Решение № 2243 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110125649 по описа за 2021 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „Т.С.“ ЕАД съществуват следните вземания от следните лица: о т С. Ч. Х.: за сумата от 65.90 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент 4, находящ се в гр. София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, за сумата от 17.11 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.10.2015г. до 12.07.2018г., за сумата от 6.66 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., както и за сумата от 1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г. до 12.07.2018г. върху цената на тази услуга, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 24.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; о т С. Ч. Х.: за сумата от 65.90 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия в периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент 4, находящ се в гр. София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, за сумата от 17.11 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.10.2015г. до 12.07.2018г., за сумата от 6.66 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., както и за сумата от 1.80 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г. до 12.07.2018г. върху цената на тази услуга, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 24.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 48447/2018г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало 1 между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Ч. Х. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове с твърдение, че е заплатил сумите, техен предмет, на 24.11.2021г. Възразява в негова тежест да бъде възлагана отговорността за други суми, извън платените, в т. ч. за разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от името и на ответника С. Ч. Х., с който предявените срещу него претенции се оспорват с довод за недоказаността им, в т. ч. на обстоятелството С. Х. да е собственик на посочения в исковата молба имот- апартамент 63, находящ се в гр. София, ж. к. „,Младост 4“, бл. 454, вх. В, ет. 8, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представени по делото доказателства.

В депозираните в срок възражения по чл. 414 ГПК от името и на двамата длъжници са релевирани възражения за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за 2 енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, том I, рег. № 7030, дело № 84/2010г. от 04.05.2010г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том VII, рег. № 19785, дело № 1226/2015г. от 25.11.2015г., че в периода от 04.05.2010г. до 24.11.2015г. ответниците са били единствени собственици на процесния имот, представляващ апартамент 4, находящ се в гр.

София, ул. „Кракра“ № 8, ет. 1, като съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС и при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме, че всеки от тях е бил собственик на по ½ идеална част от жилището и като такъв е бил потребител на доставяната до него топлинна енергия за времето от началото на исковия период- 01.05.2015г., до 24.11.2015г., когато и двамата са отчуждили правото си на собственост вурху имота от правните си сфери, респ. че всеки от тях е легитимиран да отговаря за заплащане на цената на тази енергия за посочения период съобразно дела си в съсобствеността.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствадоговор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи дяловото разпределение в имота, както и от неоспореното заключение на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „Техем сървисис“ ЕООД.

Ответниците не оспорват количеството и стойността на начислената за имота топлинна енергия, както и основанието за това, като същите се установяват и от неоспореното заключение на съдебно- техническата ескпертиза, съгласно което през исковия период радиаторите в имота са били демонтирани, но доколкото аншлусите на спирателните кранове не са били затапени, каквото е изискването, за тези радиатори, както и за щранглирата без ИРРО в имота е начислена служебна топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. За исковия период на абоната не е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като през този период такава не е потребявана. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от 3 общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което експертът е заключил, че през исковия период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 107.83 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Ответниците не са оспорили реалното извършване на услугата дялово разпределение, като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение съдът намира за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 05.2015г. до м. 11.2015г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 13.32 лева.

Така, в правната сфера на ищеца са възникнали вземания от ответниците за периода, през който последните са били клиенти на топлофикационното дружество- от 01.05.2015г. до 24.11.2015г., за цената на предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, като стойността на вземането от всеки ответник възлиза на половината от сбора на посочените по- горе суми. Установява се от представеното от ответника С. Ч. Х. с отговора на исковата молба и неоспорено от ищеца платежно нареждане, че в хода на процеса същият е заплатил в полза на ищеца сумата от общо 92.90 лева, с която изцяло е погасил претендираните от него суми, представляващи припадащата му се част от общия дълг, поради което и само на това основание, при съобразяване на настъпилото в хода на процеса обстоятелство от значение за правния спор съобразно чл. 253, ал. 3 ГПК, предявените срещу него искове следа да бъдат изцяло отхвърлени.