Определение № 953 от 18.10.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20214100500712 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.463, ал.1 ГПК.

Предмет на подадената от “Алианц Банк България” АД, ЕИК/ПИК 128001319, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. ул. Сребърна № 16, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори - Йоанис Коцианос, Георги Костадинов Заманов и Христина Маринова Марценкова, както и заедно от всеки един от изпълнителните директори и прокуриста - Евгения Александрова Александрова, чрез пълномощника адв. Е.Т. - САК, жалба с вх.№ на ЧСИ 20230/31.08.2021г., е издаденото по реда на чл.460 ГПК, от Доротея Жекова - Помощник - частен съдебен изпълнител при ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС, Постановление за разпределение на суми по ИД № 20198090400801 от 24.08.2021г.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление, с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Жалбоподателят твърди още, че с обжалваното постановление, предмет на настоящото производство, при извършване на разпределението на сумите по реда на чл.460 ГПК, ЧСИ не е признал съществуващата в негова полза привилегия по см. на чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД. Жалбоподателят допълва доводите си за валидно учредена и съществуваща, към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане по извършената по реда на чл. 474, ал.5 вр. чл. 482 и сл.

ГПК, публична продан на кораб, а именно “Тласкаема барджа за генерални и насипни товари ДС - 2006” , морска ипотека, учредена с Договор с рег. № 5929/24.08.2011г. на Нотариус Мария Михова - Рашкова с рег. № 504 на НК, с район на действие СРС, с вх. регистрационен индекс на ИА “Морска администрация”, Дирекция “МА- Лом” № 1110/24.08.2011г. /съгл. чл.10, ал.1, т.11 от Наредба № 1/10.01.2003г. за вписване в регистъра на корабите/, и подновена по см. на чл.48, ал.1 КТК с Молба за подновяване с рег. № 5160/12.08.2016г. на Нотариус Мария Михова - Рашкова с рег. № 504 на НК, с район на действие СРС, с вх. регистрационен индекс на ИА “Морска администрация”, Дирекция “МА- Лом” № Л-РК79/17.08.2016г. /съгл. чл.19, ал.1 от Наредба № 1/10.01.2003г. за вписване 1 в регистъра на корабите/. Към момента на извършване на разпределението с обжалваното постановление, а именно 24.08.2021г., съгласно издаденото на 13.07.2021г., постановление за възлагане, влязло в законна сила на 28.07.2021г., собствеността на имуществото, връху което в полза на жалбоподателя е била учредена и действаща морска ипотека по см. на чл.47а КТК, е преминала в патримониума на друго юридическо лице /TOMI KARGO BNQ с идентификационен № 4600292960001/. Това валидно съществуващо ипотечно право върху имуществото, предмет на публичната продан към момента на осъществяването й, обуславя възникването на правото на предпочтително удовлетворение в полза на жалбподателя и ипотекарен кредитор, макар и на основание чл. 175, ал.1, изр.1 ЗЗД, ипотечното право да се е погасило с влизането в сила на постановлението за възлагане и с изплащането на цената от купувача по см. на чл.496, ал.3 ГПК. В този смисъл, жалбоподателят отправя искане към настоящата съдебна инстанция, обжалваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като ЧСИ следва да извърши ново разпределение на постъпилата от публичната продан, сума, при зачитане на привилегията му като ипотекарен кредитор върху имуществото, предмет на осъществената публична продан. Отправя и доказтелствено искане за прилагане на ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС. На 27.09.2021г., е постъпило допълнение към така подадената жалба, придружено със заверено копие от Писмо с изх. № 1-583/02.09.2021г. на ИА “Морска администрация”, Дирекция “МА- Лом”, с което е постановен отказ за ново вписване на ипотека по см. на чл.172, ал.2 ЗЗД, по отношение на имуществото, предмет на осъществената публична продан, а именно “Тласкаема барджа за генерални и насипни товари ДС - 2006”.

