Решение № 260153 от 27.04.2021, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 260153

Гр.Хасково, 27.04.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, първи граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР ХАДЖИЕВ

Секретар: В.К. след като разгледа докладваното от съдия Серафимова в.гр.д. № 1016 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 260024/17.09.2020г., по гр. дело № 1412/2019 г., Районен съд - Димитровград е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,

***, представлявано от прокуриста Д.В.Н. против Н.Х., гражданин на Гърция, роден на ***г., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес *** и Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***, иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

"Хр.Колумб"№43, представлявано от прокуриста Д.В.Н., на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2019г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***г. на Нотариус Р.В., с рег. № 398 и район на действие РС-Димитровград, вписан в СВп, с вх.рег № ***г, акт № ***, т.8, дело № ***г, с който Н.Х., гражданин на Гърция, с адрес *** е продал на Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***,следният недвижим имот, представляващ:самостоятелен обект в сграда -търговски обект, с кадастрален идентификатор *** по кадастрална карта на ***, област Хасково, одобрена със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, на адрес: ***, който обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот, с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - обект със специално предназначение, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.С решението съдът е осъдил „Мотобул" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,

***, да заплати на Н.Х. сумата в размер на

2000 /две хиляди / лева-разноски по делото.С решението „Мотобул" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град

София, ***, е осъден да заплати на Р.Л.Н., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 2000/две хиляди / лева-разноски по делото.

Недоволен от решението останал въззивникът „Мотобул” ЕАД, който чрез пълномощниците си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Според въззивника първоинстанцинният съд неправилно е отхвърлил предявения от „Мотобул“ ЕАД иск, с мотив, че не е доказано наличие на знание за увреждане на кредиторите от страна на приобретателя Р.Н. по атакуваната възмездна сделка, който извод на съда считат за неправилен по изложени в жалбата съображения. Първото съображение е, че в случая не става въпрос за възмездна сделка и не било необходимо да се доказва знание за увреждане от страна на приобретателя, тъй като макар формално да е уговорена цена по сделката за покупко-продажба на недвижимия имот, по делото не се доказвало категорично от представеното платежно нареждане / заверено копие/, че е направено плащане и цената вписана в нотариалния акт действително е получена от продавача Н. Х., което дори и да се установи, ако е налице прикрито съглашение между страните, каквото се твърди от ищеца,било вероятно впоследствие плащането да е върнато под някаква форма.Посочени са различни възможни хипотези при които макар и практически да съществува заверено от банката платежно нареждане, реално плащане да не е извършено, като например по банковата сметка на платеца да не е имало достатъчно налични средства за извършване на плащането, или наредителят да е оттеглил платежното нареждане преди сумата да бъде прехвърлена по сметката на продавача, или тъй като сумата е над

10 000 лева да е била преведена по банка обратно към купувача, или да е изтеглена от банковата сметка на

Н. Х. и да е върната в брой на Р.Н., или сумата изначално да е била предоставена от продавача на купувача преди сделката.В тази връзка и за доказване на твърдението, че сделката е безвъзмездна в първоинстанционното производство била поискана експертиза, която да установи категорично дали е налице плащане на цената и ако да, дали впоследствие няма някакви действия от страна на длъжника

,които пряко или косвено да доказват,че сумата е върната, и плащането и самата сделка са симулативни, което доказателствено искане не било уважено от първоинстанционния съд.

Твърди се в жалбата,че дори и да се приеме,че сделката е възмездна, в рамките на първоинстанцинното производство били събрани достатъчно косвени доказателства, от които се установявало,че Р.Н. е бил наясно, че с процесната сделка уврежда кредиторите на Н. Х..

