Решение № 1398 от 26.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330113947 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №

7, ет.

5, против А. Н. Т., ЕГН **********, с адрес:

*******************************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 219,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. пето КЗ и чл. 500, ал. 1, т.

3 КЗ във връзка с ПТП от *********., причинено от ответника, който напуснал мястото на пътното произшествие преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, като по този начин виновно се отклонил от проверка за алкохол и наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2023 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 8598/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че на *********., около 17:15 часа, в гр. ****************, при извършване на маневра „движение на заден ход“, водачът на МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № *********, управляван от А. Н. Т., не се убедил, че пътят зад него е свободен и блъснал в задна лява част паркираното МПС марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *********. Сочи се, че след настъпване на ПТП, въпреки че между участниците е имало разногласие относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, А. Н. Т. напуснал местопроизшествието преди идването на органите на МВР. Излага се, че 1 вследствие на произшествието са нанесени материални щети на МПС марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *********. Изтъква се, че собственикът на увреденото МПС подал жалба до Първо РУ - гр. Пловдив, въз основа на която била образувана преписка № 432000-1409/26.01.2018 г., по описа на Първо РУ - гр. Пловдив. Поддържа се, че за инцидента е съставен Протокол за ПТП № 1669925/26.04.2018 г. по описа на СПП към ОД на МВР - Пловдив, видно от който виновен за настъпване на ПТП е водачът на МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с peг. № *********.

Посочено е, че след като е установен, спрямо виновния водач е взето административно отношение с АУАН серия „Д“ № 596353/26.04.2018 г., по описа на СПП към ОД на МВР - Пловдив. Ищецът е на мнение, че въз основа на същия е издадено НП № 18-1030-003758/23.05.2018 г., по описа на СПП към ОД на МВР - Пловдив, което е влязло в законна сила.

Изложени са твърдения, че към датата на застрахователното събитие, собственикът на МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с peг. № *********, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, полица № BG/23/118000158994, валидна от 04.01.2018 г. до 03.01.2019 г. Сочи се, че във връзка с нанесените имуществени вреди, на 27.04.2018 г. собственикът на увреденото МПС марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *********, подал уведомление за щета в представителството на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. Изтъква се, че по повод уведомлението в дружеството била образувана щета № 0410-400-0065-2018. Поддържа се, че на 27.04.2018 г. експерти на застрахователя извършили оглед на увредения автомобил и съставили Опис-техническа експертиза по щетата, в който са описани увредените детайли, а именно: задна броня, задна лява врата и заден ляв калник. Посочено се, че с оглед на нанесените щети, „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 219.80 лв. Твърди се, че с платежно нареждане с бордеро № 95314/02.07.2018 г. посочената сума била изплатена по сметка на собственика на автомобила - Б. М. Р..

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 500. ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Излага се, че от съставения протокол за ПТП и влязлото в сила наказателно постановление, А. Н. Т. е напуснал мястото на настъпване на произшествието без да уведоми органите на МВР, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Изтъква се, че ищцовото дружество е изпратило Покана за уреждане на парични задължения с изх. № А315-5001/09.07.2018 г. до А. Н. Т., но видно от приложеното известие за доставяне същата не е получена.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез своя особен представител, оспорва исковата молба по основание и размер. Възразява да е налице хипотезата на чл. 500, ал.

2

1, т. 3 КЗ. Заявява, че в случая не е било задължително по закон посещаване на местопроизшествието от органите на МВР, като няма данни за отклоняване от проверка за алкохол или други упойващи вещества.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, счита че искът по чл.

500, ал. 1, т. 3 КЗ е погасен по давност.

Твърди, че ответникът не е станал причина за водене на настоящия иск, тъй като не бил уведомен за претенцията на застрахователя по чл. 500 КЗ към него. Не оспорва, че при движение на заден ход може да се получат щетите, описани в исковата молба и снимките.

Оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което да е основание за водене на иска по чл. 500 КЗ срещу ответника.

