Решение № 14810 от 23.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17322/2025
- Вид
- Решение № 14810
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 52859 от 28.03.2025 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 57060 от 05.04.2025 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 63308 от 16.04.2025 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 64599 от 17.04.2025 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 104704 от 02.07.2025 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 110242 от 11.07.2025 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Определение № 32880 от 05.08.2025 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Определение № 51125 от 15.12.2025 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 23754 от 19.02.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 96767 от 10.08.2026 · ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- §1, т.33в · Закон за енергетиката
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 14810 гр. С., 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110117322 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М. К. Т. искова молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното дружество и потребителите на ТЕ за стопански нужди.
Твърди, че ответницата не е подписала договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, поради което се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатила неоснователно до размера на обедняването. Поддържа, че дружеството е изпратило писмо- покана за заплащане на задълженията, но плащане не било предприето. Предвид изложеното се отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ответницата не е ползвала в топлоснабдения имот топлинна енергия и битова гореща вода. Излагат се съображения, че в случая редът за служебно определяне на доставеното количество енергия не намира приложение, тъй като липсва облигационно правоотношение между страните, съответно и договорно 1 задължение за осигуряване на достъп. Поддържа се, че по делото няма данни за отправена, респективно получена от ответницата покана за заплащане на процесните задължения, поради което същата не е изпаднала в забава за тяхното плащане. С оглед на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД счита предявените искове за основателни.
Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени по реда на чл.422 ГПК са установителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация С.” ЕАД срещу М. К. Т. с искане да бъде признато за установено, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата 1 173,96 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., *********, ж.к. „********“, бл.***, секция А, партерен етаж, магазин №6, аб.
№380179, с която сума се е обогатила за сметка на обедняването на „Топлофикация С.“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 12.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 220,57 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021г. до 29.01.2024г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.03.2024г. по ч.гр. дело № 8148/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца по предявения иск за главница е да установи количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, потребяването от страна на ответницата на топлинната енергия, както и нейното обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период енергия, а по акцесорния иск за мораторна лихва- съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба №***, т.II, рег. №****, дело №*** от 26.11.2008 НН.Х.И. е придобила собствеността върху процесния имот, представляващ магазин №6, находящ се в р. С., *********, ж.к. „********“, бл.***, секция А, партерен етаж, като видно от приетото по делото удостоверение за нейни наследници след като тя е починала на 05.03.2013г. същият е преминал в притежание на нейната дъщеря- ответницата М. К.
Т.. От изложеното следва, че последната в качеството си на собственик на магазин №6 е разполагала през процесния период с правомощието да ползва същия. В случая не са налице нито твърдения, нито доказателства имотът да е предоставян на трето лице, 2 поради което следва да се приеме, че неговото ползване се е осъществявало именно от ответницата.
Доколкото между страните не е спорно, че имотът е бил ползван за търговски цели, като посоченото обстоятелство следва и от неговото предназначение- магазин, приложение следва да намери §1, т.33в от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В този случай в чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, извършващ стопанска дейност. Следователно, за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, необходимо условие за възникване на отношения по покупко-продажба на топлоенергия за стопански нужди е между страните да бъде сключен писмен договор.
В този смисъл са и общите условия, в чл.1, ал.2 от които се предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В процесния случай страните не твърдят такъв да е сключван, с оглед на което ищецът не разполага с възможност да претендира процесната сума на договорно основание и единствената възможност за нейното събиране е заявеното от него извъндоговорно основание, а именно- неоснователно обогатяване.
На следващо място, за да бъде прието, че ответницата в качеството си на собственик на процесния имот се е обогатила за сметка на топлопреносното предприятие, следва да бъде доказано, че до последния е било доставено посоченото в исковата молба количество топлинна енергия. В тази връзка по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изводите на което съдът кредитира като обосновани и компетентно изведени. Видно от посоченото в него, за процесния период в имота е начислявана топлинна енергия за отопление единствено от сградна инсталация поради липса на работещ радиатор, както и за битово горещо водоснабдяване въз основа на служебен отчет поради неосигурен достъп, в съответствие с т.2 на чл.69 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването, а именно- при норма за разход на потребление на гореща вода от 140л. на обитател за едно денонощие. Съгласно чл.70, ал.4 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. посоченият в чл.69, ал.2, т.2 начин за служебно изчисление на топлинна енергия е предвиден като санкция за потребителите при неизпълнение на тяхното задължение по ал.2 да осигурят достъп до изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или на лицето по чл.139б ЗЕ за отчитане на показанията на водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като в ал.3 е посочено, че 3 редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите в този случай се урежда в общите условия на договорите по чл.149, 149б и в публично известните общи условия по чл.150 ЗЕ. В случая обаче ищецът не основава претенцията си на сключен договор с потребител, поради което и спрямо ответницата не намира приложение визираният в общите условия ред. От изложеното следва, че по делото не се установява реално доставеното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което посочената в Таблица №3 и Таблица №4 от заключението служебно определена нейна стойност, а именно 1 078,65 лева /изчислена въз основа на прогнозното количество и изравнителната сметка/ се явява недължима и за нея искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Същевременно съгласно чл.142, ал.3 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти, като съгласно чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. В случая от доказателствата по делото се установява, че в сградата - етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот, е въведено дялово разпределение. Доколкото предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите, то тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Следователно, когато ползваният от ответницата имот е разположен в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна инсталация, и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че същата обективно се възползва от топлинната енергия, която се излъчва от инсталацията и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти в сградата.
По този начин ответницата спестява разходи, които би била задължена да заплати, ако беше сключила договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди с ищцовото дружество. С оглед на изложеното, съдът счита, че размерът на спестените от ответницата в настоящото производство разходи следва да бъде определен въз основа единствено на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата за която съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза възлиза на 48,68 лева /24,89 евро/, следователно претенцията на ищеца за разликата между посочената сума до пълния предявен размер от 1 173,96 се явява неоснователна.
С молба от 19.03.2026г. е представено платежно нареждане, видно от което ответницата е заплатила на ищеца сумата от 713,02 евро с посочено основание настоящото дело, като в подадено на 27.03.2026г. становище ищецът изрично е заявил, че е получил сумата и я е отнесъл за погасяване на процесните вземания, като твърди, 4 че непогасена е останала част от главницата. Съдът намира, че така извършеното плащане само по себе си не представлява признание на основателността на претенциите, като в тази връзка съобрази и релевираните в хода на производството от особения представител оспорвания, касаещи липсата на реална доставка на топлинна енергия до процесния имот. Предвид посоченото и доколкото по делото се установява основателност на претенцията на ищеца за сумата от 48,68 лева /24,89 евро/, то същата се явява изцяло погасена с извършеното в хода на производството плащане и предявеният иск за нейното заплащане следва да бъде отхвърлен на това основание.
Погасена поради плащане се явява и претенцията на ищеца за законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.02.2024г./ до датата на плащане /19.03.2026г./, която по реда на чл.162 ГПК съдът с помощта на лихвен калкулатор изчисли в размер на 6,75 евро.
В същото време съдът намира претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главницата за изцяло неоснователна. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забава се дължи от момента, в който длъжникът изпадне в забава. При договорно правоотношение моментът на забавата може да бъде определен в договора или общите условия. В настоящия случай обаче претенцията на ищеца за главница се основава на чл.59 ЗЗД, а не на договор, поради което ответницата би изпаднала в забава за нейното изпълнение след получаване на покана, каквато от доказателството по делото не се установява да е отправяна. Въз основа на изложеното предявеният от ищеца иск за сумата от сумата 220,57 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2021г. до 29.01.2024г. следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40034a0a-ebc0-4652-acab-f7d89ccbe1ca