Решение № 139 от 11.11.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Луковит, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20214320100692 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК - във втора фаза на делба.

С влязло в сила Решение № 67 от 27.07.2023 г. е допусната съдебна делба между страните А. М. С., Е. К. Д., Р. К. К. и М. К. Д., на следните имоти: Поземлен имот с идентификатор ***** /****/ по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-1889/29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.03.2020г., с адрес на поземления имот: [заличен адрес по GDPR], площ 260 кв.м. /двеста и шестдесет кв. м./, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: **** /****/, при граници и съседи имоти с идентификатори: *****, *****, ****, ****, ****, ****, при следните квоти: за А. М. С. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за Е. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за Р. К. К. 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за М. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост.

Със същото решение е допусната делба между страните на недвижим имот – Сграда с идентификатор *****.3 /****, точка, три/ по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 09.03.2020 г., с адрес на сградата: [заличен адрес по GDPR].

Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, със застроена площ 52 кв.м. /петдесет и два кв.м/, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при следните квоти: за А. М. С. - 5/8 ид.ч. от правото на собственост; за Е. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за Р. К. К. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост; за М. К. Д. - 1/8 ид.ч. от правото на собственост.

От страна на А. М. С. е направено искане по чл. 346 от ГПК за сметки между съделителите свързани с извършени от нея подобрения в имотите предмет на делбата, по точно в поземлен имот с идентификатор ***** - тухлена ограда от бетон в основата с височина 2 м. и дължина 3 м. на стойност общо 1000 лв. изградена през месец май 2023г.; и в жилищна сграда с идентификатор *****.3 – извършени подобрения на приземен етаж, представляващи: замазка и поставяне на теракотни плочи на коридор и кухня на стойност 1000 1 лева, извършено през 2020г., поставяне на ПВЦ дограма на прозореца на кухня на приземния етаж и входна интериорна врага към приземен етаж на стойност 960 лева. Посочват се и подобрения на втория етаж на имота: шпакловка, боя на една стая хол и на коридора на стойност 1000 лева, замазка и поставяне па теракотни плочи на коридор и хол на стойност 2000 лева, оставяне на ПВЦ врата на стаята и ПВЦ врата към тавана от втори стаж на стойност 800 лева. Ищецът претендира и разноски за направени подобрения на покрива на сградата, изразяващи се в смяна на 3 греди и летви, поставяне на 50 броя кремиди и 50 броя капаци, извършено през месец август 2021 г., на стойност 2 500 лева.

Направено е искане по чл. 349 от ГПК за възлагане на процесния недвижим имот, представляващ жилищна сграда в дял на ищеца А. М. С..

В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищцата адв. С.

Х. от АК - Ловеч, която поддържа подадения иск.

Явява се и ответникът М. К. Д..

Ответниците Е. К. Д. и Р. К. К., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание.

Представляват се от адв. Б. Л., която счита, че искането за възлагане на недвижимия имот следва да бъде уважено. По отношение на искането за сметки между съделителите, представляващи извършени от ищцата подобрения в имотите предмет на делбата, счита, че същите са направени без знанието на ответниците и не са били извършени с цел запазване целостта на сградата, а извършени единствено по желание на ищцата.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно установено, че са съсобственици на основание наследствено правоприемство от техния наследодател К. Д. С., починал на 05.10.2019 г., на двата имота предмет на настоящото производство, а именно: урегулиран поземлен имот с идентификатор ***** и намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор *****.3, находящи се в [заличен адрес по GDPR]. Няма спор и относно правата на всеки съделител върху имотите.

От страна на ищцата А. С. е направено искане по чл. 349 от ГПК да бъде възложена жилищната сграда.

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК - Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П.М.И. (съсед), М.Д.К. (внук на ищцата), А.А.А. и М.Е.Д. се установява, че имотът е използван като жилище на ищцата и нейният съпруг (впоследствие наследодател). Свидетелите И. и К. еднозначно и непротиворечиво посочват, че след смъртта на К. Д. С., ищцата е продължила да обитава къщата, като са извършвани и ремонтни дейности в дворното място, покрива и вътрешността на къщата.

Разпитани са и свидетелите и А.А.А. и М.Е.Д. – първи братовчеди на ответниците. От техните показания се установява, че ответниците Р. М. и К. не са живели в къщата на своя наследодател.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, обективни и непротиворечиви.

По делото е представено Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), издадено от от Община Луковит. От представения документ е видно, че процесния имот е единствено нейно жилище и няма декларирани други имоти.

2

С оглед необходимостта от извършване на оценка на делбените имоти, съдът допусна по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, средната пазарна цена на оценяваната сграда с идентификатор *****.3 по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, с адрес на сградата: [заличен адрес по GDPR], със застроена площ 52 кв.м. /петдесет и два кв.м/, брой етажи: 2 /два/ - е в размер на 25 120 лева.

В първото съдебно заседание, във втора фаза на съдебната делба, ищецът А. М. С. заяви възлагателната си претенция към застроената в поземления имот сграда, преди изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК. От издаденото от Община Луковит Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се установява, че С. не притежава друго жилище освен процесното. От писмените и гласни доказателства се установи, а и не се оспорва от другите съделители, че делбеният имот - сграда е служил за жилище на наследодателя и към момента на придобиване на съсобствеността между страните.

Предвид това, съдът намира, че ищецът А. М. С., която е заявила претенция за възлагане на допуснатия до делба имот - неподеляемо жилище на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е доказал подлежащите на доказване от него предпоставки за уважаване на възлагателната му претенция.

В настоящия случай съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване, а когато вещта е била придобита в режим на наследява заедно с други наследници на общия наследодател, не е налице т.н. „смесена съсобственост“. Съсобствеността произтича от наследяване и ищецът С. се легитимира като съсобственик в качеството си на наследник на починалия й съпруг. Константната съдебна практика приема се, че при такава хипотеза състоянието на съсобственост възниква от един юридически факт – наследяване.

Видно от заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота е 25 120 лева.

Следователно, за уравнение на дяловете А. М. С. следва да бъде осъдена да заплати на останалите съделители стойността на дяловете им върху общата вещ, а именно: на Е. К. Д. сумата от 3 140 лева, съответстващи на неговата 1/8 ид. част от имота, на Р. К. К. сумата от 3 140 лева, съответстващи на неговата 1/8 ид. част от имота, на М. К. Д. сумата от 3 140 лева, съответстващи на неговата 1/8 ид. част от имота.

Сумата за уравняване на дяловете, ведно със законна лихва, следва да бъде заплатена в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 346, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения, съдът приема, че делбата на имота, представляващ сграда с идентификатор *****.3 по КККР на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, с адрес на сградата: [заличен адрес по GDPR], със застроена площ 52 кв.м. /петдесет и два кв.м/, брой етажи: 2 /два/, Жилищна сграда – еднофамилна, следва да бъде извършена чрез възлагане на имота в дял на съделителя А. М. С..

С Решение № 67 от 27.07.2023 г. постановено в първата фаза на делбата настоящият състав установи, че по отношение на процесния урегулиран поземлен имот с идентификатор ***** е налице съсобственост между наследодателя на страните в настоящото производство – К. Д. С., починал през 2019 г. и трето лице – Е. Д. С. (брат на наследодателя). Съобразно постановеното в т. 3 на Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС съдът допусна до делба посочения поземлен имот. В посочения акт е изрично посочено, че ако до съставянето на разделителния протокол не бъде извършена делба между ищцата и ответниците, от една страна, и третото лице, от друга, то този имот следва да бъде изключен от делбата.

Доколкото към настоящия момент не са представени доказателства, че имотът е поделен между посочените лица, то съобразно разпореденото в посоченото постановления, съдът не 3 следва да извършва поделяне на посочения имот.

По претенциите по сметки.

В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани, както с управлението, стопанисването и ползването на имотите, предмет на делбата, така и с наследяването. С уреждането на сметките в делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата въпроси между съделителите. Законът дава такова право, но не задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство - те могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в производството по сметките.

В настоящия случай, по реда на чл. 346 ГПК, са предявени претенции по сметки от А.

М. С. срещу Е. К. Д., Р. К. К. и М. К. Д., за направени от него подобрения в делбените имоти.

От показанията на разпитаните по делото П.М.И., М.Д.К. и от представените във втората фаза на делбата писмени доказателства се установи, че в процесните имоти са извършвани подобренията претендирани от ищеца.

Свидетелите посочват, че след смъртта на К. Д. С. ищцата са извършвани ремонтни дейности по покрива – смяна на греди, керемиди и капаци, както и вътрешната част на къщата на първия и втория етаж - шпакловане, боядисване, поставяне на теракот, поставяне на врати от ПВЦ, поставяне на дограма на прозорци.

Във връзка с претенцията на ищцата срещу съделителите за извършени подобрения в жилищния имот и дворно място беше възложена и допълнителна експертиза, която да установи какъв е техният размер.