия кука, държаща резервната му гума, след което се приближил към сваления двигател, който се намирал на 3-4 м. от него, бидейки с гръб към автомобила. Около 10 мин. по-късно П. забелязал, че лекият автомобил гори в задната си част. Опитал се да загаси пожара с пожарогасител, но огънят се разраснал, при което П. отворил вратите на халето. Други служители на ответника също се опитали да изгасят пожара, но отново безуспешно. Последвало бързо разпространение на огъня върху метален навес, находящ се в съседен имот, собственост на Т. Т. и намиращите се под навеса различни движими вещи, включително притежавания от ищеца лек автомобил. Последният поддържа, че след инцидента вещта му не била годна за възстановяване, включително не била годна за предаване на вторични суровини. При тези твърдения моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се 1 оспорва като неоснователен, поради което се отправя искане същият да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.

2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде основателен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно вредоносно деяние на работника на ответника, факта на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в погиване на имущество на ищеца - лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, както и размера на вредите и наличието на причинноследствена връзка между вредите и деянието. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционнообезпечителна и е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.

Относно наличието на виновно извършено противоправно поведение, от представените по делото писмени доказателства – присъда № 27/14.10.2025 г., постановена по НОХД № 20251810200497 по описа на Районен съд – Б., влязла в сила на 26.01.2026 г. и решение № 12/26.01.2026 г., постановено по ВНОХД № 20251800600882 по описа на Софийски окръжен съд, се установява по безспорен начин, че П. А. П., ЕГН **********, роден на 29.09.1954 г. в село Р., община Л., е признат за виновен в това, че на 19.08.2019 г., около 15:40 ч., в гр. Б., по непредпазливост запалил чуждо имущество със значителна стойност, като са последвали значителни вреди, включително е унищожено имущество, собственост на З. Г. К., находящо се в гр. Б., на паркинг на бул. „Ц. О.“ *, както следва: 1 (един) брой лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, с дата на първа регистрация 26.09.2005 г., на стойност 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева – престъпление по чл. 331, ал. 3 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 330, ал. 1 НК.

Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение настоящият състав приема за установено по делото, че е налице противоправно поведение, извършено от П. П. в съответствие с описания по-горе диспозитив на влязлата в сила присъда по НОХД № 20251810200497 по описа на Районен съд – Б..

Към датата на извършване на деянието - 19.08.2019 г., между ответника „Н. г.“ ЕООД и П. А. П. е съществувало трудово правоотношине, като деецът е заемал длъжнастта „общ работник“ в ответното дружество. Обстоятелството се установява от приетата като писмено доказателство по делото справка от Регистъра на заетостта, предоставена от НАП. Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесният пожар е предизвикан от дееца П. при разглобяване на излязло от употреба МПС – дейност, която му е била възложена и е извършвана в полза на работодателя му „Н. г.“ ЕООД.

Престъплението, за извършването на което П. П. е признат за винонен, е резултатно. В този смисъл по делото се установява настъпването на вреди, част от които се изразяват в унищожаването на имущество, собственост на ищеца З. Г. К., находящо се в гр. Б., на паркинг на бул. „Ц. О.“ *, а именно един брой лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, на стойност 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева.

По отношение на задължителната сила на присъдата следва да се отбележи, че същата се разпростира върху елементите от състава на престъплението, а останалите факти, релевантни за гражданското производство, следва да бъдат доказани (така решение № 1288/12.01.2009 г. по гр. д. № 3549/2007 г., I ГО на ВКС). Конкрено в случая престъплението по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК, освен че е резултатно, се отличава от 2 обективна страна и със съставомерност на имуществените вреди – престъпление по квалифицирания състав е налице, ако от деянието са произтекли имуществени вреди в значителен размер и същите безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието. Ето защо в настоящата хипотеза наказателният съд, като е установил наличието на престъпно деяние по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК, е разрешил и въпроса относно размера и връзката на имуществените вреди с престъплението и това действие на влязлата в сила присъда също следва да бъде зачетено от гражданския съд (в този смисъл и Решение № 221/08.05.2009 г. по гр. д. № 895/2008 г., II ГО на ВКС). Затова предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева с равностойност 4908.40 евро (четири хиляди деветстотин и осем евро и четиридесет евроцента), представляващи равностойност на погинал при пожара лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, се явява доказан изцяло по основание и размер, тъй като именно това e съставомерният размер на причинените от престъплението имуществени вреди.

Ответникът навежда конкретни оплаквания, че определената в рамките на наказателното производство оценка на вещите, погинали в пожара, е завишена, като изтъква, че не е имал възможност да оспори същата, предвид че не е бил страна в наказателния процес. В тази връзка поддържа, че силата на пресъдено нещо, произтичаща от присъдата по НОХД № 20251810200497 по описа на Районен съд – Б., важи само между подсъдимия и страните в наказателния процес. Съдът намира оплакването за неоснователно, като в тази връзка приема за релевантна практиката, обективирана в решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., I ТО на ВКС, което от своя страна препращаща към решение № 53/02.11.1981 г., ОСНК на ВС, в което е разгледан общият въпрос, доколко гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо. Според ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал.

2 НПК отм. (понастоящем чл. 413 НПК от 2005 г.) констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. Следователно влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за всички, а не само за страните в наказателното производство (чл. 413 от НПК).

По настоящото дело не са ангажирани доказателства за възстановяване на имуществените вреди от престъплението. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

Съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като обезщетението се дължи от датата на непозволеното увреждане до окончателното му изплащане.

Относно разноските:

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса в размер на 384 лева (196.34 евро) и за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева (664.68 евро) или общо в размер на 1684 лева (861.02 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н. г.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „И.

3

Ш.“ № *, представлявано от Н. П. – управител, да заплати на З. Г. К., ЛНЧ: **********, родена на 02.04.1954 г., с адрес: гр. Б., ул. „В. М.“ № *, вх. *, ап. *, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 4908.40 евро (с левова равностойност 9600 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - равностойността на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, погинал при пожар, възникнал на 19.08.2019 г. около 15:40 ч., в гр.

Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на увреждането 19.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Н. г.“ ЕООД, ЕИК: *, да заплати на З. Г. К., ЛНЧ: **********, родена на 02.04.1954 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 861.02 евро (с левова равностойност 1684 лева), представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4