Решение № 4366 от 15.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№...... гр. София, 15.6.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ

ВЪЛКОВА

При участието на секретаря Антоанета Петрова

Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6275 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

А.с.л.И. ЕАД (A.S.L.I.S.P.А.) твърди, че, като дружество, чиято търговска дейност е свързана с отдаване под наем на автомобили, притежава леки автомобили, които закупува, а след това отдава под наем или лизинг на трети лица срещу заплащане на наемна цена или лизингова вноска. Компанията е собственик на лек автомобил „Ауди А5“ с идентификационен номер на рамата VIN WAUZZZ8T7CA012500, с peг. № ****, закупен като нов през 2012 год. и регистриран на 27.2.2012 год. Този автомобил бил отдаван под наем от дружеството ищец на трети лица. Ищецът твърди, че през нощта на 11 срещу 12.11.2013 год. автомобилът бил откраднат от гр.Рим, Италия. След направени справки и издирване, автомобилът бил открит на територията на Република България, като се установило, че същият бил приобщен като веществено доказателство по пр.пр. № 2022/2014 год. на Районна П.гр.Карлово, ДП № 150/2014 год. на ОДМВР гр.Пловдив. На 10.8.2015 год. ищецът отправил искане за връщане на задържаната вещ, но прокурор от РП гр.Карлово отказал връщане с мотив, че делото е внесено в съда, който следвало да се произнесе по искането. Ищецът отправил искане до PC гр.Карлово, където било образувано НОХД № 455/2015 год.

Автомобилът обаче не бил върнат, тъй като наказателното дело било прекратено от съда и върнато на РП гр.Карлово за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения. След връщане на досъдебното производство на прокуратурата, ищецът отправил ново искане на 1.12.2015 год. за връщане на автомобила, но това било отказано от наблюдаващия прокурор поради необходимостта да бъдат извършвани действия по разследване по автомобила. На 4.1.2016 год. ищецът поискал достъп до материалите по прокурорската преписка, в резултат на което се стигнало до получаване на информация относно местонахождението и състоянието на лекия автомобил, както и информация, че лицето, от което е иззет автомобила не е имало документи, установяващи правото му на собственост върху него или правото да го ползва. От получения отговор, ищецът разбрал и че автомобилът вече не е нужен за изготвяне на експертизи и изобщо за нуждите на разследването. Ето защо на 6.6.2016 год. ищецът отново отправил искане за връщане на вещта. На това искане, след поредица от препращания, на 2.9.2016 год. ищецът получил отказ за връщане на автомобила с аргумент, че същият можело да бъде необходим за разследването и че трябвало да се изясни по безспорен начин собствеността върху него. По-късно ищецът установил, че пр.пр. № 2022/2014 год. била присъединена по пр.пр.342/2015 год. на СП, ДП № 222/2016 год. на ГДНП-МВР. На 2.11.2017 год. в Специализирания наказателен съд бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 3170/2017 год., като ищецът не бил включен в списъка на лицата за призоваване в качеството му на ощетено лице. Ищецът отново поискал връщане на автомобила и предявил граждански иск. В хода на съдебното производство обаче били констатирани нови съществени нарушения на досъдебното производство и делото било върнато на разследващия орган. Искането на ищеца за връщане на автомобила било оставено без уважение, като съдът приел, че по това искане може да се произнесе едва с крайния съдебен акт. Ищецът счита, че лекият автомобил е бил задържан без основание за такъв продължителен период от време, като процесуално-следствените действия по него били приключили още преди първото внасяне на обвинителен акт в PC гр.Карлово; въпреки няколкото извършени предявявания на веществени доказателства, автомобилът не бил предявен, ясно било, че автомобилът не може и да се предяви в съдебно заседание или да се приложи като веществено доказателство към материалите по делото. Забавянето на разглеждането и решаването на наказателното дело, в частност излизането от разумен срок на досъдебното производство, не били продиктувани от необходимостта да се извършват конкретни действия, а се дължало единствено на пропуски на П.при изготвяне на обвинителния акт. Забавянето в разглеждането на делото нарушавало правото на ищеца по чл.6 от ЕКЗПЧ и се дължало единствено на несъставяне на обвинителен акт от П.в съответствие с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК.

