Решение № 25 от 15.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Разлог, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200377 по описа за 2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ННТ.Л.“, ЕИК*, с адрес за кореспонденция с.К., о.С., у.„Ц.Б..“№*, представлявано от Л.С., ч/з адв. Й.Л., против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с АССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №* – издаден от А„ПИ“ при МРРБ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон, от 2`500.00 лева.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ЕФ по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по смисъла на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, не е уредено да бъде издаван, а следва да се прилага общата процедура по ЗАНН. Законодателят е предвидил възможност да се издава ЕФ само и единствено за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Твърди се, че в настоящия случай следва да се приложи хипотеза за приложение на поблагоприятния закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като това е в унисон с европ. законодателство - Регл.2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европ. услуга за ЕПТ, минималното съдържание на заявлението за област на Европ. услуга за ЕПТ, ел. интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО Директива (ЕС) 2019/520 на ЕПи на ЕС от 19.03.2019 г. за операт. съвместимост на ЕСПТ и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза, в който акт, ч/з разпоредбата на “чл.2, §.7 от Регламента, изрично се посочва, че при констатация на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на ел. услуга, респ. А„ПИ“, е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол-такса”.

Твърди се, в случая уведомяване не е извършено. Навеждат се доводи, че липсват задължителните реквизити за този вид акт. Сочи се още, че не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на ЕФ. Посочва се, че ТУ, с което се установява нарушението е контролно и като такова трябва да има гаранция за неговата изправност. На следващо място се сочи, че е нарушен принципът на пропорционалност и се излагат съображения, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП, не съответства на 1 разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение, като санкцията многократно надвишава неплатената пътна такса. В този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Релевира се, че практиката по тези въпроси е константна и е изразена в редица решения на българските адм. съдилища и Съдът на ЕС, подробно цитирани в жалбата.

В проведеното СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Й.Л. изразява подробни писмени аргументи, с които поддържа жалбата и претендира разноски.

НО - А"ПИ" - редовно призован, представител не се явява. Депозирано е писмено становище от юрк. М.Е., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на НО, прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2024 г., в 05:19 часа е установено нарушение №*, с ППС влекач „М.“, с рег.№*, с обща техн. допустима макс. маса 20500, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техн. допустима макс. маса на състава 44 000, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320, с посока Намаляващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство №*, елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320, при което бил издаден ЕФ №* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция от 2`500.00 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.06.2025 г., а на 20.06.2025 г., е депозирана и процесната жалба.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените докства, приложени към адм. нак. преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл.238 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДвП „Изготвените с ТС или с-ми, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и рег.№ на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в адм. нак. процес“. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния ЕФ като годно веществено доказателствено средство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва. По изложените възражения, съдът счита че легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в 2 правни разпоредби: §.1, т.1 от ДР на ЗАНН и §.6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им ЕФ е ел. изявление, записано в/у хартиен, магнитен или друг носител, създадено ч/з АИС въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или с-ми. С чл.189ж от ЗДвП, е предвидена възможност при нарушение по чл.179, ал.3, което е установено и заснето от Ел.С-ма по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Чл.189ж от ЗДвП, изрично 2 препраща само към ал.3 на чл.179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно.

Буквалното и систематично тълкуване на ал.7 на спорния чл.189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, т. е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. с-ма за „ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в“.

Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от настоящия състав е разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с ал.1 на същата норма презумпция, според която „при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му“ (чл.187а, ал.1 ЗДвП).

Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от адм. нак. отговорност по ал.1 и 2 във вр. с адм. нарушения по чл.179, ал.3-3б, е ч/з представяне в 7-дн. срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл.187а, ал.4. Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава застъпването в това решение становище, а именно, че ЕФ се издава за нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй като ал.5 на чл.187а предвижда, че при подадена декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ – се отменя.

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани ч/з коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.105/2018 г., в сила от 1.01.2019 г., която впоследствие претърпя изменение с (Доп. – ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. и относимо към датата на издаване на процесния ЕФ).

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на адм. нак. отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП, ч/з издаване на ЕФ. Същият съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл.189ж от ЗДвП, са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл.179, ал.3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал.3а и 3б), което е установено и заснето от ел. с-ма по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.№ на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения неоснователни). Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че „не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаването на ЕФ за нарушение на 102, ал.2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като при условията на 189ж от ЗДвП, е издал ЕФ и му е наложена предвидената в чл.179, ал.3б ЗДвП, имуществена санкция. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, според който текст, таксата по чл.10, ал.2 от ЗДвП, може да бъде заплатена по банков път или ч/з картово плащане, а пред органите по чл.167, ал.3-3б - и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на АУАН по чл.179, ал.3-3б или в случаите, при които таксата по чл.10, ал.2 от ЗП 3 се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи № на АУАН. В тези случаи съгласно разпоредбата на ал.5 при заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, в срока и при условията на ал.3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на А„ПИ“, нарушителят се освобождава от адм. нак. отговорност за конкретното нарушение по чл.179, ал.3-3б, установено в АУАН.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във вр. с установяване на р-ра и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ПпС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Според чл.10б, ал.3, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща техн. допустима макс. маса над 3,5 т., извън тези по чл.10а, ал.7 и 9, като заплащането й дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние м/у 2 точки.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4006a9f0-748e-4ae8-a069-03d9a6400cb2