Решение № 8592 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8592 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110149333 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

7 § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 год. за сумата от 782,33 лева /400 евро/, представляваща обезщетение за закъснял полет FB 408/27.06.2024г. с направление Брюксел -София, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда – 25.07.2025г. до изплащане на сумата.

Ищецът-М. И. Н. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника „България Еър“ АД, по силата на който последният се задължил да извърши полет FB408, излитащ по разписание на 27.06.2024г. в 20:30 часа от летище Брюксел и пристигащ по разписание на 27.06.2024г. в 23:55 часа на летище София. Сочи, че на процесната дата е уведомена, че полетът няма да се осъществи съгласно предвиденото разписание, като въздушният превоз до летище София бил реализиран със закъснение, в резултат на което пристигането до крайната дестинация било забавено с близо 10 часа. Излага, че на 02.12.2024г. е отправил извънсъдебна претенция с референтен №24120008 до ответното дружество за заплащане на обезщетение за закъснелия полет в размер на 400 евро, но претендираното обезщетение не е платено. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 782,33 лева. Претендира разноски.

Ответникът–„България Еър“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в случая са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5 §3 от Регламент (ЕО) №261/2004 год., а именно, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства – лоши метеорологични условия /гръмотевична буря/ на летище Брюксел предизвикали закъснението на предходния полет FB407 с маршрут София – Брюксел, предхождащ процесния полет. Поддържа, че полет FB407 от 27.06.2024 год. е в рамките на последната ротация, изпълнявана със същото 1 въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-PAR, като между настъпването на извънредното обстоятелство, засегнало полет FB 407 и закъснението на процесния полет е налице пряка причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство. Твърди, че вследствие на влошените метеорологични условия летищните власти са затворили перона, което е довело до пропускане на първоначално предвидения слот, като се е наложило полетът да бъде изпълнен от друго въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVT.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението, като и размера на обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.

В тежест на ответника да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща "извънредно обстоятелство" по см. на Регламент (ЕО) 261/2004 г., респективно да докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.

С доклада по делото за безспорни са отделени обстоятелствата относно наличието на сключен договор за превоз на пътници за полет FB408 от летище Брюксел до летище София за 27.06.2024г. на „България Еър“ АД, че разстоянието между началната и крайна дестинация е от 1500 км. до 3500 км., че полетът е закъснял с над 3 часа.

Спорно по делото е дали закъснението но полета се дължи на извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от заплащането на обезщетение.

Ответникът твърди, че в случая е налице такова обстоятелство-лоши метеорологични условия /гръмотевична буря/ на летище Брюксел предизвикали закъснението на предходния полет FB407 с маршрут София – Брюксел, предхождащ процесния полет, че полет FB407 от 27.06.2024 год. е в рамките на последната ротация, изпълнявана със същото въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-PAR, като между настъпването на извънредното обстоятелство, засегнало полет FB 407 и закъснението на полета е налице пряка причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство, затваряне на перона, което е довело до пропускане на първоначално предвидения слот, като се е наложило полетът да бъде изпълнен от друго въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVT.

2

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. За да се освободи от задължението за плащане на обезщетение, превозвачът трябва да докаже едновременно наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението или отмяната и че въпросното закъснение или отмяна не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение № 14 от Регламента като извънредни обстоятелства неизчерпателно са посочени: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, които съгласно съображение № 15 се смята, че съществуват, когато въздействието на решението за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, такова, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

В практиката си СЕС е извел правила по отношение на "извънредните обстоятелства", приемайки, че изброените в съображенията събития, чийто списък е само ориентировъчен, не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива и съпътстващите такова събитие обстоятелства могат да се квалифицират като "извънредни" само ако се отнасят до събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. За да се освободи от отговорност превозвачът следва да докаже не само наличие на извънредни обстоятелства, но и че е взел "всички разумни мерки", т. е. в тежест на превозвача е да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета.

В конкретния случай от събраните доказателства не се установява наличието на извънредни обстоятелства, които да не могат да бъдат избегнати от превозвача при вземането на разумни мерки и планиране от негова страна. Още повече, че се твърди, че не са налице извънредни обстоятелства по отношение на процесния полет , а на предходния такъв, изпълняван със същото въздухоплавателно средство. Съдът счита, че превозвачът е следвало да предвиди възможност за изпълнение на процесния полет с друго въздухоплавателно средство и да разполага с възможност своевременно 3 да осигури такова, както впоследствие е и сторил. Не може да се определи като извънредно обстоятелство закъснението на предходен полет, когато не се касае за свързани полети . Освен това пътникът не следва да бъде поставян в положение да търпи неблагоприятни последици от невъзможността на превозвача своевременно да осигури въздухоплавателно средство, след като планираното да осъществи съответния полет се е забавило.

На следващо място ответникът оспорва правото на ищеца на обезщетение, поради това, че е недоказано явяването му на гишето на регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС /Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на СЕС/ чл. 3, § 2, б. "а" от регламента следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в регламента обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали /по-конкретно посредством бордните си карти/, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от регламента, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че щом пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет.

В случая ищецът представя по делото бордната карта. Съдът приема, че тя установява не само това, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, но и че ищецът се е явил навреме на гишето за резервация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. В случая с издадената бордна карта от ответника наред с извършването от него на превоза на ищеца /обстоятелство, по което не е формиран спор между страните/ установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Макар бордната карта да не сочи час на регистрация, следва да бъде съобразено, че тя се издава от ответника, поради което непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на възражението си, че обявеният час за регистрация не е спазен от ищеца. Такива 4 доказателства ответникът не е ангажирал, респ. не е опровергал чрез обратно доказване въведената оборима презумпция, поради което и след като ищецът е допуснат на борда на самолета, съдът приема, че той се е явил своевременно за регистрация.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираното обезщетение по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер на 782,33 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното плащане.

С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производството разноски в размер на 217,30 евро и разноските по гр.д. №831/2025 год. по описа на Районен съд-Велико Търново в размер на 217,30 евро, съразмерно с уважената част от претенциите.