Решение № 178 от 22.02.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 22.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, III въззивен състав, в публично заседание на осми януари през две хиляди и деветнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при участието на секретаря Нели

Драндарова и прокурора Нина Янева, разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х.д № 3500 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда, постановената на 2.05.2018 г. по н.о.х.д. № 1604/2018 г. на СРС, НО, 3 състав, подсъдимият Х.М.Е. е признат за виновен по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.

373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, наложено на подс. Е. по н.о.х.д 16289/2017 г. на СРС, чието изпълнение е било отложено първоначално. Подс. Е. е бил осъден да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 52,90 лв., както и по 5 лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа по сметката на СРС. Веществените доказателства – оптични носители на информация и документи, е постановено да останат по делото, а веществените доказателства – ключове, са върнати на Б.И.Г.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият

Х.М.Е., който чрез защитника си я е обжалвал в законоустановения срок. В жалбата се твърди декларативно, че присъдата е необоснована и явно несправедлива и се иска намаляване на наложеното наказание.

В допълнителната писмена защита се излагат съображения за несправедливостта на наложеното наказание поради неправилно съобразени смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане първоначалният режим на изтърпяването на наказанието да бъде променен от „строг“ в „общ“.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП поддържа, че първоинстанционата присъда е правилна и предлага да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Изтъква, че определеното наказание от 3 години лишаване от свобода, което при условията на на чл. 58а, ал. 1 НК е било редуцирано до 2 години, е прекомерно високо, тъй като не отчитало смекчаващите отговорността обстоятелства в достатъчна степен. Оспорва обосноваността на извода на районния съд, че за подсъдимия са събрани отрицателни характеристични данни, като се позовава на характеристика с положителна характеристична информация. Оспорва и заключението, че подсъдимият е с трайно установени престъпни навици, като се позовава на факта, че е продал вещите в заложната къща на значително по-ниски цени от действителната им стойност и е предоставил личните си данни Подсъдимият Х.М.Е. се присъединява към казаното от защитника си и в последната си дума моли съдът да намали определеното му наказание.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Подсъдимият в хода на допуснато съкратено съдебно следствие е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.

С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Оттук нататък на основание чл. 373, ал. 3 НПК районният съд е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология на деянието в следния смисъл.

Подсъдимият

Х.М.Е. е роден на *** г. Осъждан е с одобрено споразумение по н.о.х.д № 16289/2017 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт от 25.09.2017 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, включващо 3 деяния, извършени на 17.07-19.07.2017 г., като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл. 66 НК е било отложено за срок от 3 години, считано от влизане на определението в сила.

На 31.10.2017 г. подсъдимият се свързал със св. М., която съдействала от името на собственика за отдаване под наем на апартамент, собственост на „А.“ ЕООД. Двамата се разбрали подсъдимият да наеме този апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*****, за срок от 7 дни, като била уговорена и общата наемна цена за периода в размер на 828 лв. На същата дата подс. Е. бил настанен в апартамента от св. Н.. Самият недвижим имот бил обзаведен с 2 бр. телевизори марка „NEO“ на стойност 225,25 лв. за брой или общо 510,40 лв.; 1 бр. електрически плот за вграждане, марка „AMICA“ на стойност 175,00 лв. Всички изброени вещи били на стойност 685,60 лв. и били совственост на „А.“ ЕООД.

В периода от 31.10.2017 г. до 1.11.2017 г. подс. Е. изнесъл посочените вещи от недвижимия имот, а на 31.10.2017 г. предал в „Заложна къща“ АД 2 бр. телевизори марка „NEO“.

За тях бил съставен договор за покупко-продажба, като подсъдимият получил сумата от 100 лв.

На 29.10.2017 г. подсъдимият се свързал по телефона със св. К.Б., с когото свидетелите С.и П.- С.имали неформални отношения да отдава под наем техния недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. „*****. Подс. Е. и св. Б.се уговорили първият да наеме апартамента за 5 нощувки, като наемната цена била уговорена в размер на 335 евро. Същия ден св. Б.настанил подсъдимия в имота. Жилището било обзаведено с 1бр. фурна за вграждане, марка „WHIRLPOOL“ на стойност 319,20 лв.; 1 бр. керамичен плот за вграждане, марка „GORENJE“ на стойност 191,20 лв.;

1 бр. телевизор, марка „PHILIPS“ на стойност 319,99 лв; 1 бр. телевизор, марка „LG“ на стойност 767,36 лв. или всички вещи на стойност 1597,75 лв. Тези вещи били собственост на Д.Е.С.и Д.П.П.- С..

В периода от 29.10.2017 г. до 2.11.2017 г. подс. Е. взел описаните вещи от недвижимия имот и напуснал с тях, като на 30.10.2017 г. предал в заложна къща „К.Ф.“ ООД фурната за вграждане, марка „WHIRLPOOL“, за което бил съставен заложен билет № 4494 и получил сумата от 100 лв. Предал също така и керамичния плот за вграждане, марка „GORENJE“, за което се съставил заложен билет № 4491.

Вещите, предадени в заложната къща, в хода на досъдебното производство са върнати на собствениците – на 1.12.2017 г. на „А.“ ЕООД, на 5.12.2017 г. на семейство С., с разписки.

След произнасянето на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва доказателствена оценка на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристики на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т.

2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.

Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, първоинстанционният съд всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата. Този извод се обосновава не само чрез законните цели и съдържание на разглеждания диференциран ред, но и от принципа, че, за да постигне справедлив и ефективен наказателен процес, съдът може да обсъжда единствено доказателствени материали, които е събрал непосредствено. А в процедурата по глава ХХVІІ НПК във варианта й по чл. 371, т. 2 НПК е въведена различна идея – да се постигне бързо, ефективно и справедливо правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с оглед фактическата им специфика и качеството на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, не налага изобщо непосредствено събиране от съда на доказателства за фактите на обвинението, нито приобщаването им по реда на чл. 283 НПК. В рамките на компетентността си съдът, разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, извършва преценка на отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.

От посочените принципно положения, върху които се гради съкратеното съдебно следствие със самопризнание на подсъдимия, се извеждат и особеностите и пределите на въззивната проверка върху законосъобразността на дейността на първостепенния съд. Предмет на проверка е не само първоинстанционната присъда, но и определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Едва след като прецени дали определението за одобряване на самопризнанието е законосъобразно и обосновано въззивният съд преминава към проверка на правилността на присъдата. Ако съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК е било проведено без правно основание, то в този случай е допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като без да са били налице изключителните основания за това по чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал. 3 от НПК съдът е възприел и съответно „преписал” фактите от обвинителния акт, без да анализира явно съществуващи противоречия в доказателствата. В този случай би била налице липса на мотиви, която, когато не е законно предвидена, винаги се счита за съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд не би могъл да проведе за първи път същинско съдебно следствие, защото това би означавало, че за първи и за последен път установява различни факти от тези по обвинителния акт и обсъжда доказателствата.

След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства въззивният съд намира, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата или за ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК изхожда от подсъдимия и защитника му. Съдът е разяснил на подсъдимия последиците от самопризнанието му и подс. Е. доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият не е направил свободно и информирано волеизвление.

Както подсъдимия, така и защитникът, изрично са поискали да бъде направено самопризнание, поради което не могат да изтъкват съображения за необоснованост на съдебния акт.

Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ffe55ca-023f-4d46-926c-748f998f99fe