Решение № 184 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900506 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Подадена е искова молба от “Лено“ АД (с предходно наименование “Ленно“ АД), с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив, п.к. 4000, район “Централен“, ул. “Калофер“ №1, ет. 5, представлявано от А. Т. - изпълнителен директор, представлявани в производството от адв. С. В. - М. против ЕТ “Вегас - В. П.“, с ЕИК 204845773, със седалище и адрес на управление в гр. ****, В. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и В. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****.

Исковите претенции обстоятелства: се основават на следните фактически

Твърди се в исковата молба, че на 17.05.2019 г. между ищецът като заемодател, от една страна, и ЕТ “Вегас - В. П. “ като заемополучател, В. Г. П.

- като солидарен и ипотекарен длъжник и В. Х. П. като солидарен ипотекарен длъжник от друга страна, бил сключен договор за заем Бизнес кредит (кл.

№5668), с нотариално заверени подписи. Заемната сума била обезпечена с договорна ипотека в полза на заемодателя върху недвижим имот №183, том 1, рег. №1635, дело №177 от 2019. Съгласно договора, уговорената главница в 1 размер на 66,000 евро (шейсет и шест хиляди евро), равняващи се на сумата от 129,084.78 лева, се предоставяла целево на няколко етапа: Сумата в размер на 3 808,41 лева се удържала при подписване на договора и представлявала сбор от разходите, свързани със сключване на договора и учредяване на предвиденото в него обезпечение; сумата в размер на 31 080.09 лева се предоставяла за погасяване на дължимите до 17.05.2019 г. задължения на ответниците в настоящото производство по договор за заем с клиентски номер №5668/07.06.2018 г.; сумата в размер на 1 958.83 лева - за погасяване на вноска №12 по цитирания по-горе договор за заем от 07.6.18 г.; сумата в размер на 87 432.27 лева се предоставяла за погасяване на изискуемите задължения на ответниците към 17.05.2019 г. на ответниците във връзка с договор за заем №5668/13.11.2017 г.; сумата в размер на 4 808.17 лева - за погасяване на вноска №19, падежирала на 13.06.19 г., дължима по последния.

Твърди се, че заемополучателят дължи месечни погасителни вноски по посочена в договора сметка на заемодателя - ищец. Съгласно уговорения погасителен план падежът на месечните вноски бил 17-то число на месеца, като първата вноска следвало да бъде заплатена до 17.06.2019 г. Месечната вноска била в размер на 1 455.17 евро, включваща главница и договорна лихва.

Поради настъпила забава за изпълнение на задълженията, продължила 173 дни към 06.12.19 г. заемодателят обявил задълженията по договора за предсрочно изискуеми, за което твърди да е уведомил с нотариални покани всеки от ответниците на 20.01.2020 г.

Заемодателят предприел действия по принудително събиране на дължимите към него суми, като подал заявление по чл. 417 от ГПК, с което поискал осъждане на ЕТ “Вегас - В. П.“, В. Г. П. и В. Х. П. да му заплатят сумите в размер на 66 000 евро - представляваща предсрочно изискуема главница по договор за заем №5668от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 20.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 22 569,41 евро - законна лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница по договора за периода 17.05.2021 - 16.05.2024 г. Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №8518/2024 г. по описа на РСПловдив, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение против ответниците за посочените суми. Срещу заповедта за изпълнение последните 2 подали възражение, по повод на което заповедният съд указал на заявителя и ищец в настоящото производство възможността в едноседмичен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване съществуването на вземането за посочените задължения. Това обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата претенция за предявяване на установителен иск срещу ответнците за присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ суми.

На следващо място, твърди се, въз основа на сключения договор за заем е била отпусната цялата заемна сума. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и към 21.08.2024 - датата на уточняващата молба, с която ищеца уточнява исковата молба, не били извършени пълни плащания от страна на ответниците, с които да се погасят предсрочно изискуемите задължения по договора.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците ЕТ “Вегас - В. П.“, с ЕИК 204845773, със седалище и адрес на управление в гр. ****, В. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** и В. Х. П. дължат при условията на солидарност в полза на ищеца “Лено“ АД (с предходно наименование “Ленно“ АД), с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, п.к. 4000, район “Централен“, ул.

“Калофер“ №1, ет. 5, представлявано от А. Т. - изпълнителен директор сумите в размер на 66 000 евро (129 084,78 лева) - представляваща предсрочно изискуема главница по договор за заем №5668от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 20.05.24г. до окончателно изплащане на вземането, както и 22 569,41 евро (44 141,93 лева) - законна лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница по договора за периода 17.05.2021 16.05.2024 г. Претендират се сторени в заповедното производство разноски - 3 464.53 лева - заплатена ДТ и 13 994,74 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и сторените в настоящото производство разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците В. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, лично и в качеството си на ЕТ “ВЕГАС - В. П.“, с ЕИК 204845773 и В. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, действащи в производството чрез процесуалния си представител адв. И. С. депозират отговор на исковата молба, с който 3 изразяват становище за недопустимост на предявените претенции. На следващо място, твърдят, че исковете са неоснователни.

