Определение № 526 от 14.02.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Перник, 14.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720104563 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД срещу Р. Б. В. като се моли съдът за признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2865/2022 г. по описа на Районен съд Перник.

Исковото производство е инициирано след указания на заповедния съд по повод депозирано възражение по чл. 414 ГПК от Р. Б. В..

С молба от 10.02.2023 г. ответникът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е оттеглил възражението си.

С оглед на изложените факти и предвид служебното задължение на съда да следи за допустимостта на предявените искове (наличието на абсолютни положителни и липсата на абсолютни отрицателни процесуални предпоставки) през цялото производство, в конкретния случай предявените искове срещу ответника са процесуално недопустими породи липса на интерес, тъй като по арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила. Характерът на иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от закона да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при вече влязла в сила заповед за изпълнение, за ищецът не е налице интерес от воденето на установителен иск, единствената цел на който е да стабилизира ефекта на заповедта за изпълнение.

При тези обективни данни и правен извод, производството по делото следва да бъде прекратено.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и молбата му следва да бъде уважена.

Представен е списък с разноски съгласно който се претендират и доказват да са заплатени 25,00 лева за държавна такса, 25,00 лева за съдебни удостоверения, 12,00 лева за заверени преписи от НА и акт за смърт, като се претендира и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната 1 инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В настоящата хипотеза е налице исково производство, чиято допустимост зависи и от проведеното заповедно производство, чийто развой следва да бъде съобразен, както и причината за това. В конкретния случай ответникът е станал причина за образуване на заповедно производство с извънпроцесуалното си поведение изпадайки в забава, а подавайки възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и за образуване на исково такова. В рамките на процеса е депозирал отговор и е поддържал множество възражения, във връзка, с които ищецът е следвало да се снабди с множество документи по издадените му съдебни удостоверения. В проведеното съдебно заседание, макар и да е признал част от фактите, ответникът е станал причина за отлагане на делото и снабдяване с нови доказателства (заверени преписи) на вече представени такива. Едва броени дни преди датата на следващото открито съдебно заседание възражението по чл. 414 ГПК е оттеглено, поради което процесуалното поведение на страната следва да бъда санкционирано с присъждане на разноски, причина за които е станала тя. Процесуалният представител на ищеца е ангажирал значителен ресурс, поради което претенцията за юрисконсултско възнаграждение в среден размер от 200,00 лева също следва да бъде уважена.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.

Предвид горните изводи и като съобрази доказаните и заявените в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

Ответникът е претендирал разноски с отговора на исковата молба, но такива не следва да му бъдат присъждани, като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение по вече изложените аргументи.

В светлината на гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА настоящото производство по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу Р. Б. В. искове за приемане за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2865/2022 г. по описа на Районен съд Перник, поради оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК.

ОСЪЖДА Р. Б. В., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сума в общ размер на 337,00 лева, представляващи разноски в настоящото и заповедното производства.

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му.

Препис от определението да се ВРЪЧИ на страните.

При влизане в сила на определението, делото, ведно с молба 2829/10.02.2023 г. да се докладва на заповедния съд за предприемане на съответните процесуални действия.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2