Решение № 358 от 10.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Благоевград, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500470 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 7998/05.10.2020г., постановено по гр.д. № 437/2016г. по описа на РС Г.

Д., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Б...“ О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „Ш.“ № *, представлявано от К. К. Ш., чрез пълномощника- адв. Г.Б., АК Благоевград.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Наведени са оплаквания за допуснати при разглеждането на делото от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, основани на доводи за неизготвен от първоинстанционня съд доклад по чл. 146 от ГПК, след като такъв не е бил изложен в проект от съда и в определението му по чл. 140 от ГПК. Поддържа се, че поради липса на изготвен и обявен на страните доклад по делото, останала е неяснота относно правното основание на предявения иск и разпределението на доказателствената тежест между страните по делото при доказването на правнорелевантните факти. В тази връзка направено е искане с въззивната жалба до състава на ОС Благоевград, да даде указания, включително досежно правната квалификация на предявения за разглеждане иск, както и за разпределението на тежестта на доказване между страните по делото, като бъде дадена 1 възможност на същите да представят доказателства, които не са моглr да представят пред първата съдебна инстанция поради липса на доклад на съда.

Направено е в тази насока искане за допускане по делото на съдебно техническа експертиза, която да бъде възложена на вещо лице геодезист, при въпроси изрично формулирани в жалбата по делото.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстационния съд, наведени са с въззивната жалба доводи, че за насроченото пред РС Г. Д. открито съдебно заседание по делото за 03.07.2018г., съдът в нарушение на чл. 142 ал.2 от ГПК е дал ход на делото, въпреки искане на страната за неговото отлагане, като поради тази причина представител на дружеството ответник не е присъствал в съдебното заседание по делото, в което е било изслушано вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно техническа експертиза, което е ограничило правото на участие и защита на страната в процеса, като в тази насока иска се с въззивната жалба, съдът да отмени обжалваното решение на РС Г. Д. на това процесуално основание и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да алтернативно- да допусне поисканата съдебно техническа експертиза пред настоящата въззивна съдебна инстанция, при формулираните от жалбоподателя задачи.

С въззивната жалба са наведени доводи за необоснованост на обжалваното решение на РС Г.

Д., доколкото съдът е основал изводите си на изготвената и приета съдебно техническа експертиза, като същата се оспорва като изготвена от некомпетентно за това вещо лице.

Навадени са с жалбата доводи, че експерта не имал необходимата квалификация- не е бил със специалност „Геодезия, картография и кадастър“, същият не е бил компетентен и поради това не е изпълнил възложените му задачи, като не е съвместил скиците по отделните планове с трасировачния карнет, не е изготвил комбинирана скица с координати на граничните точки, от която да е видно дали е налице грешка или непълнота при заснемането на кадастралната карта.

С въззивната жалба са наведени доводи че първоинстационният съд се е произнесъл по непредявен иск, като в тази връзка се иска от съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да върне делото за разглеждане на друг състав на РС Г. Д..

С въззивната жалба поради наведените доводи за неправилност на решението на РС Г. Д., алтернативно се поддържа искане същото да бъде отменено от въззивния съд, тъй като предявения иск е недоказан и неоснователен, като се иска на страната да бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от насрещната страна- Г. С. К., ЕГН **********; М. Б. К., ЕГН ********** и К.Б.

К., ЕГН **********, всички на адрес: гр. Г. Д., ул. „Х.А.“ № *, с който се оспорва депозираната въззивна жалба и се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Г. Д., като правилно и законосъобразно.

С писмения отговор на жалбата е изложено становище, че действително доклад от 2 първоинстационния съд по делото не е изготвян, а същият е от особено важно значение за постановяване на правилно решение, като неизготвянето на доклад е съществено процесуално нарушение на процесуалните правила. В този смисъл въззиваемите също считат, че въззивният съд е длъжен да даде указания на страните във връзка с доклада по делото, като им предостави възможност да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат при разглеждането на делото пред РС Г. Д..

Възразява се с писмения отговор на доказателственото искане с въззивната жалба- за назначаване на съдебно техническа експертиза пред въззивния съд, като се възразява че същото е преклудирано, въпреки че не е направен доклад по делото по реда на чл. 146 от ГПК от първоинстанционния съд. Отделно наведени са доводи с писмения отговор на жалбата, че вещото лице изготвило експертизата пред РС Г. Д., има правоспособност по „Геодезия, картография и кадастър“, въпреки че няма висше образование по тази специалност, като същият е отговорил на всички въпроси и заключението му е пълно и обосновано. Изказва се становище, че експерта и дал точен отговор каква е допуснатата грешка при заснемане на кадастралната основа, като разликата от 9.27м. е защрихована в зелено на скицата- извадка от КК. Ето защо неоснователни са доводите че приетата съдебно техническа експертиза не е годно доказателство при постановяване на първоинстанционното решение по делото.

Оспорва се като неоснователно оплакването с въззивната жалба- за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ГПК при даване ход на делото за насроченото открито съдебно заседание за 03.07.2017г., поради което са нарушени правата на страната за участие и защита на правата си в хода на производството пред първоинстанционния съд.

Оспорва се с писмения отговор на жалбата, оплакването на дружеството жалбоподател, чрез пълномощника му по делото- за това че първоинстационния съд се е произнесъл по непредявен иск. Излагат се съображения, че това че съдът е приел за вярна имотната граница от 1960г., а не както се твърди в исковата молба- границата на процесния имот от 1992г., не е равнозначно на произнасяне на съда в нарушение на диспозитивното начало относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, с твърденията на страните наведени с исковата молба и отговора към нея.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че обжалваното определение на РС Г. Д. е правилно и обосновано, постановено въз основа на компетентно изготвена пълна експертиза на вещото лице със специалност „Геодезия, картография и кадастър“, като съдът се е произнесъл в съответствие с указанията дадени в ТР № 8 от 23.02.2016г. на ВКС по т.д. № 8/2014г. на ОСГК и е изследвал наличието на грешки и непълноти при заснемането на кадастралната основа въз основа на предишните планове на населеното място, като се е произнесъл относно принадлежността на правото на собственост на спорната площ от имота, а изискването на комбинирана скица за пълна или частична идентичност на границите на един ПИ, въведено с разпоредбата на чл. 16 ал.3 от ЗКИР, е задължително в 3 административното производство, но не и при разглеждането на спора по съдебен ред.

Предвид на изложеното, иска се от съда да потвърди обжалваното решение на РС Г. Д. и да остави без уважение въззивната жалба срещу него.

Претендират се разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Писмен отговор на въззивната жалба е постъпил по делото в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК и от Л. К. К., ЕГН **********, от гр. Г. Д., чрез адв. М.К.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да я оставил без уважение.

Оспорват се наведените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушение при разглеждането на делото от първата съдебна инстанция.

Оспорва се направеното доказателствено искане, като се възразява че приетата от състава на РС Г. Д. съдебно техническа експертиза е компетентно изготвена, като е пълна и обоснована и не се налага допускането и назначаването на нова такава.

Иска се потвърждаването на обжалваното решение на първоинстационния съд, тъй като същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и обстоен анализ на събрания доказателствен материал, при което съдът е стигнал до верни правни изводи, поради което се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Депозираните писмени отговори на въззивната жалба са редовни и своевременно представени по делото, като същите следва да бъдат съобразени от съда при преценката на оплакванията с въззивната жалба и направените доказателствени искания.

С Определение № 643 от 07.06.2021г. от закрито съдебно заседание по настоящото в.гр.д. № 470/2021г. по описа на ОС Благоевград, съдът след като е извършил проверка за допустимостта на въззивната жалба и редовността на отговорите на същата, е намерил оплакванията с въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения за основателни, като при липса на изготвен доклад по чл. 146 от ГПК от първата съдебна инстанция, въззивният състав на съда е дал правна квалификация на предявения иск, като разпределили доказателствената тежест между страните по делото и указал за кои правно релевантни факти ищецът по делото дължи пълно и главно доказване.

Съдът е приел за основателни и оплакванията във връзка с оспорването на приетата от първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза и поради отстраняване на съмнания относно компетентността на екстерта изготвил същата, порад това че същият не е отговарял на условието на чл. 17 от ЗКИР, съдът е допуснал и назначил повторна съдебно- 4 техническа експертиза, която е възложил на експерта В. Г. Юр.- инж. ГФК.

С писмено становище по съществото на делото, адв. Г.Б., като пълномощник на дружеството жалбоподател- „Б...“ О., поддържа че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като изготвената от вещото лице и приета от въззивния съд повторна съдебно техническа експертиза, не отговаря на изискванията за изготвянето и. Оспорва се заключението на вещото лице и изготвената от него комбинирана скица, тъй като същата не е изготвена с посочване на координатите на граничните точки, съобразно изискванията на чл. 53а т. 1 от ЗКИР.

Оспорва се и компетентността на вещото лице, както и използваната от него методика при изготвянето на експертизата, като се възразява че вещото лице не е запознато с Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и в частност с промените извършени с ДВ бр. 72 от 2021г. Оспорват се изводите на експерта, тъй като при изготвянето на експертното си заключение, същият не е извършил геодезическо измерване съобразно чл. 73 от цитираната Наредба.