Постъпило е и възражение от дружеството “Енеркоре С.п.А.”, регистрирано в Италия с рег. № MI 1885220, представлявано от упълномощен представител - адв. В.П., в качеството му на присъединен кредитор по см. на чл. 456, ал.1 ГПК по ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС. По отношение на така подадената жалба от страна на взискателя и присъединен по право ипотекарен кредитор, счита същата за неоснователна, като извършеното на основание чл. 460 ГПК разпределение е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че ЧСИ правилно е установил, че към момента на разпределение на постъпилата сума, у жалбоподателя не е съществувало ипотечното право, тъй като срокът на неговото действие е бил изтекъл. Поради това, че ипотечното право притежава комплексна същност, т.к. от една страна се явява вещна тежест върху съответното имущество, от друга страна съдържа в себе си и привилегия, т.е. правото на лицето, в чиято полза е учредено ипотечното право, да се удовлетвори предпочтително от сумата, събрана при продажбата на същото с предимство пред останалите кредитори на същия длъжник. Тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 175, ал.1 ЗЗД, с осъществяване на публичната продан на имуществото, върху което е учредена ипотеката, последната се погасява, то поради единната правна същност на ипотечното право, се погасява и правото на предпочтително удовлетворение на ипотекарния кредитор.

В същия смисъл е и изложението на ЧСИ, обективирано в писмени обяснения по см. на чл.

436, ал.3 ГПК.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 462, ал.2 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от името на “Алианц Банк България” АД, ЕИК/ПИК 128001319 взискателя и ипотекарен кредитор по ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС, чрез пълномощника адв. Е.Т. - САК, Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.462, ал.2 ГПК, то същата се явява процесуално допустима. На основание чл.463, ал.1, вр. чл. 278, вр. чл.275, ал.2 ГПК, въззивната жалба, е и редовна.

2

В отговор на така наведеното с подадената въззивна жалба, предмет на настоящото производство, доказателствено искане за прилагане на ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като на основание разпоредбата на чл. 436, ал.3, изр. 2 ГПК, регламентираща общия процесуален ред за обжалване действията на ЧСИ, към подадената жалба, съответно възражения на заинтересована страна, ЧСИ прилага своите писмени обяснения, ведно с копие от процесното изпълнително дело, действията по който са предмет на обжалване, т.к. и в настоящата хипотеза е приложено заверено копие от ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС.

По отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление, предмет на настоящото производство, с което при извършване на разпределението на сумите по реда на чл.460 ГПК, ЧСИ не е признал твърдяната като съществуващата в негова полза, привилегия по см. на чл.

136, ал.1, т.3 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция намира, че същото се явява основателно.

С Договор с рег. № 5929/24.08.2011г. на Нотариус Мария Михова - Рашкова с рег. № 504 на НК, с район на действие СРС, с вх. регистрационен индекс на ИА “Морска администрация”, Дирекция “МА- Лом” № 1110/24.08.2011г. /съгл. чл.10, ал.1, т.11 от Наредба № 1/10.01.2003г. за вписване в регистъра на корабите/, дружеството “Дунав Сървисиз” ЕООД с ЕИК 131114572, представлявано от управителя ЕМ. П. М. с ЕГН **********, е учредило морска ипотека в полза на жалбоподателя и взискател по ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС “Алианц Банк България” АД, ЕИК/ПИК 128001319. Имуществените обекти /плавателни съдове/, върху които същата била учредена са следните: “Тласкаема барджа за генерални и насипни товари ДС - 2006” и “Тласкаема барджа за генерални и насипни товари ДС - 1006”.

Така учреденото ипотечно право върху горепосочените имуществени обекти, собственост на дружеството “Дунав Сървисиз” ЕООД с ЕИК 131114572, е възникнало в полза на жалбодателя, като обезпечение по Договор за банков кредит - овърдрафт № 37161/07.09.2010г., сключен между него /жалбоподателя/ в качеството му на кредитор и “Дунав Сървисиз” ЕООД с ЕИК 131114572 като длъжник . Последният е бил заместен в дълг от дружеството “Дунав Сървисиз БГ” ЕООД с ЕИК 202055524, представлявано от управителя ЕМ. П. М. с ЕГН **********. Поради невнасяне на дължимите суми по така сключения договор за банков кредит, било образувано ИД № 20198090400801 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, район на действие ВТОС. С Постановление за възлагане, издадено на 13.07.2021г. и влязло в законна сила на 28.07.2021г., собствеността на част от имуществото, връху което в полза на жалбоподателя е била учредена и действаща морска ипотека по см. на чл.47а КТК, а именно “Тласкаема барджа за генерални и насипни товари ДС - 2006”, е преминала в патримониума на друго юридическо лице /TOMI KARGO BNQ с идентификационен № 4600292960001/, по така извършената по реда на чл. 474, ал.5 вр. чл.

482 и сл. ГПК, публична продан. Като писмено доказателство по изпълнителното дело е приложено Платежно нареждане с дата 12.07.2021г., с което на основание издаденото постановление за възлагане по чл.496, ал.1 ГПК, лицето комуто е възложена собствеността върху “Тласкаема барджа за генерални и насипни товари ДС - 2006”, е внесло така определената с постановлението дължима сума /продажна цена/. С постановление за разпределение от 24.08.2021г., ЧСИ е разпределил така постъпилата сума, като не е признал съществуващата в полза на жалбоподателя и иотекарен кредитор, привилегия по см. на чл.

136, ал.1, т.3 ЗЗД, поради това, че към момента на извършване на разпределението не е съществувало ипотечното право по см. на чл. 48, ал.1 КТК, т.е. петгодишният срок на действие на ипотеката е изтекъл, без да бъде подновен.

Настоящата съдебна инстанция не споделя като правилен този извод. На първо място жалбоподателят по настоящото производство се явява взискател, но и ипотекарен кредитор по така образуваното изпълнително дело. На основание разпоредбата на чл. 459, ал.2 вр. ал.

1 ГПК, същият се явява присъединен по право взискател, т.к. когато съответния изпълнителен способ, в настоящата хипотеза осъществената по реда на чл. 474, ал.5 вр. чл.

3

482 и сл. ГПК, публична продан, има за предмет имуществото, върху което е учредено самото обезпечение, от реализацията на същото /заплатената продажната цена при осъществяване на публичната продан/, следва да се удовлетвори с право на предпочитание пред останалите присъдеинени взискатели именно кредиторът, в чиято полза е било учредено това обезпечение. Действително съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.1. изр. 1 ЗЗД, при осъществяването на публична продан, ипотечното право се погасява, освен ако не е налице изключението по ал. 2, като последното не е налице в настоящата хипотеза. Това обаче не означава и отпадане на правото на предпочтително удовлетворение на обезпечения с ипотеката кредитор от цената, получена при осъществената публична продан на имуществото, върху което е било учредено обезпечението, в негова полза /в този см. и съдебната практика вж. Определение № 60509/22.06.2021г. по гр. д. № 1075/2021г. IV г.о. на ВКС/. Не същестува колизия между разпоредбата на чл. 459, ал.2 вр. ал. 1 ГПК и разпоредбата на чл. 175, ал.1. изр. 1 ЗЗД, тъй като в изр. 2 - ро на последната е изрично предвидено, че правото на предпочтително удовлетворение по отношение на ипотекарния кредитор от реализирането на обезпеченото имущество в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, се запазва и след погасяване на ипотечното право. Разпоредба в идентичен смисъл с последно цитираната /чл. 175, ал.1. изр. 2 ЗЗД/, се съдържа и в специалния закон, регламентиращ учредяването и действието на морската ипотека, а именно разпоредбата на чл. 50в, ал.1 от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/.