Нарушено било и правилото на чл.234 ал.8 от НПК за отмяна на мерките за процесуална принуда след изтичане на 18 месечен срок за разследване на тежко престъпление. За вредите, причинени от забавеното разглеждане на делото, според ищеца, отговорност носи прокуратурата, която не осигурила ритмичното, своевременно и успешно приключване на досъдебната фаза в разумен срок, което довело до протакане на досъдебното производство в течение на 32 месеца. От задържането на собствения на ищеца автомобил, дружеството търпяло вреди, изразяващи се в обезценяване на автомобила, от невъзможност да ползва автомобила и да генерира приходи от това чрез отдаването му под наем. Ищецът търпял и неимуществени вреди от нарушаване на правото по чл.6 (1) от ЕКЗПЧ, изразяващи се в продължителното и извънредно дългото положение на правна несигурност и очакване от постановяване на окончателен съдебен акт. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:

1. сумата 1955,83 лв., частично от 29337,45 лева, представляващи обезщетение за обезценка на процесния автомобил от забавянето на наказателното производство и нарушаването на правото по чл.6 (1) от ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, заедно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

2.а. сумата 62586,56 лева, представляващи обезщетение за лишаване от право на ползване на автомобила за периода септември 2015 год. - април 2018 год., равняваща се на пазарния наем за автомобили за този период, от нарушаване на правото по чл.6 (1) от ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок;

2.б. при условията на евентуалност, ако съдът намери, че не е нарушено правото на ищеца по чл. 6 (1) от ЕКЗПЧ, ищецът претендира сумата от 62586,56 лв., представляващи в имуществени вреди от лишаване от правото да ползва автомобила за посочения период, на основание чл. 49 ЗЗД;

3. сумата 1955,83 лв. месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от лишаването на ищеца от възможността да отдава автомобила под наем, за периода от месец Май 2018 год. до окончателното връщане на автомобила, която сума моли да му бъде заплатена на основание нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок по чл. 2б ЗОДОВ за нарушено право по чл.6 (1) от ЕКЗПЧ,

4. при условията на евентуалност на иска по т. 3 – посочената сума на основание чл. 49 ЗЗД;

5. сумата 9779,15 евро, представляваща част от общо 19558,30, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок и изразяващи се в несигурност и очаквания за приключване на делото в периода септември 2015 год.-април 2018 год.

Върху всички главници ищецът претендира законна лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 15.03.2019 г. съдът е допуснал увеличение на иска по т. 3 от исковата молба в размер на 2981,83 лв. месечно, по т. 4 – 2981,83 лв. месечно,

Ответникът П.на оспорва предявените искове. Липсвали доказателства за действително претърпените вреди от ищеца или наличие на връзка на евентуалните вреди с наказателното производство.

Недоказано било и настъпването на пропусната полза за ищеца. Не били ангажирани доказателства относно размера на всеки един от исковете.

С исковата молба са предявени претенции за обезвреда на вреди, за които се твръди ищецът да търпи за период след датата на предявяване на иска. Съгласно чл. 124 ал. 1 ГПК на защита пред съд подлежи нарушено право. Това предполага фактът на нарушението да е налице към момента на потърсената защита. Изключение е предвидено единствено по отношение на един елемент от фактическия състав на подлежащото на изпълнение притезание – неговата изискуемост (чл. 124 ал. 2 ГПК). Повтарящите се задължения предполагат произтичаща от правоотношението яснота за съдържанието и момента на изпълнение, който да настъпва периодично. Очертаните претенции не отговарят на тези критерии. Това пределя предявените искове като недопустими. Ето защо исковата молба в тази й част следва да бъде върната.

След като обсъди доказателствата по делото по отношение на надлежно предявените искове, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приета извадка от Обществен автомобилен регистър, в което е отразено, че автомобил „Ауди“ В8, *****, с регистрационен № *****, удостоверение за собственост № 13/А119874U, номер шаси WAUZZZ8T7CA012500, е собственост на „А.С.Л.И.“ АД, като в регистъра е вписана загуба на притежанието на превозното средство, станала на 12.11.2013 г. по причина: кражба. В протокол от 12.11.2013 г. на Корпус на карабиниерите в Лацио е отразено, че Ф.Т.дава сведения да е наел от „А.С.Л.И.“ АД автомобил „Ауди“, модел „А5“, рег. № ***** в периода 11-12.11.2013 г.

С разпореждане № 2787/28.09.2015 г. по

НОХД 455/2015 г. по описа на КРС производството по делото е прекратено и същото е върнато на РП гр. Карлово за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С постановление от 03.12.2015 г. по пр.пр.

№ 2022/2014 г. на РП гр. Карлово е постановен отказ от връщане на адв. Рюстем в качеството й на представител на EUROPCAR S.A. Белгия на л.а.

„Ауди“, модел „А5“ с номер на рама WAUZZ8T7CA012500. В мотивната част е изложено, че връщането на вещественото доказателство, предмет на престъплението, ще затрудни изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина при евентуално възникнала необходимост от назначаване на повторна, допълнителна или комплексна експертиза на иззетите МПС. Наред с това едва при безспорно установяване на собствеността на всеки един от иззетите автомобили може да се извърши преценка кои са правоимащите лица по смисъла на чл. 111, ал. 2 НПК. Няма данни отказът да е обжалван пред РС гр. Карлово.

С писмо от 02.03.2016 г. ищецът е уведомен, че автомобилът се намира на паркинга на РУ Сливница и има налична регистрация с регистрационен № СТ8015ВК, собственост по документи на форма „Ди А.К.“ ЕООД. С писмо от 17.05.2016 г. на Областна дирекция на МВР – Пловдив, отдел „Криминална полиция“ до ищеца се сочи, че не може да се даде отговор дали представените при регистрацията документи за лекия автомобил са истински, тъй като не са изследвани. Сочи се, че са извършени всички необходими за разследването експертизи и от гледна точка на разследващия полицай автомобилът не е необходим на разследването.

На 02.09.2016 г. от прокурор при РП гр.

Карлово по досъдебно производство № 150/2014 г. на ОДМВР гр. Пловдив е постановен отказ от връщане на л.а. „Ауди“, модел „А5“ с № рама WAUZZZ8T7CA012500 поради възможна необходимост за назначаване на повторна, комплексна и допълнителна експертиза, както и до установяване на собствеността на автомобила и преценка кои са правоимащите лица по смисъла на чл. 111, ал. 2 НПК. Няма данни постановлението да е обжалвано пред съд.

На 02.11.2017 г. Специализирана П.е внесла обвинение срещу С.В., И.С.и Г.Н.. И.С.е обвинен в това, че за времето от 17.10.2011 г. до 14.03.2013 г. е укрил чужда движима вещ – моторно превозно средство марка „Ауди“, модел „А5 Спортбек“ с истински № на рама, собственост на „А.С.Л.И.“, за която е знаел, че е придобита от другиго – неизвестен извършител, чрез престъпление кражба.

С разпореждане от 21.11.2017 г. по НОХД

3170/2017 на СпНС е насрочено делото в разпоредително заседание на 23.01.2018 г. На 22.01.2018 г. ищецът е подал искане в рамките на образуваното НОХД за връщане на л.а. „Ауди“. С определение от 01.03.2018 г. на проведеното разпоредително заседание съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40058a1c-d7e4-4517-8b97-4fe7a5c543ba