Правят възражение за предоставянето на заемните средства, както и във връзка с качеството на търговец на В. П. по сключения договор за кредит.

Твърдят, че последният има качеството на потребител и договорът, макар озаглавен “договор за заем Бизнес кредит“, е такъв за потребителски кредит.

Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага своите съображения относно твърдението на ответниците за неподведомственост на спора на общите съдилища и недопустимост на предвявените искове. Твърдят, на следващо място, че договорът за заем между него и ответниците представлява двустранна търговска сделка, както и че първоначално заявената от заемополучателя цел и на трите сключените между страните договори за заем е дострояване на трети етаж от и завършване на недвижимия имот, предоставен като обезпечение на договора, представляващ сграда за търговия с предназначение “кафе аперитив и стаи за настаняване“. Считат целта за търговска - сградата да се завърши и да бъде използвана за търговска спекулативна цел. С първия договор за заем между страните били покрити предходни задължения за страните, с втория - било финализирано довършването на сградата, а с третия, предмет на настоящото производство, били покрити всички дължими и падежирали задължения по предходните два договора за заем с цел да се предостави възможност на заемополучателите да завършат сградата и да започнат да я експлоатират с търговска цел.

По отношение на възражението на ответниците за непредоставяне на заема, посочват, че съгласно договора главницата на заема се предоставяла на етапите, описани в ИМ, като обстоятелството, че със заемните средства са покрити пасиви на заемополучателя не водело до извод, че сумата не била отпусната, а напротив - както получаването на активи, така и покрИ.ето на пасиви на последния означавало, че определен паричен ресурс бил отпуснат целево на заемополучателя.

В законовия срок за отговор на допълнителната искова молба от ответниците е постъпил такъв. В него се излагат аргументи, че ответниците 4 имат качеството на потребители при сключване на процесния договор за заем.

Посочва се, че между страните има сключени и други договори за кредит, станали повод за съдебни производства, по едно които имало постановено решение, което е влязло в сила. Оспорват твърденията на ищеца, че констатираните подобрения в недвижимия имот, собственост на ответниците, са индикации за търговското качество на последните. В тази връзка е цитирана и съдебна практика.

Твърди се, на следващо място, че сключения между страните договор за заем е недействителен.

Направено е възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора. Посочва се, че последният предвижда неустойка в размер на 83.95 % на година, като основата, върху която се начислява, нараства с всеки изминал ден забава, което според тях противоречи на добрите нрави и на трите функции на неустойката. Порокът на клаузите не бил само в процента, с който се олихвява основата, но и самата основа и нейното формиране.

Правят възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в размер на 24 % поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че в нарушение на разпоредбите на ЗКНИП, процесният договор не съдържал размера на годишния лихвен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, както и общата сума, дължима от него по кредита.

Освен това твърдят, че сумите за нотариални такси, такси по отпускане на кредит и разноските в нотариалното производство не били посочени в погасителния план, което било нарушение на чл. 10а от ЗПК.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Исковете са допустими.

От приложеното към делото ч.гр.д. №8518/2024 г. по описа на РСПловдив, ГО, VIII- ти граждански състав се установява, че по заявление, подадено на 17.5.2024 г. от “Лено“ АД (с предишно наименование “Ленно“ АД), е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ЕТ “Вегас - В. П.“, В. Г. П. и В. Х. П. за 5 сумите от 66 000 евро - представляваща падежирала главница, както и 22 569.41 евро - неустойка за периода 17.05.2021 г. - 16.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 20.05.2024 г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на В.

П. лично и в качеството му на едноличен търговец, както и на В. Х. П. на 17.06.2024 г.

Възражението от ответниците срещу заповедта за изпълнение е постъпило на 09.07.24г., в рамките на предвидения едномесечен срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК, считано от връчване на заповедта за изпълнение. Като е приел, че възражението е своевременно подадено, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилите длъжници в едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на заявителя на 16.07.24г.г. Исковата молба, с която е сезиран настоящият съд, е постъпила в канцелацията на ОС-Пловдив на 13.08.2024 г. - т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Довнесена е дължимата държавна такса.

Разгледани по същество исковете са основателни. С оглед съдържанието на становищата на страните е безспорно между тях, че има сключени общо три договора за заем бизнес кредит, както следва: договор за заем бизнес кредит № 5668 от 13.11.2017 г., по силата на който заемодателят е отпуснал лихвоносен заем на заемополучателя в размер на EUR 102 300.00 (сто и две хиляди и триста евро), а заемополучателят се е съгласил да върне горепосочената сума. съгласно договореностите между страните и съгласно погасителен план. договор за заем бизнес кредит от 07.06.2018 г„ по силата на който заемодателят е отпуснал лихвоносен заем на заемополучателя в размер на EUR EUR 50 000 (петдесет хиляди евро), а заемополучателят се е съгласил да върне горепосочената сума, съгласно договореностите между страните и съгласно погасителен план. договор за заем бизнес кредит от 17.05.2019 г., по силата на който заемодателят е отпуснал лихвоносен заем на заемополучателя в размер на EUR 66 000 (шестдесет и шест хиляди евро), а заемополучателят се е съгласил да върне горепосочената сума, съгласно договореностите между страните и съгласно погасителен план.