Решение № 2578 от 25.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. Варна, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. И.ова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. И.ова Гражданско дело № 20253110110378 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на от Ж. М. М., ЕГН **********, против Р. Е. Е., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1 940 /хиляда деветстотин и четиридесет/ лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 10 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – стрес, влошено здравословно състояние, безсъние, униЖ.е и уронване на репутацията, настъпили в резултат на публикация от 29.07.2025 г. от ответницата както на Фейсбук страницата, така и на официалната интернет страница на И.м. – Б., в качеството й на Директор на институцията.

В исковата молба се твърди, че ищцата Ж. М. е била Директор на Държавен културен институт „Дв.“ в гр. Б. в периода от 2013 г. до 2025 г. Сочи, че под нейното ръководство мястото се превърнало в едно от най-посещаваните от туристи, което довело и до увеличаване на приходите му. По инициатива на страната през годините били организирани множество културно-масови мероприятия, в т.ч. през месец септември 2025 г. били планирани и събития, посветени на освобождението на Добруджа, по повод 85 годишнината от Крайовската спогодба. Твърди се, че на 29.07.2025 г. на официалната Фейсбук страница, както и на официалната интернет страница на И.м. Б., от Директора на М. – ответницата Р. Е., било публикувано становище, във връзка с дейността на ищцата и тематиката на организираните от нея събития. С написаното се създавало впечатление, че се популяризира излишно румънската кралица М. Е., построила Дв., като е направена препратка и към страданията на българите в Южна Добруджа в периода между двете световни войни. Страната счита, че текстът на публикацията внушавал, че с действията си в качеството си на директор на Дв., ищцата проявява неуваЖ.е към българската държава и българските жертви в Добруджа, родоотстъпничество и поклонничество към друга държава.

Сочи, че текстът съдържал и невярна информация за дейността на Дв., извадена извън контекст, с цел манипулация на читателя. Допълва, че процесната публикация достигнала до голям кръг от хора, противно на предходни публикации на М., в резултат на което три дни по късно ищцата била освободена от заеманата от нея длъжност. Случилото се подронило професионалния авторитет на страната, като сринало и личната й репутацията в обществото– ищцата изпитвала униЖ.е, започнала да страда от безсъние, а здравословното й 1 състояние се влошило в резултат на преживения стрес. Съобразно изложеното, ищцата моли за уважаване така заявената частична искова претенция и присъждане на обезщетение за претърпените от действията на ответницата в качеството й на директор на И.м. – Б. неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Р. Е. е депозиран отговор, в който е застъпено становище за недопустимост на предявения иск, доколкото съобразно твърденията, излоЖ. в исковата молба, надлежен ответник счита, че следва да е представляваната от страната институция, а не самият директор, с оглед на това, че процесната публикация не е негово лично изявление. Отделно се излагат доводи за неоснователността на претенцията, поради липсата на елементите на фактическия състав на деликта. Сочи се, че процесната публикация представлява официалната позиция на Държавната културна институция – И. м. в гр. Б., и като такава е подкрепена не само от работещите там, но и от редица други регионални музеи и университетски преподаватели. В тази връзка страната намира, че казаното не представлява лична атака към ищцата, а е институционално становище, изразено по въпрос от обществен и национален интерес, а именно – представянето на румънската кралица М. Ед., както и въпроса, относно паметта на жителите на гр. Б. и Добруджа. Публикуваното от служител на М. становище на официалната интернет страница на институцията страната счита, че представлява единствено научно становище, изразяващо мнение на професионалисти, а не на ответницата в лично качество, в съответствие със свободата на изразяване, заложено в Конституцията на държавата, подтикващо към обществен разговор по исторически въпроси, поради което и е налице невъзможност ищцата да търпи вреди от това. Допълва, че публикацията не съдържа каквито и да е обидни квалификации, неверни твърдения или изрази, насочени към личността на насрещната страна, а само коментира факти от историческо и културно значение, относими към начина, по който се интерпретира наследството на румънския период в града от ръководството на Дв., в който смисъл от ответницата в допълнителен писмен отговор е изложен и исторически анализ на Добруджанския въпрос. Твърди, че няма връзка между публикацията и освобождаването на ищцата от заеманата от нея длъжност, доколкото преценката за това се основава на вътрешни критерии на органа, взел решението за това. Изтъква се липсата на писмени доказателства – медицинска документация, психологически експертизи и др., подкрепящи твърденията на насрещната страна за влошаване здравословното й и психическо състояние. Намира, че броят на споделянията и реакциите на публикацията във Фейсбук страницата на М. не индикира пряко за психологическото й въздействие върху обществото, поради което не може да се приеме за критерий при определяне налице ли са настъпили вреди от становището. В излоЖ.я смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призован,не се явява, представлява се от адв.Ст.С., чрез който поддържа исковата молба.Посочва, че публикацията не е насочена към абстрактен исторически въпрос, а към конкретно индивидуализирано лице – ищцата Ж. М., с нарочни внушения, поставящи под съмнение начина, по който ищцата е упражнявала своите функции като директор на културен институт.

Ответницата, редовно призована за същото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Ив.К., чрез който се поддържа отговора на исковата молба.Счита, за доказано наличието на правомерно, законосъобразно и общественополезно поведение от ответника, а не на виновно такова.Посочва, че подписалите петицията не смятат това за приемливо поведение на публично лице, те са се разграничили от неговата позиция, като несъгласувана с тях, като част от българското общество и са заявили границата на своята гражданска и научна толерантност.В заключение твърди, че същината на петицията, а оттам на спора, е историческата истина и прилоЖ.ето й в политиката на управление на български държавен институт.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически полоЖ.я:

2

Видно от разпечатка от електронна страница на И.м. – Б. и извадка от Фейсбук страница на И.м. гр. Б./л.6- л.16/ в раздел » Новини » Официална позиция от Екипът на И.м. е изказана позицията си по повод системните културни събития и чествания, провеждани в ДКИ КЦ „Дв." - Б., които възхваляват и издигат в култ личността на румънската кралица М..

В края на процесната статия , като автори на отразената позиция са отразени имената на Р.

Е. – Директор, П.П.- Уредник в отдел „Нова и най-нова история на България"В.Ч.- Уредник в отдел „История на България XV-XIX в." Д.С.- Уредник в отдел „Етнография" Цв.И.фондохранител в отдел „Археология“ и „Нумизматика" Подкрепени от: Регионален И.м. Д.

Регионален И.м. В. Регионален И.м. С.И.м. К.И.м. Г.Т.И.м. Т.А.И. И.Проф. д. В.Б.Университет по библиотекознание и информационни технологии д-р П.З.Д. - Софийски университет „Св. Кл. О." д-р К.Г. - Софийски университет „Св. Кл.О." От ангажираното експертно заключение по назначената СТЕ, се установява, че процесната фейсбук страница и сайт и публикациите в тях се намира на URL (Интернет адрес) https://www.facebook.com/profile.php?id=100013038077359 . Фейсбук страницата била стандартна, създадена 2016г, добре поддържана и наситена със съдържание относно дейността на музея в Б. и организирани там събития. Експерта посочва, че процесният сайт има адрес: https://balchikmuseum.bg/ Регистриран (registered Jun 22, 2015), също добре и грижливо поддържан и наситен с информация за събития, организирани от музея в Б..

Установил, че сайтът е изготвен с WordPress, в момента на изготвяне на СТЕ обновен до версия на WordPress 6.9.4 и съдържащ страници: Музеят, За посетители, Обекти, Храм на Кибела, Виртуален музей, Мобилни изложби, Новини. Вещото лице сочи още, че текстовете на публикациите във фейсбук страницата и в сайта бяха извлечени и сравнени с изкуствен интелект. Текстът от фейсбук страницата е публикуван на 29.07.2025г, а текстът от сайта публикуван на 30.07.2025г. Съдържанието на самото излоЖ.е (всички абзаци от началото до изречението, Да опазим тази памет – това е дълг пред историята и пред бъдещите поколения.") е идентично по смисъл и практически идентично по текст. Посочва, че разликите са само технически и незначителни: различни кавички (,...“ срещу "..."); различни интервали около тирета; незначителни разлики в оформлението на редовете. Няма различия в: фактологията; формулировките на абзаците; реда на излоЖ.ето; използваните исторически твърдения. Заключава, че основният текст е един и същ и очевидно произхожда от един първичен източник, който е публикуван и на двете места.

По отношение на списък на подписалите (служители на музея) заключава, че списъкът с членовете на екипа на музея е идентичен и в двата текста: Р. Е. – директор, П.П.В.Ч.Д.С.Ц.И. Редът и длъжностите съвпадат. Съществени различия между двата текста Разлика има само в раздела „Подкрепени от:“. В текста от сайта Списъкът е по-кратък и съдържа: И.м. - Б.: Р. Е. - Директор П.П. - Уредник в отдел „Нова и най-нова история на България" В.Ч.- Уредник в отдел „История на България XV-XIX в. " Д.С.- Уредник в отдел „Етнография" Цв.И.- фондохранител в отдел „Археология“ и „Нумизматика" Подкрепени от:

Регионален И.м. Д.Регионален И.м. В.Регионален И.м.- С., И.м. К. И.м. Г.Т.И.м. Т. А.И.

И.Проф. дин В.Б. Университет по библиотекознание и информационни технологии д-р П.З.Д. - Софийски университет „Св. Кл. О." д-р К.Г. - Софийски университет „Св. Кл.О." (видно от текста в сайта) В текста от Facebook Списъкът е значително разширен и включва допълнителни институции и учени: Регионален И.м. Б. Регионален И.м. Бл. Проф. Пл. П. Великотърновски университет "Св. Св. К. и М." ,Доцент В.Ст. - Великотърновски университет "Св. Св. К. и М.", Доцент И. Л. - Великотърновски университет "Св. Св. К. и М." .Като крайно заключение посочва, че двата текста са идентични, а дребните признаци от редакциите сочат, че текстът, публикуван в сайта е хронологично по- ранен, но е публикуван ден по-късно вероятно поради начина на поддържане на сайта.

По отношения на следващият поставен въпрос, посочва, че към момента на изготвяне на СТЕ към публикацията има 846 реакции и около 1212 споделяния,в детайли:846 харесвания,205 коментара,1212 споделяния (3 с имена на последните споделили и 1209 предишни).Към момента на изготвяне на СТЕ, отбелязва, че към публикацията има 846 реакции (харесвания идруги), от които:742 – одобрения, 63 – харесвания, 18 - Силно харесване,15 - Съжаление/скръб,5 – Удивление,3 – Гняв, 1212 споделяния и 205 коментара.Установено било, че освен 1212-те препубликувания във фейсбук и публикацията в сайта на музеят в Б., бяха намерени цели или частични препубликации и в още няколко български медии:

3

Установени препубликации или коментарни публикации в Български новинарски сайтове, съдържащи текста или съществени фрагменти от процесната фейсбук публикация, разгледани в ПРИЛОЖ.Е 5: