Определение № 59 от 15.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Стара Загора, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20235500100739 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Б. Г. от гр.С.З., чрез адв. В. М. от АК Стара Загора против „М.“ ЕООД, гр.С.З., представлявано от управителя П.П.Т., с правно основание: чл.240, ал.2 ГПК.

Ищецът твърди, че работил като земеделски производител, отглеждал едър рогат добитък и обработвал земеделска земя в землището на с.Л., ***.

Имал сключен граждански брак с Т.Д.Г., прекратен с влязло в законна сила съдебно решение на СтРС. Упълномощил бившата си съпруга, която заемала и длъжността кмет на с.Л., да се занимава с административните и текущи ангажименти по дейността му като ЗП, като за целта я снабдил с пълномощно за обикновено и текущо управление на дейността му, което заверил нотариално на 06.10.2015г., peг. № 7367 по описа на Нотариус Р.Б.. Сочи, че работата вървяла добре, като среден годишен добив на зърно бил около 100 тона и след като подсигурявал храна-фураж за животните, излишъка, които оставал от зърното продавал на „М.“ ЕООД. Това продължило дълги години от 2010 г. до 2021 г. продавал остатъците от излишното зърно на това дружество, а и не само на тях. Ищецът твърди, че те много добре знаели какъв среден добив има обработваната от ищеца земеделска земя и приблизително какво количество зърно ще му остане, което ще може да им продаде.

Наскоро узнал, че на 12.05.2022 г. бившата му съпруга Т.Д.Г. се легитимирала като негов пълномощник на ответника и сключили договор за покупко - продажба на пшеница реколта 2022 г., по силата на който, той като земеделски производител - продавач се задължил да продаде на „М.“ ЕООД, като купувач пшеница 500 тона, реколта 2022 г., при показатели, подробно описани в договора. Това количество зърно било невъзможно ищецът да произведе, съответно и да го продаде, за което обстоятелство били наясно както управителката на „М.“ ЕООД, така и бившата му съпруга. Твърди, че този договор бил сключен без негово знание и съгласие и без надлежно пълномощно от негова страна. Знаейки, че действа без представителна власт 1

Т.Д.Г. се снабдила, с изрично такова с дата 13.09.2022 г., заверено от кметския наместник на с.Б., ***, което да санира сключения договор. Кметският наместник била братовчедка на бившата му съпруга. Ищецът твърди, че такова пълномощно не било подписано от него, а също и изписването на трите имена не носили неговия почерк. Всъщност той не знаел за наличието на такова пълномощно и разбрал наскоро, когато бил призован и разпитан като свидетел в сектор Икономическа полиция МВР С.З., за да даде сравнителен материал за изследването на почерка и подписа на въпросното пълномощно, както и да потвърди, че не знае за наличието на такова пълномощно. Ищецът сочи, че в момента има разследване по случая в сектор Икономическа полиция МВР С.З.. Ясно било и на управителя на „М.“ ЕООД - П.Т. и на Т.Д.Г., че било невъзможно той да изпълни така сключения договор, защото масивите от земята, която обработвал не били толкова големи, че да може да произведе такова голямо количество зърно. Не знаел за сключването му и за това, че Т.Д.Г. се представила за негов пълномощник с неистинско и неавтентично пълномощно, заверено от него, защото ако знаел категорично щял да откаже сключването на този договор. Твърди, че на 20.09.2022 г. между Т.Д.Г., действаща лично и като негов пълномощник, като продавач и „М.“ ЕООД като купувач бил сключен Предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти, нот. заверен, по силата на който се задължил да продаде всичките си ниви, находящи се в с.Л., *** за цена 2000 лв. за един декар, като се прихващали задълженията им към банка - кредитор Ю. на стойност 40 213, 56 лв. и всички разноски, които купувачът направил по ч.т.д. 303/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, по ИД № 2158/2022 г. по описа на ЧСИ Г.И., по т.д. № 387/2022 г. на СтОС и по гореописания договор за покупко продажба на пшеница реколта 2022 г. от 12.05.2022 г., заедно с договорена неустойка от 90 000 лв., присъдена по т.д. 22/2023 г. на СтОС за неизпълнение на сключения предварителен договор. Ищецът твърди, че не знаел за наличието на такъв предварителен договор и никога не се бил съгласявал да продава земята си. Заявява, че не бил подписвал и пълномощно за сключването на този предварителен договор, още по - малко заверявал подписа си пред кметския наместник в с.Борово. Бил въвлечен в следната схема, целяща отнемането на земеделските му земи: без негово знание и съгласие и без надлежно пълномощно, от бившата му съпруга бил сключен договор, по силата на който се задължил да продаде 10-12 пъти повече количество зърно, от това което може да произведе като ЗП. Поради незнанието му за този договор и поради невъзможността му да произведе такова количество, подкрепено със знанието за тези обстоятелства от страна на „М.“ ЕООД, неизпълнението на тези задължения се знаело и очаквало.

Затова с последваща договорка бившата му съпруга, отново легитимирайки се като негов пълномощник, поела още и още нови задължения, легитимирайки се с това неистинско пълномощно, договаряла прихващане на задълженията му с предварителен договор за продажба на всичките му земеделски земи, на нереално ниската стойност от 2000 лв. на декар за земя, които комасирал 2 повече от 20 години и били големи масиви, поела и неустойка за неизпълнение на предварителния договор от 90 000 лв., след което с решение по гр.д. № 4847/2022 г. Районен съд Стара Загора обявил сключения предварителен договор за окончателен и всичките му земеделски земи били прехвърлени-продадени на „М.“ ЕООД, като и с решение по т.д. № 22/2023 г. по описа на Окръжен съд бил осъден да заплати и неустойка от 90 000 лв. за неизпълнението на договора за покупко - продажба на пшеница.

Ищецът твърди, че решението, постановено по гр.д. 4847/2022 г. на Районен съд - Стара Загора, освен че било неправилно и незаконосъобразно било и недопустимо, защото стойността на предварителния договор /цената на иска/ била много над 25 000 лв., за да бъде подсъдно на PC като първа съдебна инстанция. Видно от предварителния договор цената на земята била 423 972 лв. Само прихващането на описаните нереални задължения било на стойност 40 424,51 лв. и поради всичко това делото било родово подсъдно на Окръжен съд - Стара Загора като първа инстанция. От икономическа полиция дали информация на ищеца, че парите, които „М.“ ЕООД авансово превели по банка, не били осчетоводявани от него като ЗП, не били и реално приемани, защото веднага след постъпването им в банковата сметка, бившата му съпруга, легитимирайки се като негов „пълномощник“, незабавно ги пренасочвала, пренареждала към други чужди банкови сметки в Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Твърди, че не знаел за образуваните дела срещу него от страна на „М.“ ООД в съда. Не бил получавал нито преписи от искови молби, нито съобщения от съда, нищо. Съвсем наскоро установил, че кметът на с.Л. - Н.Я. съобщила на Окръжен съд - Стара Загора по т.д. 22/2023 г., че ищецът отказал да получи и подпише призовка, което заявява, че не е вярно, както и че никога не му е връчвано каквото и да е съобщение от Кмета на с.Л.. Към настоящия момент били отнети и продадени животните, земята, имотите в регулация, парите и даже нямал средства за преживяване.

Затова предявява иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ГПК, с който оспорва постановеното съдебно решение гр.д. 4847/2022 г. по описа на СтРС, тъй като открил и се снабдил с нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото - изготвяне и използване на неистинско, неавтентично пълномощно за сключване на Предварителен договор за покупко продажба на недвижими имоти от 20.09.2022 г., с което ищецът упълномощил вече бившата си съпруга да сключва договор, да се съгласява да прихваща задължения, които той не знае да има.

Моли съдът да отмени това съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Първоначално сочи, че предявява иск и моли съда да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на пшеница реколта 2022 г., поради липсата на негово съгласие за сключването му. На основание чл.26 от ЗЗД предявява иск и моли съда да прогласи нищожността на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.09.2022 г., 3 поради липсата на негово съгласие за сключването му, също на основание чл.26 от ЗЗД.

В молба от 27.11.2023г. заявява, че не поддържа исковете по чл. 26 ЗЗД в настоящото производство.

Оспорва предявения иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 20.09.2022г., съгласно постановеното неприсъствено решение по гр.д.№ 4847/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства – създаване и използване на неистинско неавтентично пълномощно за разпореждане с предмета на делото, което е от съществено значение за делото и с което не е могъл да се снабди своевременно.

С молба от 06.12.2023г. ищецът твърди, че на 18.09.2023г., когато е бил призован в сектор Икономическа полиция към ОД на МВР- Стара Загора по ДП № 349 зм 175/2023г., пр.пр. № 6488/2023г. по описа на РП – Стара Загора узнал, че той не е подписал пълномощно от 13.09.2022г., заверено от кметския наместник на с. Б., ***. С тези твърдения обосновава спазването на тримесечния срок, предвиден в чл. 240, ал.3 ГПК за предявяване на искова молба на основание чл. 240, ал.2 ГПК.

Ответникът "М." ЕООД, град С.З., представлявано от управителя П.П.Т., чрез пълномощника си адв. Е. М. М. от АК Стара Загора, оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. Счита, че така предявена исковата молба била недопустима, тъй като същата била подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок, съгласно разпоредбата на чл.240, ал.3 ГПК. Твърди, че на 20.10.2022г., "М." ЕООД предявило искова молба против Г. Б. Г. и Т.Д.Г.. Препис от исковата молба била изпратена на Г.

Б. Г. на 08.11.2022г. Съобщението с препис на исковата молба била връчена на Г. Б. на адрес гр. С.З., ***, получено от майка му - Т.Ж.М.. С него бил предупреден за задълженията си по чл.40 и чл.41 ГПК. Препис от исковата молба била връчена своевременно на майката на Г. Б.. С призовка от 21.12.2022г., Г. Б. бил уведомен за насроченото съдебно заседание за 25.01.2023г., като призовката му била връчена отново на адрес гр. С.З., ***, получена от баща му - Б.Г.М.. Тъй като след връчване на препис на исковата молба, Г. Б. не изпълнил задълженията си по 41 ГПК, а именно не е уведомил съда за новия си адрес, безспорно било, че Призовката за насроченото съдебно заседание му е връчена редовно.

Решение по гр. дело 4847/2022г. по описа на Районен съд гр. С.З. било връчено на основание 41, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същото било изпратено отново на адрес гр. С.З., ***, но този път баща му - Б.Г.М. отказал да го получи, като заявил, че Г. Б. не живее на този адрес. Препис от Решението било изпратено за връчване и на кметския наместник на с. Л. Н.Я.. С разписка от 28.02.2023г. тя удостоверила, че лицето Г. Б. отказва да приеме книжата. Видно от последващи съобщения и книжа по делото, 4 изпращани до Г. Б., същите му били връчвани на адрес с. Л., чрез кметски наместник - Н.Я.. Безспорно било, че решение по гр. дело 4847/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора било връчено на Г. Б. на 28.02.2023г. Исковата молбата за отмЯ. била подадена на 27.11.2023г., т. е след тримесечния преклузивен срок. Още към 08.11.2022г., Г. Б. разполагал с документите и писмените доказателства, които с настоящата искова молба оспорва. При това положение тримесечния преклузивен срок изтекъл на 09.02.2023г.

Посочва, че с влязло в сила Определение № 219/21.02.2024г. постановено по в.ч.гр. дело №108/2024г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора, съдът потвърдил изцяло Разпореждане № 7462/12.12.2023г. по гр.д.№ 4847/2022г. по описа на PC- Ст.Загора, с което е върната молбата за отмЯ. на неприсъствено Решение № 97/13.02.2023г. по гр. дело № 4847/2022г., като правилно и законосъобразно.