В тази връзка се поддържа становището,че неправилно съдът е приел за недоказана исковата претенция, тъй като имало достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че ищецът като кредитор по отношение на първия ответник ще бъде увреден, тъй като намаляло имуществото на длъжника и доказателство за това е цената на атакуваната сделка, равна на данъчната оценка на имота, което само по себе си представлявало съществена индиция за недобросъвестност на страните по сделката, тъй като от допуснатата по делото експертиза се доказвало,че действително пазарната цена на обекта е около два пъти неговата данъчна оценка.В подкрепа на това становище били обстоятелството,че покупко-продажбата е извършена в рамките на до 5 дни от датата на споразумението, с което ответникът е встъпил като съдлъжник към ищеца „Мотобул“ЕАД, като не се е променило и предназначението на недвижимия имот и този имот продължава да бъде отдаван под наем на същото дружество, което обстоятелство се установява от разпитания по делото като свидетел Л.Х., управител на дружеството, без да има сключен писмен договор за наем. По делото няма представено категорично доказателство от което да е видно,че наема се изплаща именно на ответника Н., поради което е възможно дължимите от наемателя Х. суми за наем да се плащат в брой на предходния собственик на имота и това обстоятелство няма как да се докаже с документи, поради което показанията на свид.Л. Х. не следва да се кредитират в частта, в която се твърди, че плащанията се получават от ответника Р.Н.. С оглед изложеното, което било установено в рамките на първоинстанционното производство според жалбоподателя са налице косвени индиции за прикрити договорки и за недобросъвестното поведение между двамата ответници, поради което следва да се приеме,че атакуваната сделка е симулативна – сключена от страните по нея с ясното съзнание и единствена цел - да се попречи на „ Мотобул“ ЕАД, да насочи изпълнение срещу процесния имот.

Твърди се в жалбата,че при разглеждане на делото са извършени и съществени процесуални нарушения.Първоинстанионният съд не допуснал събирането на доказателства от значение за правилното решаване на повдигнатия правен спор.Не била допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза,за установяване на твърдението на ищеца,че по покупко-продажбата на имота не е платена уговорената цена или плащането на тази цена е било привидно, с което съдът е препятствал възможността на ищеца да докаже основното обстоятелство по предявения отменителен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.Не било допуснато и своевременно направеното искане по чл.176 от ГПК за явяване на ответника Р. Н., с което отново било препятствано събирането на доказателства от съществено значение за решаването на спора.

Претендират от въззивната инстанция, да отмени обжалваното решение на Районен съд-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни.

В с.з. процесуалните представители на ищеца

„Мотобул“ ЕАД поддържат жалбата и молят съда да постанови решение, с което изцяло да уважи исковата претенция.

В с.з. процесуалният представител на ответника

Н. Х. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС-Димитровград като правилно

В с.з. процесуалният представител на ответника Р.Н. оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС-Димитровград.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

Искът предявен пред Районен съд - Димитровград е за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 18.07.2019 г. между ответниците

Н. Х. и Р.Л.Н. и обективиран в нотариален акт № ***, том 2, рег.№ ***, дело № ***г. на нотариус Р.В., с рег. № 398, с район на действие РС-Димитровград, вписан в СВп, с вх.рег. № ***г, акт № ***, т.***, дело №***г.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил представените от страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като е отказал да назначи поискана от ищеца съдебно-счетоводна експертиза и не е уважил искането да се поставят въпроси на втория ответник,на основание чл.176 от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

С отменителния иск по чл.135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането при извършването на възмездна сделка. Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като когато действието е възмездно и лицето, с което длъжникът е договарял при извършването им трябва да е знаело за увреждането.Елементите на фактическият състав за успешното упражняване на правото по чл.135, ал.1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.

За да се уважи иска по чл.135 от ЗЗД, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор и че след възникване на вземането на кредитора, длъжникът е извършил действията, които го увреждат. Следва да е налице увреждащо кредитора действие от страна на длъжника и последният да е знаел за увреждането към момента на извършване на действието му.

Увреждането е налице във всички случаи, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Когато правното действие е възмездно, приобретателят, с който длъжникът е договарял, трябва също да знае ,че уврежда кредитора.

Достатъчно е последният да знае,че продавачът има задължения и че с продажбата на недвижимия имот прави невъзможно удовлетворяването на кредитора или го затруднява, като не е необходимо кредиторът да му е известен, или от какво произтича вземането му, и какъв е размера му. Според решение

№ 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.

Възникването на правото на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД предпоставя наличието на действително вземане, което според закона не е необходимо да е установено по своя размер, да е изискуемо или да е установено с влязло в сила съдебно решение.Вземането следва да предшества увреждащото действие на длъжника, тъй като действието може да увреди само лицата, които вече имат качеството на кредитор.Съгласно съдебната практика, която е трайна и последователна, съдът не проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.