Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 914 от 03.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 613/2023
Вид
Решение № 914
Подписан
03.08.2023
В сила
03.08.2023
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Димитър Пенчев Стоянов, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232100500613 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 7919/27.02.2023 г., подадена от З. Р. Г., ЕГН ********** с адрес ***, чрез особения представител адв. Пешка Чернокожева, против Решение №303 от 09.02.2023 г. по гр.д. №4408/2022 г. по описа на РС-Бургас.

С посоченото решение, Районен съд – Бургас е осъдил З. Р. М., ЕГН ********** с адрес ***, Г. Р. М., ЕГН ********** с адрес гр. *** и З. Р. Г., ЕГН ********** с адрес *** и тримата в качеството си на наследници на ответницата А. А. М., ЕГН ********** с адрес гр.

***, починала на 09.10.2022 г., както и З. Р. Г., Г. Р. М. и З. Р. М. и тримата в лично качество да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 в условията на разделност следните суми: за З. Р. Г. сумата от 155,02 лева /58,14 лева + 96,88 лева или общо сто петдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 21,63 лева /8,12 лева + 13,51 лева или общо двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за Г. Р. М. сумата от 155,02 лева /58,14 лева + 96,88 лева или общо сто петдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на 1 депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 21,63 лева /8,12 лева + 13,51 лева или общо двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за З. Р. М. сумата от 155,02 лева /58,14 лева + 96,88 лева или общо сто петдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 21,63 лева /8,12 лева + 13,51 лева или общо двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е осъдил и тримата, посочени по – горе, в лично качество, както и в качеството им на наследници на А. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, сумата от 1205 лева /хиляда двеста и пет лева/, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ.

С жалбата се твърди, че постановеното решение в обжалваната част по отношение на ответницата З. Р. Г., е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.

Твърди се, че до приключване на съдебното дирене не е установена смъртта на единия ответник – А. А. М., починала на 09.10.2022 г. БРС служебно е установил това, че тя е починала преди приключване на съдебното дирене, и е осъдил останалите ответници, нейни законни наследници, да заплатят припадащите им се части, съобразно наследствените им квоти.

Сочи, че съдът е постановил решението си без да приложи чл.229, ал.1, т.2 и чл.230, ал.2 от ГПК и без да измени доклада си по чл.146 от ГПК. Неправилен бил извода на съда, че ответниците са приели наследството на Р. А. М. като се е позовал на това, че те са негови законни наследници и не са установени данни по делото за извършен отказ от наследство от тяхна страна. По същия начин е неправилно прието, че ответници са наследници и на А. М..

Посочва, че ищецът носи доказателствената тежест да установи мълчаливото приемане на наследството от Р. А. М., каквото приемане се твърди в исковата молба. По делото не били събрани каквито и да било доказателства, установяващи мълчаливото приемане на наследството. Приетите по делото нотариален акт и данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ не установявали приемане на наследството. Декларацията била подадена от Р. М., а не от ответниците.

Сочи, че според практиката на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо да се установи, че те са приели наследството. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съд по местооткриване на наследството и се вписва в особена за това книга, съгласно чл.49, ал.1 от ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник, съгл. чл.49, ал.2 от ЗН.

Предвид наличието на особени представители по делото, искането по чл.51, ал.1 от ЗН не би могло да произведе действие, като при неприлагане на чл.51, ал.2 от ЗН не следвало да се приеме, че е налице мълчаливо приемане на наследството.

Въз основа на изложеното моли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, а евентуално да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковите претенции на 2 ищцовото дружество срещу ответницата З. Р. Г., като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3.

Оспорва подадената въззивната жалба. Твърди, че възражението на жалбоподателя, че липсвали доказателства ответницата Г. да е приела наследството, са неправилни.

Разглежда нормата на чл.51, ал.1 от ЗН, като описва двете хипотези, предвидени в посочената правна норма. Сочи, че доколкото ответницата е призована по реда на чл.48 от ГПК, провеждането на процедурата по чл.51, ал.1 от ЗН е неприложима, доколкото волята й дали приема наследството или се отказва от него е изцяло лична и не може да се извърши от назначения от съда особен представител. Затова поради липса на данни по делото ответницата да се е отказала, респ. да е загубила правото да приеме наследството на починалата си майка, респ. последната да се е отказала от наследството на починалия преди него абонат на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, следвала презумпцията, че същото е прието. Цитира практика. Оспорени са и другите възражения по отношение на представената данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ, в който като собственик е посочена А.

М..

Моли да бъде оставено в сило първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част, като правилно и законосъобразно. Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, с която се моли съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделност следните суми: за А. А. М. сумата от 290,66 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 40,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за З. Р. Г. сумата от 58,14 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр.

***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за Г. Р. М. сумата от 58,14 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната 3 лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г.; за З. Р. М. сумата от 58,14 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № 947442 за отчетен период от 22.03.2019 г. до 03.05.2022 г. и период на фактуриране от 26.08.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2022 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че наследодателят на ответниците е притежавал качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период наследодателят на ответниците е потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.