Решение № 5029 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5029 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100507743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 43978/03.06.2024г. на длъжника А. Г. Я. срещу отказа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 от 10.05.2024г. да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20248440400220.

Жалбоподателят счита, че така постановеният отказ е незаконосъобразен и немотивиран. В жалбата са изложени съображения, че взискателят „Топлофикация София” ЕАД по грешен начин е разпределил платената на 28.08.2023г. сума от 540 лева при погасяване на задълженията, като освен това не било съобразено и другото плащане от същата дата в размер на 242,60 лева. Дължимите от жалбоподателя разноски по изпълнително дело № 1680/2023г. по описа на С.Х., съобразно изпратеното до длъжника съобщение, били в размер на 242,60 лева и същите били погасени чрез извършеното 28.08.2023г. плащане на парична сума в същия размер. Заплатената сума от 540 лева била заплатена директно на взискателя и с нея били погасени всички задължения, предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 1680/2023г., така и съдебните разноски по гр.дело № 72401/2021г. на СРС, в т.ч. и сумите по изпълнителен лист от 19.09.2023г. При така извършените плащания жалбоподателят счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради което изпълнително дело № 20248440400220 на ЧСИ С.Я. следва да бъде прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Топлофикация София” ЕАД, с което се поддържа, че жалбата е неоснователна.

Сочи, че с Решение № 5739 от 02.06.2022г. по гр.дело № 72404/2021г. по описа на СРС, 153 състав, е признато за установено, че А. Г. Я. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 138,28 лева – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното плащане, сумата от 12,60 лева – мораторна лихва, както и съдебни разноски в общ размер на 104,09 лева.

Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение от 02.03.2023г. по в.гр.дело № 8090/2022г. по описа на СГС, II Ж състав, като А. Г. Я. била осъдена да заплати 1 и съдебни разноски в размер на 100 лева.

На 20.04.2023г. в полза на „Топлофикация София” ЕАД бил издаден изпълнителен лист за сумата от 138,28 лева – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното плащане, както и за сумата от 12,60 лева – мораторна лихва, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1680/2023г. по описа на ЧСИ С.Х.. В хода на това изпълнително дело взискателят претендирал 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, като освен това заплатил и авансови такси в размер на 109,20 лева. Държавата била присъединена като взискател, доколкото длъжникът имал публични задължения в размер на 16635,67 лева.

След извършен запор върху банковите сметки на длъжника, съдебният изпълнител събрал на 20.07.2023г. сумата от 578,72 лева, а на 28.08.2023г. – сумата от 242,64 лева. В резултат на това, в полза на НАП съдебният изпълнител наредил 617,40 лева, а в полза на „Топлофикация София” ЕАД – сумата от 14,50 лева.

Отделно от това, длъжникът превел директно по сметка на взискателя на 28.08.2023г. сумата от 540 лева, с която били погасени вземанията за главница, законна и мораторна лихва, авансови такси в размер на 109,20 лева, 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и част от разноските по съдебните решения до размера на сумата от 107,89 лева.

Предвид липсата на цялостно плащане на вземанията за разноски в заповедното, исковото и въззивното производство, взискателят образувал пред ЧСИ С.Я. процесното изпълнително дело.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.Я. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното от фактическа страна:

Установява се, че с влязло в сила Решение № 5739 от 02.06.2022г. по гр.дело № 72404/2021г. по описа на СРС, 153 състав, е признато за установено, че А. Г. Я. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 138,28 лева – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 12,60 лева – мораторна лихва, като А. Г. Я. е осъдена да заплати и съдебни разноски в общ размер на 104,09 лева, от които 22,30 лева за заповедното производство и 81,79 лева – за исковото производство.

Горепосоченото решение е потвърдено с Решение от 02.03.2023г. по в.гр.дело № 8090/2022г. по описа на СГС, I I Ж състав, като А. Г. Я. е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 100 лева.

В полза на „Топлофикация София” ЕАД е бил издаден на 20.04.2023г. изпълнителен лист за сумата от 138,28 лева – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 12,60 лева – мораторна лихва и въз основа на него срещу А. Г. Я. е било образувано изпълнително дело № 1680/2023г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863.

В хода на изпълнително дело № 1680/2023г. на ЧСИ С.Х. е било изпратено до длъжника съобщение за образуваното дело, сочещо общ дълг в размер на 577,94 лева, от които главница в размер на 138,28 лева, законна лихва в размер на 34,42 лева, мораторна лихва в размер на 12,60 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 242,64 лева.

Установява се от представеното платежно нареждане, че на 20.07.2023г., в резултат на наложен запор върху банковите сметки на длъжника, третото задължено лице „Обединена българска банка” АД е наредило по сметка на ЧСИ С.Х. сумата от 578,72 лева, като е отразено, че това съставлява „пълно плащане” по и.д. № 1680/2023г.

2

Представени са още два броя платежни нареждания, както и удостоверение от „ОББ” АД, от които се установява следното: На 28.08.2023г. по нареждане на длъжника А. Г. Я. е преведена по сметка на ЧСИ С.Х. сумата от 242,64 лева с основание „ИД № 1680/2023г.”, като на същата дата директно в полза на взискателя „Топлофикация София” ЕАД е наредена от длъжника и сумата от 540 лева с основание „гр.д. 2404/2021г. на СРС, 153 с-в”.

„Обединена българска банка” АД е издала на 20.02.2024г. удостоверение, от което се установява, че паричните преводи, посочени по – горе, са успешни и банковите сметки на получателите са заверени с паричните суми.

„Топлофикация София” ЕАД признава в подаденото по реда на чл.436, ал.3 ГПК възражение, че преведената от длъжника сума от 540 лева е получена.

Установява се, че производството по изпълнително дело № 220/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., по което е постановен и обжалваният отказ за прекратяване на делото, е образувано на 24.01.2024г. по молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която е поискано от длъжника да бъде принудително събран остатъкът от съдебни разноски в размер на 100 лева.

Представен е изпълнителен лист от 19.09.2023г., издаден въз основа на Решение № 5739 от 02.06.2022г. по гр.дело № 72404/2021г. по описа на СРС, 153 състав и на Решение от 02.03.2023г. по в.гр.дело № 8090/2022г. по описа на СГС, I I Ж състав, с който А. Г. Я. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 22,30 лева – разноски в заповедното производство, сумата от 81,79 лева – разноски в исковото производство и сумата от 100 лева – разноски за въззивна инстанция.

На длъжника е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело № 220/2024г. на 19.02.2024г., като на 22.02.2024г. е постъпило пред съдебния изпълнител искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради плащане на задълженията по изпълнителния лист преди образуване на делото. На 10.05.2024г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане, с което е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, като длъжникът е уведомен за отказа на 22.05.2024г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

За да е налице посоченото основание за прекратяване на изпълнително дело № 220/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., следва да се установи, че преди неговото образуване длъжникът А. Г. Я. е заплатила на взискателя сумите по изпълнителен лист от 19.09.2023г., издаден въз основа на Решение № 5739 от 02.06.2022г. по гр.дело № 72404/2021г. по описа на СРС, 153 състав и на Решение от 02.03.2023г. по в.гр.дело № 8090/2022г. по описа на СГС, II Ж състав, с който А. Г. Я. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 22,30 лева – разноски в заповедното производство, сумата от 81,79 лева – разноски в исковото 3 производство и сумата от 100 лева – разноски за въззивна инстанция.

Според съда такова плащане се установява от представените доказателства.

Първоначално срещу длъжника е било образувано изпълнително дело № 1680/2023г. по описа на ЧСИ С.Х. въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2023г. за сумата от 138,28 лева – стойност на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 12,60 лева – мораторна лихва. Съществуването на тези вземания в полза на „Топлофикация София” ЕАД е признато с Решение № 5739 от 02.06.2022г. по гр.дело № 72404/2021г. по описа на СРС, 153 състав, което е потвърдено с Решение от 02.03.2023г. по в.гр.дело № 8090/2022г. по описа на СГС, II Ж състав.

За събирането на тези вземания до длъжника е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело от 18.07.2023г., сочещо общ дълг в размер на 577,94 лева, от които главница в размер на 138,28 лева, законна лихва в размер на 34,42 лева, мораторна лихва в размер на 12,60 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 242,64 лева.

Видно е от първото представено платежно нареждане, че на 28.08.2023г. длъжникът е извършил плащане на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ в размер на 242,64 лева по сметка на съдебния изпълнител, като успешното заверяване на банковата сметка на получателя се установява от удостоверението, издадено от „Обединена българска банка” АД. Така, след това плащане и съгласно съобщението за образувано изпълнително дело, непогасени са останали вземанията на „Топлофикация София” ЕАД за главница за топлинна енергия от 138,28 лева, законна лихва в размер на 34,42 лева, мораторна лихва в размер на 12,60 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лева, или общо сумата от 335,30 лева.

Горепосочената сума от 335,30 лева също е била погасена чрез плащане, доколкото отново на 28.08.2023г. длъжникът е наредил с платежно нареждане направо по сметка на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 540,00 лева, като взискателят не оспорва, че сумата е получена от него, дори потвърждава това обстоятелство. Надвнесена е сумата от 204,70 лева (540,00 лева - 335,30 лева), като в платежното нареждане е посочено, че сумата са заплаща както по гр.дело № 2404/2021г. на СРС, 153 състав, така и по изпълнително дело № 1680/2023г. на ЧСИ С.Х..

Впоследствие, след така извършените на 28.08.2023г. плащания, взискателят се е сдобил на 19.09.2023г. и с втори изпълнителен лист, който е послужил като основание за образуване на 24.01.2024г. на процесното изпълнително дело № 220/2024г. по описа на ЧСИ С.Я.. Този изпълнителен лист е издаден отново въз основа на Решение № 5739 от 02.06.2022г. по гр.дело № 72404/2021г. по описа на СРС, 153 състав и на Решение от 02.03.2023г. по в.гр.дело № 8090/2022г. по описа на СГС, II Ж състав, като с него А. Г. Я. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 22,30 лева – разноски в заповедното производство, сумата от 81,79 лева – разноски в исковото производство и сумата от 100 лева – разноски за въззивната инстанция, или общо разноски в размер на 204,09 лева. Тази сума обаче е била заплатена както преди да бъде издаден този изпълнителен лист, така и преди да бъде образувано въз основа на него процесното изпълнително дело № 220/2024г. на ЧСИ С.Я., доколкото се посочи по – горе, че на 28.08.2023г. длъжникът е заплатил директно в полза на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 540,00 лева, с която е била погасена сумата от 335,30 лева (главница, законна и мораторна лихва и разноски по и.д. № 1680/2023г. на ЧСИ С.Х.), както и сумата от 204,70 лева по гр.дело № 72404/2021г. на СРС, 153 състав. Пропускането на първата цифра и посочването в платежното нареждане единствено на гр.дело № 2404/2021г., доколкото между страните няма спор, че не са участвали в производство по дело с такъв номер, не оказва влияние върху извода на съда, че на 28.08.2023г. – преди да бъде образувано изпълнително дело № 220/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., са били заплатени и разноските по изпълнителен лист от 4