Акт от 17.12.2019, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Р., 17.12.2019 г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М.като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 670 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СИК.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала от началото на 2010 г. до 19.09.2014 г., като от съвместното им съжителство имали родено едно дете - А.К.Й., роден на *** г.

Посочва, че до раждането на детето с ответницата живеели добре, но след това тя не проявявала никакъв интерес към него и на втория му рожден ден – 19.09.2014 г., си събрала багажа и изоставила ищеца и детето. След като напуснала общото жилище ответницата посещавала детето, като дори го взимала при нея за по няколко дни, но след 2016 г. престанала да се интересува от него, като оттогава до настоящия момент се е обаждала едва няколко пъти, за да се поинтересува от детето.

Ищецът посочва, че притежава необходимия родителски капацитет и може да се грижи за детето си, което било обградено с обич и внимание от негова страна. Детето посещавало детска градина, а през учебната 2019/2020 г. било ученик в първи клас.

Наред с това, твърди, че за отглеждането на детето били необходими средства за разходи, свързани с училище, курсове за езиково обучение, спортни занимания и пр., като част от тези разходи следвало да поеме майката.

От съда се иска предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А.К.Й. на ищеца, като се определи местоживеенето на детето при бащата, на адрес: гр. Р., ул. „А.Б.“ № ., определяне режим на лични контакти на детето с майката и осъждане на ответницата да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано една година преди завеждане на исковата молба - 22.08.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до настъпване на законови причини за нейното прекратяване или изменяване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата чрез назначения ù особен представител е оспорила предявените искове, с твърдения, че с оглед възрастта на детето, неговите интереси биха били по-добре защитени, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, поради което е направено искане родителските права да се предоставят за упражняване на майката и да се определи местоживеенето на детето при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, както и да бъде осъден същият да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.

Ответницата, чрез назначения ѝ особен представител, в съдебно заседание оспорва предявения иск.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът К.Т.Й. и ответницата О.И.Т. са живели на съпружески начала, като от съвместното си съжителство страните имат родено едно малолетно дете – А.К.Й., роден на *** г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична община, р-н „Триадица“ въз основа на акт за раждане № .г.

От представените по делото 2 бр. удостоверения за постоянен и настоящ адрес,*** на 22.08.2019 г., се установява, че детето А.Й. е с постоянен и настоящ адрес ***.

От изискания в производството по делото социален доклад, представен от ДСП – Р., се установява, че двамата родители са живели на семейни начала до м. септември 2014 г., когато майката е напуснала семейното жилище и оттогава грижите за детето се полагат от бащата, който получава помощ и подкрепа от своите родители.

В социалния доклад е отразено, че бащата задоволява в пълна степен потребностите на детето, като му е осигурил сигурна и безопасна среда за живот.

Детето е изключително привързано към баща си и към баба си и дядо си по бащина линия.

Наред с това дългото отсъствие на майката от живота на детето е довело до липса на емоционална връзка и може да се окаже пречка за осъществяване на пълноценни контакти помежду им.

Становището на ОЗД при ДСП – Р. е, че няма пречка ищецът да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете, като се определи режим на лични отношения между детето и майката, с цел изграждане на емоционална връзка помежду им.

В съдебно заседание социалният работник Б.Ц.поддържа изложеното в социалния доклад, заявявайки, че е в интерес на детето бащата да упражнява родителските права.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е.С.и К.Т., които пред съда сочат, че майката е напуснала ищеца и детето си през 2014 г. и оттогава не е проявявала никакъв интерес към малолетния А.. Според свидетелите от 2014 г. грижи за детето полага единствено бащата, който получава подкрепа от своите родители.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и изградени на база техни непосредствени впечатления.

От личното изслушване на ищеца се установява, че същият иска да упражнява родителските права върху детето, тъй като ответницата не се интересува от него и дори не се обаждала за рождения му ден.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на родителите.

Водейки се именно от интереса на малолетното дете на страните, съдът намира, че в случая упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата – ищец в настоящото производство. По делото еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между 7-годишния А. и неговия баща. В разглеждания случай е категорично изяснено, че от раздялата на страните през 2014 г. и досега детето се отглежда от бащата с помощта на неговите родители, като вече в продължение на повече пет години родителските права фактически се упражняват именно от бащата, който е поел непосредствените грижи за детето в периода след раздялата си с майката, като и понастоящем в грижите за малолетния си син ищецът получава пълна подкрепа от своите родители. Едновременно с това се установява, че от раздялата на родителите и до момента ответницата не проявява интерес към състоянието и потребностите на сина си, не е подпомагала отглеждането му и не поддържа никакъв контакт с него. Видно от приетия социален доклад на ДСП – Р. и кредитираните свидетелски показания, ищецът се отнася отговорно към родителските си задължения, посрещайки адекватно и всеотдайно всички потребности на детето.

Със съдействието на своите близки той е осигурил подходящи условия за отглеждането на малолетния А., който се чувства добре в дома на баща си.

Предвид гореизложеното, във висш интерес на малолетния А. е да не се променя обезпечената му към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива много добре, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано.

Ищецът има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за сина си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.

Ето защо, упражняването на родителските права спрямо детето А. следва да се предостави на бащата К.Й. и да се определи и местоживеенето на детето в дома на бащата, като се постанови подходящ режим за лични отношения между детето и майката.

Относно режима за осъществяване на личните отношения:

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Отчитайки от една страна факта, че не се установява по време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин да е навредила на детето или да го е застрашила, а от друга страна липсата на формирана емоционална и доверителна връзка между детето и майката и факта, че през последните няколко години майката демонстрира пълна незаинтересованост към малолетното си дете, съдът счита, че на този етап следва да определи следния режим за осъществяване на лични контакти: първата събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 ч. в съботния ден до 17,00 ч. в неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Този режим на лични отношения в настоящия случай се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се, както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката майка - дете, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето.

Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

По отношение на дължимата издръжка:

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Минималният размер на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал.

2 СК, т. е. към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, размерът на минималната издръжка възлиза на 140,00 лева. При определяне размера на издръжката съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи такъв размер, който е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.