Решение № 775 от 08.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Х.ва при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500521 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.240 ал.1 т.1 и сл.ГПК.

С неприсъствено решение № 3427 от 25.11.2022г. по гр.д. № 2760/2021г. по описа СГС, ГО, 12 състав, постановено по реда на чл.239 ГПК, съдът е осъдил А. Г. П. да заплати на С. Г. Г. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 131 305 лв., с която ответникът се е обогатил без основание, представляваща стойност на движими вещи, собственост на ищеца, подробно индивидуализирани в ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 852.20 лв. - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.240 ал.1 ГПК срещу решението е депозирана молба за отмяна от ответника А. Г. П..

Молителят А. Г. П. твърди, че на 13.12.2022г., от Банката, която го обслужва - „Юробанк България” АД - разбрал, че банковите му сметки, са запорирани, като в банката му показали запорното съобщение. Именно така разбрал, че е осъден да заплати на С. Г. Г. сумата от общо 164 985,73 лева, че срещу него е бил воден процес, който дори е приключил, че Г. си е извадил изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело. На 16.12.2022г. получил и препис от постановеното неприсъствено Решение № 3427 от 25.11.2022г. Изтъква факта, че не е получил препис от исковата молба. От кориците на делото е видно, че исковата молба и доказателствата към нея са получени от лицето С. С., който е написал, че е шофьор. Оспорва да го познава, като твърди, че нямат такъв служител, нито формално той 1 заема такава длъжност. Няма лице с имена С. С., който да живее на постоянния му адрес, който постоянен адрес не е адрес на жилище, а представлява адрес, на който се намира административна сграда и цех. Посочва още, че С. С. не е пълнолетен член от домашните му, няма роднини с такива имена, като домашните не живеят на постоянния му адрес.

Адресът не е адрес на жилище, а адрес, на който се намира административна сграда и цех.

Няма работодател, още по-малко такъв с имена С. С.. Не е упълномощавал лице с имена С.

С. да получи от негово име книжа по дело или за каквито и да е други действия. На адреса, на който е регистриран като ЕТ, има регистрирани четири юридически лица, в които няма наето на трудов договор лице с имената С. С. към датата на получаване на исковата молба 15.11.2021г. Представя справки за персонала на четирите дружества, регистрирани в с.Лозен, ул. Съединение № 224 /предоставени му от тях/, от които е видно, че С. С. не е служител на нито едно от тях. Не оспорва, че е получил лично призовката за насрочване на делото, но счел, че представляващите го адвокати са информирани за това, тъй като всички искови молби предавал незабавно на адвокатите, с които работи обичайно. Не оспорва, че адресът, на който получава съдебни книжа се намира в село Лозен и до момента не се случвало да не бъде намерен и да не се връчи нещо, адресирано до него. Призовкарят от СГС, в лицето на г-н Г. активно го търсел, когато следва да получи книжа и в бързи срокове винаги му връчвал съобщенията, предназначени за него. Счита, че поради факта, че не е получил препис от ИМ по делото е налице основанието по чл. 240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на постановеното решение.

Отделно от горното счита, че предявеният иск не е вероятно основателен и постановяването на неприсъствено решение по него е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като ищецът е предявил иск на осн. чл. 65 ЗЗД вр.чл.525 ал.2 ГПК с петитум да се установи собствеността му върху изброените в ИМ движими вещи и да му се присъди паричната равностойност на същите, вместо да му бъде предадено владението върху въпросните вещи. Следователно не е предявил иск за неоснователно обогатяване, той не твърди, че се е обеднил с определена сума, с която молителят-ответник да се обогатил, нито твърди обстоятелства, които да обуславят механизма на обедняването и обогатяването. Твърди, че СГС се е произнесъл извън рамките на диспозитивното начало като е уважил иск, който не е предявен и не е съобразил разпоредбата на чл. 59, ал.2 ГПК.

На трето място оспорва по същество изводите на съда, тъй като по делото липсват данни за влизане в сила на постановлението на ЧСИ за възлагане на процесните движими вещи в полза на ищеца и от там за установяване на правото му на собственост върху тях. Между страните има разменени книжа от 2018г., в които е отказал предаването на владението на вещите до представяне на влязъл в сила акт, който да установява собствеността на ищеца.

Решението е мотивирано с факти, които не отговарят на събрания доказателствен материал например, че е осъден с присъда от 05.07.2018г. като тази присъда касае друго физическо лице, видно от доказателствата. Освен това по делото не са събрани доказателства за стойността на стоките, които да дават възможност за справедлива преценка на размера на иска, а оценителската експертиза, изпълнена по изп.дело, няма доказателствена стойност в 2 рамките на съдебния процес. Моли за спиране изпълнението на постановеното решение.

Ответникът С. Г. Г. оспорва молбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Изтъква факта, че искането за спиране на изпълнението е лишено от правен интерес, доколкото изпълнителният лист, издаден въз основа на подлежащо на изпълнение решение № 3427/25.11.2022 по гр.д.№ 12760/2021г., по описа на СГС, ГО, 12 с-в е приложен по изп.д. № 20228510403625 по описа на ЧСИ М. П., per. № ***. По процесното дело, длъжникът А. П. вече е заплатил цялото задължение в срока за доброволно изпълнение, получил си е поканата за доброволно изпълнение и С. Г. Г. е получил всички следващи му се суми на дата 20.01.2023г., за което прилага извлечение от банковата сметка. Понастоящем изп.дело № 20228510403625 е приключено на основание чл.433 ал.2 ГПК поради погасяване на цялото задължение т.е. за А. П. липсва правен интерес от искането за спиране на изпълнение.

По същество посочва, че не е налице общата предпоставка на чл. 240 ал. 1 ГПК, а именностраната да е лишена от възможност да участва в делото, доколкото на л.53 от гр.д. № 12760/2021 на СГС е видно, че на същия адрес; с. Лозен, ул. „Съединение“ № 224, на който е връчен препис от исковата молба на А. П., последният е получил лично на 01.02.2022г. призовка за насрочено о.с.з. за дата 27.10.2022г. В този смисъл, страната изобщо не е била лишена от възможност да участва в делото, поради това, че лично е била призована за първото съдебно заседание и е имала всички процесуални средства, в случай, че твърди, че ИМ не е била връчена надлежно да заяви на първостепенния съд, че не е бил връчен препис от ИМ редовно, да отиде в съда и да се запознае с иска. А. П. е получил лично призовката на 01.02.2022г., след което е имал близо 9 месеца да организира защитата си и да участва в първото заседание на 27.10.2022г., което не е направено. Затова намира, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, поради които страната да не е могла да узнае за връчването на препис от ИМ или призовките за ОСЗ или пък да е била в невъзможност да се яви лично или чрез повереник. Твърди, че въпросният адрес е регистриран като постоянен и настоящ такъв на А. Г. П., като именно на него е връчено съобщението с препис от ИМ на лицето С. С., посочил длъжността си като „шофьор“, като от контекста на съобщението, на което се е подписал и неговия адресат е повече от очевидно, че той е шофьор на А. Г. П..

Връчването е осъществено на 15.11.2021г.(л.42). Ответникът не е подал отговор, след което съдът е изпратил призовка за насрочване на открито заседание на същия адрес, на който е получено първоначалното съобщение. Този път призовката е получена лично от А. П. на 01.02.2022г.(л.53) и отново на същия адрес- с. Лозен, ул. „Съединение“ № 224. Препис от решението чиято отмяна се иска е връчен отново на същия адрес- с.Лозен, ул. „Съединение“ № 224, където отново А. П. го е получило лично. Затова твърди, че е налице злоупотреба с права. Оспорва приложените към молбата списъци с твърдението, че С. работи без сключен трудов договор. Моли, на основание чл.186 ГПК, да се изиска от ЧСИ М. Н. П., per. № ***, препис от изп.дело № 20228510403625 с оглед установяване фактическите твърдения в настоящия отговор, че цялото задължение по решението е платено в срока за доброволно изпълнение, както и да бъде извършена служебно справка за постоянен и настоящ адрес на 3

А. Г. П. с оглед установяване на факта, че има регистриран постоянен и настоящ адрес в с.

Лозен, ул. „Съединение“ № 224, където са му изпращани и връчвани всички призовки и съобщения, както и да бъде допуснат при режим на призоваване като свидетел С. С., получил препис от искова молба. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, след като разгледа молбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.240 ал.1 т.1 ГПК.

От фактическа страна по делото е установено, че на 25.11.2022г. е постановено неприсъствено решение № 3427 по гр.д. № 2760/2021г. по описа СГС, ГО, 12 състав, по реда на чл.239 ГПК, с което съдът е осъдил А. Г. П. да заплати на С. Г. Г. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 131 305 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищецът по това дело се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на подлежащо на изпълнение решение № 3427/25.11.2022 по гр.д.№ 12760/2021г., по описа на СГС, ГО, 12 с-в, като е образувано изп.д. № 20228510403625 по описа на ЧСИ М. П., per. № ***. По процесното изп. дело, длъжникът А. П. вече е заплатил цялото задължение в срока за доброволно изпълнение, получил си е поканата за доброволно изпълнение, а С. Г. Г. е получил всички следващи му се суми на 20.01.2023г., видно от приложената справка от ЧСИ М. Н. П., per. № *** и приложеното извлечение от банковата сметка. Понастоящем изп.дело № 20228510403625 е прекратено на основание чл.433 ал.2 ГПК, поради погасяване на цялото задължение.

Молителят не оспорва, че е получил надлежно призовка за първото о.с.з. и препис от решението, но твърди, че не му е надлежно връчен препис от ИМ и доказателствата към нея, тъй като призовката е връчена на лицето С. С., когото не познава лично, не е негов роднина и не е негов служител към датата на получаване на исковата молба - 15.11.2021г., доколкото адресът е административен, а не жилищен.

В тази насока по делото бяха събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.С./получил призовката/ и Б. Г. /призовкар/. св.Г. уточнява, че върнал първата призовка с отбелязване, че не обслужва индустриалната част на с.Лозен. Затова се налага същата да бъде връчена чрез кметството на селото /за което няма разпореждане на съдията-докладчик/ т.е. чрез СО-район Панчарево. Не е изпратена нова призовка, а същата, която вече е била върната обратно, като е отбелязано, че е връчена на С. С.- шофьор. Като връчител се е подписала М. М.. По принцип когато този район не се обслужва от призовкар, пише този текст и деловодството на бюро „Призовки“ връща призовката към съда и съда преценява какво ще се следва. Не знае защо тук няма резолюция на съда, нито защо екземплярът е в този вид и е отишъл при кмета на район Панчарево. Би трябвало да се пусне нов екземпляр. Връчването е направено от друго лице на дата 15.11.2021г. В бюро „Призовки“ няма такова лице. След връщането на тази призовка в този 4 вид, пристигнали нови призовки, но тъй като се обадили на ръководителя служба, че има проблеми с призоваването, му наредили лично устно да връчва призовките до края на това дело. Само за това дело, той ходел до там. С.Лозен го обслужва, но до последен № 178, а този адрес попада в индустриалната зона на селото, където не се обслужва от призовкар.