Заявява, че договорът за застраховка не носи подписа на застрахованото лице, няма стикер /чл. 487 КЗ/ на гаранционен фонд и няма доказателство за платени разсрочени вноски. В полицата изрично било маркирано застраховани лица – собственика, но не и изрично упълномощени и всички упълномощени водачи, за разлика от чл. 431 КЗ, когато застрахованият е ЮЛ, същата покрива отговорността и на лица в трудовоправни с него, а тук случаят не е такъв.

Сочи, че за да има регрес, изплатеното обезщетение трябва да е законосъобразно изплатено по валиден договор, за да се претендира от виновния водач.

Вината на водача, записан в исковата молба – ответника, също не счита, че е доказана.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е разпределено да докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие – ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

На ответника е разпределено да докаже възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, както и възражението си, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането на ищеца, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.

За да бъде уважена регресната претенция на застрахователя, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. настъпило 3

ПТП по вина на ответника; 2. ответникът да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3. да са настъпили в резултат на ПТП вреди; 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и вредите; 5. да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 6. да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.

На първо място, съдът приема следната фактическа обстановка относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие: на *********., около 17:15 ч, в гр. ****************, при извършване на маневра „движение на заден ход“ ответникът като водач на МПС с марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № *********, е блъснал в задна лява част паркираното МПС с марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № *********. Удареното МПС е било паркирано по посока на движението. Вследствие на ПТП се увреждат следните елементи от автомобила: задна лява врата, заден ляв калник, задна броня. След извършеното ПТП ответникът паркира зад ударения автомобил. Собственикът на удареното МПС Б. М. Р., ЕГН **********, и ответникът са спорили известно време за механизма на процесното ПТП, като ответникът е отричал да има принос за извършване на ПТП. Впоследствие при липсата на съгласие собственикът решил да повика органите на МВР, за да се установи механизма на ПТП, а ответникът малко след това напуснал местопроизшествието. Мястото на ПТП не е посетено от органи на МВР, въпреки че същите са надлежно сезирани.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщения доказателствен материал, който е безпротиворечив и кореспондира с твърденията на ищеца. Ответникът не оспорва, че при движение на заден ход може да се получат щетите, описани в исковата молба. Механизмът на настъпване на произшествието се доказва от писмените доказателства по делото – молба от 26.01.2018 г., с която Б. Р. е сезирал I РУ – гр. Пловдив във връзка с процесното ПТП, Протокол за ПТП № 1669925 от 26.04.2018 г., който не е съставен на мястото на ПТП, АУАН № 596353 от 26.04.2018 г. и НП № 181030-003758 от 23.05.2018 г., свидетелските показания на свид. С. К. С., както и от заключението на вещото лице по съдебната-автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като достоверно и компетентно изготвено.

В чл. 125 от Закона за движение по пътищата са уредени хипотезите, при които посещаването на пътнотранспортното произшествие от службите за контрол на МВР е задължително. Предвид свидетелските показания на свид.

С., разпитан по инициатива на ищеца, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП – между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Свидетелят дава сведение за това, че са потърсили помощ от полицията, понеже е нямало съгласие за начина на настъпване на ПТП. Поради това е невъзможно и подписването на двустранен констативен протокол за ПТП съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП.

Макар и органите на МВР да не са посетили реално мястото на произшествието в деня на ПТП, съдът намира, че това е по независещи от участниците в ПТП причини. Не се оспориха свидетелските показания на 4 свид. С., че той и собственикът на увреденото МПС Б. Р. са повикали полицията, която не е посетила адреса, тъй като не е могла да го намери.

Съдът дава вяра на свидетелските му показания, като същите са в съответствие с останалия приобщен доказателствен материал. В подкрепа на тези разсъждения са и приложените АУАН и НП, които са издадени на ответника, като съгласно данните от сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив НП е платено. Следва да бъде отбелязано, че дори може да се мисли, че и чл. 125, т. 5 от ЗДвП е налице съобразно събрания доказателствен материал. От тази гледна точка, възраженията на ответника за липса на предпоставката за задължително посещение на местопроизшествието от КАТ са неоснователни (в този смисъл и Решение № 209 от 20.02.2023 г. по в. гр. д. № 2334/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 1658 от 22.12.2022 г. по в. гр. д. № 2599/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив).