Решение № 406 от 23.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. ХАСКОВО, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.М.К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500559 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 214/15.03.2024 г.по гр.дело № 3016/2022 г. по описа на съда, Районен съд– Хасково е отхвърлил предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт. Е.И., против С. М. И., с ЕГН:********** от *** иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД: да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2396/2022 г. по описа на РС - Хасково, а именно: 543.87 лв. – главница по договор за потребителски кредит №*** от 17.12.2019г.; 90.80 лева – договорна лихва за периода от 24.05.2020г. до 25.06.2020г.; 28.40 лева – обезщетение за забава за периода от 25.05.2020г. до 28.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като неоснователен.С решението съдът е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., да заплати на С. М. И. направените в настоящото производство разноски в размер на 450,00 лв. - за адвокатско възнаграждение

В развилото се пред първоинстанционният съд производство по чл.248 ГПК, Районен съд - Хасково е постановил определение № 796/17.05.2024 г., с което е отхвърлил молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 за изменение на решението в частта на разноските чрез намаляване на техния размер като неоснователна.

Недоволен от решението и от определението е останал въззивникът „Агенция за 1 събиране на вземания“ ЕАД, която ги обжалва в законоустановените срокове с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението и определението при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Във въззивната жалба са изложени доводи и съображения във връзка с дължимостта на сумите по договора за потребителски кредит. Въззивникът счита, че е установено съществуване на претендираното вземане по смисъла на разпоредбата на чл.

422, ал. 1 от ГПК при условията на пълно и главно доказване, поради което се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, касаещи неоснователността на исковата претенция.

Считат, че всички събрани по делото доказателства водят до извод, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, поради което изводите на РС – Хасково, са неправилни и противоречат на материалния закон.

Направен е анализ на събраните по делото доказателства, които според въззивника водят до извод, различен от този, който е направил първоинстанционният съд.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд – Хасково като неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по съществото на спора, с което да уважи изцяло иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Претендират разноски за двете инстанции в размер на държавната такса и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на определението в частта за разноските, с което съдът не е намалил техният размер и е оставил без уважение искането на ищеца са изложени съображения във връзка с приложение на решението на СЕС по отношение на намаляване на размера на адвокатските възнаграждения във връзка с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд не е намалил размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прави се искане въззивната инстанция да отмени определението и да измени решението на РС – Хасково в частта на разноските, като намали техният размер..

Прави се искане въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково. Претендират разноски за двете инстанции в размер на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК и по чл.276,ал.1 ГПК не са депозирани отговори на въззивната и на частната жалба.

СЪДЪТ след преценка доводите на страните и на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производстгвото пред РС-Хасково е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,с която против С. М. И. е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД.

Ищецът е претендирал да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2396/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, както следва : 543.87 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**** от 17.12.2019г., 90.80 лева - договорна лихва за периода от 24.05.2020г. до 2

25.06.2020г., 28.40 лева - обезщетение за забава за периода от 25.05.2020г. до 28.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендирал е и присъждане на направените в заповедното и в исковото производство разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на разноските на ответницата по чл. 78, ал.5 от ГПК, както и възражение за липса на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. в случай че се претендира такова.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е оспорила иска като недопустим, а по същество и като неоснователен. Ответницата не оспорва, че е сключила договор за потребителски кредит с № *** от 17.12.2019г. с кредитор "Ти Би Ай Банк" ЕАД като видно от разписка - вносна бележка сумата от 3000,00 лв. й била отпусната и усвоена от датата на сключване на договора, а видно от вносна бележка от 17.01.2020г. сумата в размер на 3001,00 лв. била върната. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че кредита е бил отпуснат в промоционална кампания "Връщаш колкото си взел", със срок за погасяване на кредита 31 дни и оскъпяване 0%. Ответницата твърди,че е била запозната с промоционалната услуга устно от служителката, отпуснала кредита, като й било съобщено, че крайният срок изтичал на 17.01.2020г., и видно от вносната бележка е върнала кредита в този срок, и то след проверка на дължимото от нея от служител на дружеството. В кореспонденцията на ответницата с кредитодателя веднъж се посочвал 30-дневен срок, а след това се посочвал 31- дневен срок за връщане на кредита, като в договора никъде не било отбелязвано от коя дата започва да тече срока на промоционалната кампания и на коя дата следвало да бъде върнат без оскъпяване. Счита, че съгласно чл.60, ал. 1 ГПК срокът за погасяване на кредита е започнал да тече от 18.12.2019г. и изтича на 17.01.2020г., поради което ответницата е изпълнила задължението си в срока на промоционалната кампания поради което не следвало да дължи лихви за забава, тъй като 31 -вият ден изтичал на 17.01.2020г.Твърди се още, че за промоционалната кампания е била запозната устно, като не били приложени писмени доказателства, както и че запознаването с общите условия на договора било устно, като никъде не фигурирал неин подпис в такива писмени документи, както и отбелязване в договора до кога бил срока на връщане без оскъпяване на кредита, както и в самото дело нямало посочени срокове и дори липсвала посочена цялата промоционална кампания.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против така възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

Видно от представения по делото договор между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата сключен на 17.12.2019г., ответницата е получила в заем сумата от 3000,00 лв., като за заплащането на тази сума по сметката на С. И. е представено нареждане разписка от същата дата 17.12.2019г. Няма спор и се установява по категоричен начин, че на 17.01.2020г. ответницата С. И. е внесла по банковата сметка на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 3001,00 лв. и като основание за плащането на сумата е посочен номера на договора за кредит **.

Установено е по делото, че ответницата е върнала изцяло главницата получена като заемна 3 сума по процесния договор за потребителски кредит на 17.01.2020г. или точно на 31-вия ден от датата на сключване на договора и получаване на заема - на 17.12.2019г.

Основният спорен въпрос между страните в настоящото производство е дали за сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и С. М. И. договор за потребителски кредит са били приложими промоционалните условия на кампанията на банката „Връщаш колкото си взел“ и дължат ли се договорените в договора за кредит суми за лихви, застраховки и други разходи по кредита.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя доводите и съображенията на първоинстационния съд във връзка с отговора на въпроса дали ответницата дължи и лихви и други разходи по кредита или следва да се приеме, че е изпълнила изцяло задълженията си връщайки само и единствено главница в пълния й размер.

Видно от проведената между ответницата и кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД кореспонденция в писмо на банката до ответницата от 09.03.2020г., по повод заявление на С. И. до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 02.03.2020г. е била извършена детайлна вътрешна проверка в резултат на която банката писмено е информирала С. И., че договор за потребителски кредит №*** от 17.12.2019г. е бил сключен в условията на промоционалната кампания „Връщаш колкото си взел“, които й дават право в рамките на 31 дни да върне усвоената от нея сума с 0% лихва, т.е. без оскъпяване. От приложеното по делото нареждане вносна бележка сумата от 3001,00 лв. е била внесена на 17.01.2020г., на която дата изтича 31 - дневния срок за връщане на сумата без оскъпяване, а не на 16.01.2020г., както се твърди в същото писмо на банката в следващо изречение където банката е посочила, че предвиденият срок на промоционалната кампания е изтекъл за ответницата на 16.01.2020г.

С оглед изложеното се налага и извода, че С. И. е изплатила своето задължение към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 17.01.2020г. изцяло и не са останали дължими от нея суми нито към банката, нито към ищеца в качеството му на цесионер. Друг аргумент в подкрепа на този извод за това,че ответницата няма неизплатени задължения към банката, респ. към ищеца цесионер са напълно изключващите се твърдения в последвалите писма до ответницата изпратени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 23.10.2020г., 30.10.2020г. и 26.11.2020г., с които банката обяснява, че срока за промоционалната кампания е 30-дневен, а в по-късно изпратеното писмо, че договора не попада в приложното поле на тази промоция. При тези взаимно изключващи се изявления на банката отправени към ответницата С. И., следва да се приеме за валидно изявлението на банката в първото писмо, което съвпада и с твърденията на ответницата в отговора на исковата молба.