Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 675 от 10.12.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2787/2023
Вид
Решение № 675
Подписан
10.12.2024
В сила
28.07.2025
Състав
СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 42, ал.2, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.6, ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. К., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510102787 по описа за 2023 година

В исковата молба ищцовото дружество чрез пълномощника си юриск.

Г. С.-К., твърди, че в законоустановия срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. К. по ч.гр.д. № 2022/2023г., получено от „П.“ ЕООД на 25.10.2023 г., предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) *** - П. Б. П. в общ размер на 5603.86 лева, от които: Главница 3105.44 лева; Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 1979.10 лева, дължимо до 30.09.2022 г. - дата на предсрочната изискуемост; Законна лихва - 519.32 лева - дължима за периода от 30.09.2022г. до 29.08.2023г.

Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Твърди, че вземането на „П.“ ЕООД произтича от следните обстоятелства: на *** г. ответника подал до „П.” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит П. със зададени параметри. Получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Декларирал, че бил запознат и с Общите условия на „П.” ЕООД, видно от Декларации. Получил и преддоговорна информация под формата на С.ен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. С част от сумите по договора поискал да бъде извършено рефинансиране по друг договор, които бил сключил с „П." ЕООД; рефинансиране към „П.“ ЕООД - 1439.93 лева; След като „П.” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на *** г. с ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който заявителят „П.” ЕООД изпълнявал точно и в срок задължението си, като 1 извършвал поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 2060.07 лева превежда по посочения в ДПК от длъжника П. П. метод - чрез паричен превод по банкова сметка с IBAN: BG81STSA93000021630408.

Сочи, че ответникът поел задължението (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит, който подписал при Общи условия /понататък наричани за краткост „ОУ7. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че бил запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е подписал. Договор №*** бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3500.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 170.43 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.97; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11;

Общо дължима сума по кредита: 6135.74 лв.

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 875.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2450.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 92.37лева;

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 9460.74 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 262.80 лева;Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 1979.10 лева.

Основание на вземането:

П. Б. П. не бил изпълнил задължението, което поел по договора.

Преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в забава.

Извършените плащания за погасяване на задължения по процесния договор за кредит по дати и размер са както следва:

На дата 24.09.2021г. били платени 318,80 лева;

На дата 17.10.2021г. били платени 206,80 лева;

На дата 23.11.2021г. били платени 262,80 лева;

На дата 29.12.2021г. били платени 263,35 лева;

Общата сума на направените плащания по ДПК *** бил в размер на 1051.75 лева. С нея била погасена сума в размер на 1051.20 лева, съгласно задължението по погасителен план - 4 пълни вноски. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 0.55 лева.

Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 2

0.55 лева, които към момента били заплатени изцяло.

След прекратяването на договора размерът на задълженията станал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 30.09.2022 г.

Горепосоченото е изложено за яснота на съда и във връзка това, че страните са уговорили задължението да бъде изплатено на равни месечни вноски - 36 на брой, а в приложените към исковата молба документи са описани 5 вноски, като последната обединява непогасеното задължение по погасителен план, поради настъпилата предсрочна изискуемост - 30.09.2022г.

Поради това и периодът за който се претендира договорно възнаграждение е определен като 30.09.2022 г.- 30.09.2022Г.

Прави уточнение, че предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 30.09.2022 г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 1979.10 лева, дължимо е за периода от 25.01.2022 г. до 30.09.2022 г. - дата на предсрочната изискуемост. Това била сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не се претндирало договорно възнаграждение за периода след 30.09.2022 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.

Счита, че освен дължимата главница и договорно възнаграждение, следа да им бъде присъдена и законна лихва върху тях в размер на 519.32 лева, дължима от 30.09.2022г. датата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. В българското действащо право, присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. В този смисъл е и Решение № 75 от 16.07.2015 г. по т. д. № 519 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение, със следните мотиви, касаещи исково производство: „Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД." Съгласно-Тълкувателно решение № 3/2017г. „По изложените съображения на поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“

Твърди, че претендираната сума от 519.32 лева била начислена в системата на дружеството, а размерът й се потвърждавал и при изчисления на онлайн калкулатор. Сочи, че с ответника П. Б. П. били страни по гражданско 3 дело № 200 / 2022 г. по описа на Районен съд - гр. К., гражданско отделение, IV - ти граждански състав, по което е постановено Решение № 428 от 19.09.2022 година, което прилага към настоящия иск. Със същото, Съдът прогласявал нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №***, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 875.00 лева, както и клаузата съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 2450.00 лева. Поради това, за кредиторът възникнал интерес да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора. Договорът бил прекратен в хода на съдебните действия, за което и в случай, че настоящият съд приеме, че предсрочната изискуемост по договора не била надлежно обявена на ответника, допълнително посочва, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК изтича на дата 25.08.2024г., с изтичането на който срок настъпва и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Това е така, тъй като „предявеният по реда на чл.422, ап. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.“ (Съгласно Решение Ns 152 от 22.01.2020 г. по т. д. № 3131 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).

Съгласно цитираното решение, предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила.

По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.

Сочи, че в условията на евентуалност, ако настоящият съдебен състав приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № ***., не била надлежно обявена на ответника, моли да се постанови решение, с което да приеме съда за установено, че:

С решение № 7/19.05.2017г., постановено по гр.д. № 60053/2016г. на ВКС, II г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т, 1 ГПК по следния въпрос: към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се установи съществуването, респ. несъщестуването на вземането на банката по издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, но безспорно е налице неизпълнение на падежирали вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за 4 издаване на заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ, респ. такива с настъпил падеж в хода на делото.В решението на касационната инстанция е прието, че когато предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл.