Решение № 266 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова. като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330109126 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Р..................против „Неткредит“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30 лева – недължимо платена при начална липса на основание по сключен между страните договор за потребителски кредит № ..............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че по реда на ЗПФУР на ........... между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на .........., при договорен ГЛП в размер на 39,23 % и ГПР в размер на 47,12 %. На същата дата бил сключен и анекс към договора. Ищецът не разполага с договора.

Твърди, че същият е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. от ЗПК. Уговорката за възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – неясно било как се формира ГПР, какво е включено в него, както и посоченият в договора ГПР не отговарял на реалния размер, доколкото в него следвало да се включи неустойка. Клаузата за неустойка също била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а така също противоречала на материалния закон – чл. 71 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Неткредит“ ООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искове. Между страните не бил сключен договор за потребителски кредит № .............не съществувало облигационно отношение.

Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъде отхвърлени, като в полза на ответника да бъдат присъдени разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Ищецът не е длъжен да доказва нито сключването на договор между страните, нито нещо друго касателно отношенията им.

Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като доказателство за предаването на парични суми на ответника ищецът е представил справка за извършени плащания чрез системата на „И........... (л. 46-48 от делото). Данните от справката се потвърждават и от приетото по делото заключение по ССчЕ на вещото лице Т. Р.. Ищецът, следователно, е установил пълно и главно, че през периода от .......... е дал на ответника суми в размер, значително надвишаващ претенцията от .... лева.

Ответникът, обаче, не само не е посочил годно основание да задържи дадените му ............ лева, а и изрично е заявил в отговора на исковата си молба, че между страните не съществува облигационно отношение, което да оправдава предаването им. Информацията, че сумата била получена по други договори за кредит (непредставени по делото в преклузивните срокове по ГПК), която самият ответник е предоставил на вещото лице и която изцяло го ползва, не съставлява доказване на обстоятелствата, разпределени му в тежест с доклада на съда.

Ето защо искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е доказан в своето основание, а предвид данните по постъпилата справка от „И.............“ АД и заключението на вещото лице по ССчЕ – доказан е и в своя размер. Като такъв, следва да бъде уважен. Следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата – то съставлява правоувеличаваща последица от предявяване на иска и е направено своевременно.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Д. Р....... следва да се присъдят разноските за 2 производството в размер на 350 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-жа Р..........Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на ........, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

Следва за пълнота, доколкото считано от ......еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Неткредит“ ООД, ЕИК ................., да заплати на Д. Г. Р........, ЕГН **********, парична сума в размер .......... с равностойност 15,34 евро /петнадесет евро и тридесет и четири евроцента/, заплатена без основание от последния на дружеството в периода от 03.12.2019 г. до 14.12.2020 г.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ......., да заплати на Д. Г. Р..........., ЕГН **********, парична сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, с равностойност 178,92 евро /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и два евроцента/, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК .........., да заплати на .... К. К. от ..........., с адрес на кантората: гр. П......., ул. „Р... Д......., парична сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ с равностойност 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 3