Решение № 331 от 02.06.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. В., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20261420100373 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Х. В., ЕГН **********, чрез адв. И. С., против „БКБ“ ЕАД /предишно наименование "КИИ БГ" ЕАД/, ЕИК **.

В исковата молба се твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4467/2010 год. по описа на Районен съд – В. било образувано изпълнително дело № 723/2016 год. по описа на ЧСИ В.Й., рег. № 72 в КЧСИ, което било преобразувано в изпълнително дело № 1066/2024 год. по описа на ЧСИ М.Н., рег.

№ 723 при КЧСИ. Поддържа се, че изпълнителното дело било прекратено на 23.09.2025 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва се, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело било извършено на 27.04.2017 год. Твърди се, че вземането по процесния изпълнителен лист било цедиране, като длъжникът не бил уведомен за цесията.

Излага се, че след прекратяване на изпълнително дело № 1066/2024 год. по описа на ЧСИ М.Н., кредиторът „БКБ“ ЕАД подал молба за образуване на ново изпълнително дело и поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия - опис на движими вещи и запор на банкови сметки.

Излага се твърдение, че от 27.04.2017 год. /датата на последното изпълнително действие по изп. дело № 836/2016 год. по описа на ЧСИ В.Й./ до 29.10.2025 год., датата на която е депозирана молба за образуване на изпълнително дело № 902/2025 год. по описа на ЧСИ М.Н. не са образувани други изпълнителни дела и не са поискани, респективно извършвани от съдебен изпълнител изпълнителни действия, което довело до погасяване на по давност на 1 вземанията по процесния изпълнителен лист. Поддържа се, че изпълнителните действия на съдебния изпълнител след 29.10.2025 год., както и последващите ги такива са извършени след изтичане на предвидения в закона давностен срок.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 18.03.2011 год., издаден по ч гр. д. № 4467/2010 год. по описа на Районен съд – В..

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се съображения, че на 28.06.2005 г. между „БНП ППФ“ ЕАД, универсален правоприемник „БНП ППФ С.А.“, клон Б., в качеството му на кредитор, от една страна, и К. Х. В., в качеството й на кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № PLUS-01254564. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „БНП ППФ“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за К. Х. В. възникнало задължение да издължи горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор. Поддържа се, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 год., сключен между „БНП ППФ“ ЕАД, универсален правоприемник „БНП ППФ С.А.“, клон България, в качеството му на цедент и "КИИ БГ" ЕАД, като цесионер, последният е придобил вземане срещу ответника, представляващо неплатени суми по Договор за кредит № PLUS-01254564. По молба на „БНП ППФ“ ЕАД, универсален правоприемник „БНП ППФ С.А.“, клон Б. на 02.08.2011 год. било образувано изп. дело № 836/2011 по описа на ЧСИ В.Й. и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 18.03.2011 год. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ В.Й.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.", като по аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

Поддържа се, че след сключения на 15.05.2015 год. договор за цесия, на 10.08.2015 год.

"КИИ БГ" ЕАД /настоящо наименование „БКБ“ ЕАД/ било конституирано в качеството му на взискател по висящото изпълнително дело. Твърди се, че на 22.01.2016 год. е депозирана молба от взискателя до съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия.

Твърди се, че на 29.01.2016 год. било входирано запорно съобщение до работодател, а на 02.05.2017 год. е входирана молба за налагане на запор на банкови сметки в "ПИБ" АД и "Б.

ДСК" ЕАД. Посочва се, че изп. дело № 836/2011 год. по описа на ЧСИ В.Й. било прието за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Ц.Н., рег. № 756 в КЧСИ, а впоследствие изпълнителното дело е прието за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М.Н., 2 рег. № 723 в КЧСИ, като било преобразувано под № 1066/2024 год. по описа на съдебия изпълнител. Излага, че на 23.09.2025 год. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, че по молба на "КИИ БГ" ЕАД /настоящо наименование „БКБ“ ЕАД/ на 29.10.2025 год. е образувано изп. дело № 902/2025 год. по описа на ЧСИ М.Н. и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 18.03.2011 год.

Ответното дружество поддържа, че от така описаните действия, водещи до прекъсване на давността е видно, че такива не са извършвани за период по-дълъг от 5 години, поради което моли съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска.

Излагат се аргументи за недължимост на разноски по делото на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, алтернативно за присъждане на адвокатско възнаграждение е минимален размер.

Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 18.03.2011 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3271/06.10.2010 год. по ч. гр. д. № 4467/2010 год. по описа на Районен съд – В.: 2 298,55 лева или 1 175,23 евро – главница по договор за банков кредит, 344,42 лева или 176,10 евро – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2010 год., до изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер 52,86 лева или 27,03 евро – държавна такса и 100,00 лева или 51,13 евро – адвокатско възнаграждение.

Макар в случая ответникът да е направил изявление по смисъла на чл. 237 ГПК, съдът е изпълнил процесуалното си задължение да разпредели между страните доказателствената тежест по отношение за подлежащите на доказване факти, като е приел, че с предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „БКБ“ ЕАД материално право, като в тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото ч. гр. дело № 4467/2010 год. по описа на Районен съд – В., както и че ответникът се легитимира като кредитор по посоченото изп. д.

№ 902/2025 год. по описа на ЧСИ М.Н., а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за което не сочи доказателства.

С оглед валидността на изявлението на ответника за признание на иска, заявено с отговора на исковата молба, съдът е извършил проверка на пълномощното на процесуалния представител на ответното дружество, чрез който е депозиран писмения отговор и е приел, че е налице валидно упълномощаване по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че са налице предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, а именно същият е признал иска и своята отговорност в него на основание чл. 237, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е налице искане за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда, поради което срещу ответника ще следва да се постанови решение в хипотезата 3 на чл. 237 ГПК, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК.

По отношение на разноските:

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, който претендира такива съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса - 58,80 евро и 520,00 евро - адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество, съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Аргументите на ответника, че дружеството обработва голям брой просрочени задължения, за които са образувани съответните изпълнителни дела, поради което проследяването на сроковете по всяко отделно задължение представлява техническо предизвикателство, а изтичането на законоустановените срокове по задължението не е навременно установено и не са предприети съответните мерки за прекратяване на изпълнителното дело се явяват неоснователни.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство разноски.

В условията на евентуалност ответника прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, което съдът намира за частично основателно по следните съображения:

С оглед фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид процесуалните действия, извършени в хода на производството по делото от процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва се явява прекомерно и следва да бъде намалено. Същевременно, обаче не са налице предпоставките за присъждане на такова в минимален размер, който съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 год.) възлиза на 296,34 евро. Процесуалният представител на страната адв. И. С. е изготвил и депозирал искова молба, а делото е разгледано в две открити съдебни заседания, в едното от които адв. С. представлява страната, а за другото изготвя писмено становище. Ето защо, съдът намира, че на страната следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът, К. Х. В., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „БКБ“ ЕАД /предишно наименование "КИИ БГ" ЕАД/, ЕИК **, следните суми по изпълнителен лист от 18.03.2011 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3271/06.10.2010 год. по ч. гр. д. № 4467/2010 год. по описа на 4

Районен съд – В., а именно: 1 175,23 евро – главница по договор за банков кредит, 176,10 евро – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2010 год., до изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер на 27,03 евро – държавна такса и 51,13 евро – адвокатско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БКБ“ ЕАД /предишно наименование "КИИ БГ" ЕАД/, ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. В., ЕГН **********, сумата от 458,80 евро - разноски в настоящото производство, от които за държавна такса - 58,80 евро и 400,00 евро адвокатско възнаграждение.