Решение № 927 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330114205 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б. А. Д. срещу Заповед за задържане на лице № ****** г., издадена от П. С. Й. на длъжност полицейски инспектор в група „ТП“ при VІ-то РУ – Пловдив на ОДМВР – Пловдив, с която мл. експерт Т. В. Л. на длъжност младши полицейски инспектор при РУ - гр. Р., с която на основание чл. 72, ал. 1, т.7 от ЗМВР и чл.

21, ал.1, т. 10 от Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия – участвал в бутане по време на футболна среща между отборите на „******“ и „******“ на ****** г., вх. № ****** г. по описа на Шесто РУ – Пловдив е заповядано за срок от 24 часа задържане на Б. А. Д. в помещение за временно задържане до 24 часа на Шесто РУ на МВР – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив.

Жалбоподателят сочи, че същата е нищожна, незаконосъобразна. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че същата противоречи на материалния закон и целта на закона, както и се оспорват изложените обстоятелства, а именно, че жалбоподателят е участвал в бутане като се сочи, че не е налице нарушение, на която и да е от хипотезите на нормата чл.

21, т. 10 от ЗООРПСМ. Твърди се, че в заповедта е посочена единствено нормата на чл. 21, т.

10 ЗООРПСМ, без да се конкретизира, което и да е предложение. Твърди се, че използваните бланкетни твърдения не представляват изпълнение на изискванията на 59 ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК и чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, като липсва описание на конкретни, последователни и ясни действия, извършени спрямо конкретно посочено лице, което по естество да разкриват 1 съдържание на участие в сбиване или предизвикване на сбиване. Твърди си, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган.

Сочи се, че са нарушени изискванията за форма и са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Моли жалбата да се уважи.

Препис от жалбата е връчена на ответника, но становище не е постъпило.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

От представената административна преписка е видно, че на ****** г. П. С. Й. – полицейски инспектор в група „ТП“ при Шесто РУ – Пловдив ОД на МВР – Пловдив е издадена заповед за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Б. А. Д.. Като основание за задържане в заповедта е посочено - чл. 72, ал. 1, т.7 от ЗМВР и чл. 21, ал.1, т. 10 от Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия – участвал в бутане по време на футболна среща между отборите на „******“ и „******“ на ****** г., вх. № ****** г. по описа на Шесто РУ – Пловдив.

В протокол за обиск на лице, изготвен в ****** ч. е отразено, че у задържания Б. А. е намерена лична карта. Подписана е от жалбоподателя Декларация за правата на задържано лице, като в нея е отразено, че в 15,37 часа на същия ден – ****** г. Б. А. е освободен.

От приетите по делото като писмени доказателства писмо от Началник на сектор „Човешки ресурси“ и длъжностна характеристика се установява, че П. С. Й. е на работа в системата на МВР от ****** г., като считано от ****** г. до настоящия момент изпълнява длъжността полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто РУ- Пловдив при ОДМВР- Пловдив, като сред длъжностните му задължения е съставяне на актове за установени административни нарушения по закони и подзаконови нормативни актове и фишове, по които са му предоставени правомощия. Не е представена заповед или друг акт, с който да е оправомощен да издава заповед за задържане в предвидените от закона случаи.

Установява се, че с Наказателно постановление **** от ****** г. е наложено на Б. А. Д. наказание по чл. 25, ал.1 от ЗООРПСМ – глоба в размер на 1000 лв. за това, че на ****** г. за времето от **** до ***** в гр. П., в сектор „Б“ на спортен обект „******“, находящ се на бул. „******“ ****** в гр. П. по време на провеждане на футболна среща от кръг на „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК ****** и ПФК „Локомотив“ в гр. П., като посетител на мероприятието извършва следното нарушение – по време на провеждане на спортното мероприятие, участва в сбиване, чрез избутване на други фенове на футболен клуб ******, предизвиквайки сбиване между привържениците на клуба /деянието е с широк обществен отзвук и се характеризира с изключителна дързост и цинизъм/, с което се сочи, че виновно е нарушил чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.

С влязло в сила на ****** г. решение Наказателно постановление **** от ****** г. е отменено. Прието е, че съставомерните факти са изложени в АУАН и НП по толкова 2 противоречив начин – „участва в сбиване, чрез избутване на други фенове, предизвиквайки сбиване“, правещ невъзможно разбирането на волята на наказващия орган т.е. за коя от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние е наложено наказание – „участие в сбиване“ или „предизвикване на сбиване“. Приема се и от събраните по делото доказателства, че административното обвинение се явява недоказано, тъй като от гласните доказателства се установява, че Б. А. не е посягал, не е удрял, а само е издърпал и избутвал хората, за да може да слезе надолу.

От събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства чрез разпита на св.

Х.В. – брат на жалбоподателя, чийто показания съдът преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства, се установява, че Б. А. е оказал съдействие на полицейските органи, като веднага след телефонното позвъняване се е явил в съответното полицейско управление. Установява се, че брат му е бил задържан в полицейското управление за 24 часа, за да може началникът на управлението да подпише издаденото наказателно постановление и същото да му бъде връчено, като задържането е било само за няколко часа.

Относно случилото се на мача, свидетелят посочва, че брат му споделил, че някаква камера го хванала, защото бил близо до сектора, в който имало сбиване. Не се установява след този случай на задържането жалбоподателят да е търсен от полицейските служители. Установява се, че жалбоподателят е бил в ареста, заедно с други задържани, а не в стая, в която да изчака началника, като съдът възприема, че жалбоподателят обективно е възпроизвел пред брат си фактическата обстановка, доколкото нито се представят доказателства, нито се твърди, че е отказал да съдейства и да изчака връщане на началника на съответното полицейско управление. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като обективни, безпротиворечиви и логични, както и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

При установените факти съдът намира следното от правна страна: Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.

145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон - тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР в т.ч. и фактически и правни основания на задържането.

3

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, за да може задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. Съгласно чл. 72, ал.1, т. 7 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице в други случаи, определени със закон.

В чл. 26, ал.1 от ЗООРПСМ за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. В ал.2 е предвидено, че актът по ал.1 се съставя до три месеца от извършването на противообществената проява. В чл. 30, ал.1 е предвидено, че в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице 1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10; 2. внася преписката за решаване от съответния районен съд, като уведомява за това съответния прокурор.

Съгласно чл. 30, ал.2 от ЗООРПСМ в случаите по ал. 1, т. 2, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването и за да се осигури явяването му пред съда, началникът на районното управление може да постанови задържане за срок до 24 часа, като уведоми за това съответния прокурор.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че при издаване на оспорената заповед не са спазени цитираните законови разпоредби.

На първо място, издаващият орган няма материална компетентност за издаване на оспорената заповед за задържане. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗООРПСМ (към която в атакуваната заповед би следвало да има препращане, с оглед бланкетния характер на чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР, но такова липсва) правомощия по налагане на ПАМ - задържане до 24 часа има само Началникът на районното управление, без законодателят да е предвидил възможност за делегиране.

В този смисъл и атакуваният административен акт страда от изначален, неотстраним процесуален порок, доколкото същият е издаден от полицейски инспектор в група „ТП“ при Шесто РУ, а не от началникът на районното управление. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, се установява, че причина за издаване на заповедта е именно отсъствието на оправомощения за това началник на управлението.

Освен горното следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно то следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на 4

ВАС по а. д. № 3914/2015 г.). Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. В случая в заповедта липсва фактическо и правно основание за издаването й.

Специфичната цел на задържането по чл. 30, ал. 2 ЗООРПСМ предвижда две групи кумулативни предпоставки: първата - да се попречи на нарушителя да се укрие (от събраните в хода на делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят се е отзовал веднага на обаждането от полицейските служители) или да затрудни правораздаването (двете предпоставки, предвидени, в условията на алтернативност) и втората - да се осигури явяването на нарушителя пред съд. Последната, именно, не е изпълнена, с оглед пристъпването към издаване на приложеното по преписката наказателно постановление, издадено от началник на VІ-то РУ на ОД на МВР - Пловдив т. е. явяване пред съд не е било предвидено.