Решение № 274 от 15.04.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Благоевград, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102632 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на съдебната делба.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *****, С.

И. З., ЕГН **********, с адрес общ. ****, К. И. Ш., ЕГН **********, с адрес общ. ****, ул.“*** и С. И. З., ЕГН ********** с адрес гр. **** против С. И. З., ЕГН **********, с адрес гр.******., ЕГН **********, с адрес общ. *****, Ж. К. З., ЕГН **********, с адрес общ. ******, А. К. З., ЕГН **********, общ. ******, Ц. К. З. - ****а, ЕГН **********, гр.

*****, С. К. З., ЕГН **********, общ. ******, С. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***** и Т. К. З., ЕГН **********, гр****.

В хода на съдебното производство ответницата С. С. З. е починала и e заместена на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон Ж. К. З. (син), А. К. З. (син), Ц. К. З. – ****а (дъщеря), С. К. З. (син), С. К. П. (дъщеря) и Т. К. З. (дъщеря) - същите и първоначални страни в производството.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК по отношение на всички ответници.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. И. З., С. С. З., Ж. К. З., А. К. З. и С. К. П., чрез процесуалния им представител адв. **** М. са депозирали отговор на исковата молба, като считат същата за неоснователна. Впоследствие представителна власт на адв. **** М. по отношение на ответниците Ж. К. З., А. К. З. и С. К. П. е била прекратена на основание чл. 36 ГПК поради отказ от пълномощие. След този отказ от пълномощия ответниците Ж. З. и А. З. са променели процесуалната си позиция относно предявения иск за делба, като признават предявения иск за делба на процесния недвижим имот при посочените от ищците квоти.

Ответницата С. К. П. не е променила първоначалната си позиция за неоснователност на предявения иск за делба.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ц. К. З. – ****а, С. К. З. и Т. К. З. не са депозирали отговор на исковата молба.

Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на недвижими имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр.***, местност „*****“ (подробно индивидуализиран в исковата молба). Сочат, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала по силата на наследствено правоприемство от общия на страните наследодател 1

***** З. /починал на 24.03.1996г./, като последният е бил закупил имота през 1952г. от лицата ****, **** и *** В тази връзка се изтъква, че ищците и ответниците са съсобственици на имотите, при следните квоти: по 1/6 идеална част за всеки един от ищците и ответника С. З. и по 1/36 идеална част за останалите шест ответника.

Ответниците С. И. З. и С. К. П. оспорват иска за делба. В тази връзка заявяват, че наследодателят ***** З. действително е бил собственик на имот в гр.***, местност „*****“, но същият бил с по-голяма площ от посочената от ищците /6000 кв.м., а не около 3000 кв.м./ Поддържат, че приживе /около 1975г./ *** З. бил разделил имота между тримата му сина – ищеца С. З., починалият на 27.10.2008г. *** З. и ответника С. З. на три равни дяла, а на дъщерите му – ищците С. З. и К. Ш. преди омъжването им бил уравнил дела им с пари.

Излагат, че процесният имот бил делът на ответника С. З., като същият бил едноличен собственик на същия поради извършената около 1975г. делба от баща му *** З. и започналото от 1975г. и продължаващо и към настоящия момент владение. Смятат, че ответникът С. З. бил собственик на имота поради изтекла в негова полза над 45 годишна давност, започнала да тече от 1975г. до настоящия момент.

Съдът, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, който е процесуално допустим. Разгледан по съществото си същият се явява неоснователен. Аргументи:

В принципен план, за да бъде допусната съдебна делба, е необходимо да се установи, че страните по делото притежават конкретно определени идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобити на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от ***** З. /починал на 24.03.1996г./.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищците трябва да установят визираните по-горе предпоставки, а ответниците С. И. З. и С. К. П., при условията на пълно и главно доказване, трябва да установят, че един от тях, а именно ответникът С. И. З. е упражнявал фактическа власт върху процесния поземлен имот с намерение за своене, че осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в отговора период от време.

Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Видно е от представените по делото Протокол № 3/11.04.1958 г. на Общото кооперативно събрание в село ***; Протокол № 2/01.03.1960 г. на Общо кооперативно събрание на село ***; Извадка за справка на посевите в района на село *** на членуващите към ТКЗС кооператори и Решение на Министерството на земеделието от 1956 г., че наследодателят на страните ***** З. е бил придобил недвижим имот в местността гр.***, местност „*****“. От заключението на съдебно-техническа експертиза и от уточненията на вещото лице инж. В.

Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 18.03.2024г. се установява, че площта на този, придобит от *** **** З. имот, е 4831,36 кв.м. Става ясно, че процесният недвижим имот с идентификатор идентификатор *** в гр.***, с площ от 1740 кв.м. попада изцяло в имота, придобит от наследодателя на страните *** З..

От удостоверение за наследници на ***** З., с изх. № 228/16.04.2021 г., издадено от Община ***, се установява, че *** **** З. е починал на 24.03.1996г., като е оставил за свои наследници децата си С. И. З., Й. И. Н., С. И. З., К. И. Ш., С. И. З. и *** И. З.. От същото това удостоверение за наследници се установява, че *** И. З. е бил починал на 27.10.2008г., като е оставил за свои наследници децата си ответниците Ж. К. З., А. К. З., Ц. К. З. – ****а, С. К. З., С. К. П. и Т. К. З. (дъщеря) и съпругата си С. С. З., за която стана ясно, че е починала в хода на настоящето производство.

От изложеното следва изводът, че страните по делото са законни наследници на *** **** З. (починал на 24.03.1996г.), като С. И. З., Й. И. Н., С. И. З., К. И. Ш., С. И. З. и *** И. З. са 2 негови деца, а ответниците Ж. К. З., А. К. З., Ц. К. З. – ****а, С. К. З., С. К. П. и Т. К. З. са негови внуци.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на ***** З. е в размер на по 1/6 ид. част за всяко едно от шестте му деца (С. И. З., Й. И. Н., С. И. З., К. И. Ш., С. И. З. и *** И. З.). Съответно след смъртта на *** И. З. неговата 1/6 ид.част се разделя между неговите седем наследника, като от тях след смъртта на съпругата му С. С. З. в хода на процеса са останали ответниците Ж. К. З., А. К. З., Ц. К. З. – ****а, С. К. З., С. К. П. и Т. К.

З.. При това положение децата на *** И. З. следва да се придобили по 1/36 ид.ч. от наследството на техния дядо ***** З..

Предвид обстоятелството, че ищцовото правно твърдение за наличието на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот се базира именно на обсъжданото наследствено правоприемство, изходът от делото зависи от преценката на насрещните възражения на ответниците С. И. З. и С. К. П., че ответникът С. И. З. е едноличен собственик на процесния недвижим имот.

В тази връзка доводите на ответниците С. И. З. и С. К. П., насочени срещу основателността на предявения иск за делба, са ориентирани към обосноваване на позицията, че ответникът С. З. е придобил спорния поземлен имот въз основа на давностно владение, продължаващо повече от 45 години.

По този повод към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с № 42 от 20.05.2021 г., том III, peг. № 4235, издаден по нот. дело № 408 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус ***, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград.

С него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е признал ответника С. З. и съпругата му *** К. З. за еднолични собственици в режим на съпружеска имуществена общност на процесния поземлен имот, на основание придобивна давност.

В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д.

№ 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС – всички по чл. 290 ГПК /в редакцията му до измененията с бр. 86 от 2017 г. на ДВ/), е абсолютно утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; затова в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори легитимационния ефект на констативния нотариален акт по визирания начин, се прилагат последиците от недоказването и съдът е задължен да зачете този ефект.

Изложеното по отношение на констативния нотариален акт важи в пълна степен и когато с 3 него е удостоверено придоб***ето по давност на съсобствен (сънаследствен) имот. Тогава лицата, на които се противопоставя актът, дори да са другите съсобственици (сънаследници), също са носители на тежестта да оборят констатациите на нотариуса, а субектите, които се ползват от него, не са длъжни отново да доказват владението си (вж. за такъв случай Решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г., I г. о. на ВКС).

Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.

1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.

Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. Според ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.