Решение № 897 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100509134 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби и от двете страни по делото срещу Решение 20005597/08.01.2021, постановено по гр. д. № 27465/2017г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в.

Въззивника-ищец „О.С.“ЕООД с насрещна въззивна жалба обжалва решението в частта, с която е отхвърлен над сумата от 6898,64 лева, предявеният от него срещу „Др А. Е.“ЕООД иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за цена на извършени по договор за изработка и неплатени в цялост СМР. Излага оплаквания за неправилен извод на СРС, че е твърдял, че всички СМР по приетата като доказателство оферта от 06.07.2016г. са изпълнени и са отделно приети от ответника от СМР-тата по протокол от 1/17.11.2016г. Прави анализ на съдържанието на протокола и на последващо плащане по него и счита, че е доказал изпълнение на всички СМР по този протокол, като не е получил пълно плащане. Не била оспорена и истинността на този протокол. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска до пълния размер.

Въззивникът ответник обжалва решението в уважителната му част с оплаквания за неправилни изводи на СРС, че изобщо има договор и извънсъдебно признание.

Неправилно бил преценяван неподписан договор. Съдържанието на нотариалните 1 покани между страните касаело преддоговорни отношения; ЗУТ изисквал писмен договор, а такъв нямало; липсвал уговорен срок по евентуален договор, а срокът бил съществен елемент от съдържанието на договор за изработка. Претендираното вземане не било осчетоводено нито при ищеца, нито при ответника, а признаване по съдебен ред на неосчетоводено вземане щяло да принизи значението на счетоводното отчитане.

Въззивникът – ищец е депозирал отговор на жалбата на ответника, с който я оспорва с доводи за преклузия на оплакванията в нея.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и СЧЕ въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:

Оплакванията на въззивника-ответник за липса на договор са неоснователни.

Трайна е съдебната практика относно същността на договора за изработка и СГС напълно споделя мотивите на СРС в тази насока, които са съответни и на практиката на ВКС Определение № 617 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 571/2020 г., I т. о., ТК и посочената там съдебна практика). Чл. 160, ал. 2 от ЗУТ не урежда форма за действителност на договор за текущ ремонт. Какъвто е процесния видно от вида на СМР-тата по оферта и реално извършените. Изискванията на ЗУТ се отнасят за строежи, а не за текущи ремонти на строежи и то за строежи, за които се изисква издаване на разрешение за строеж (което се предхожда от проектиране, необходим е авторски и строителен надзор и прочие). Текущите ремонти не съставляват строежи по смисъла на ЗУТ. Относно строежите по смисъла на ЗУТ изискванията също не са форма за действителност, а са пречка за започване на строителството. Те се установяват в обществен интерес с оглед на гаранционната отговорност и с оглед на значимостта на строежите (включително за живота из здравето на хората), за които се изисква предварително проектиране и разрешаване на строителството (най-общо строежите по чл. 137 ЗУТ).

Отделно се касае за търговска сделка и съгласно чл. 293, ал. 3 страната ен може да се позовава на нищожност поради липса на форма, защото е безспорно установено чрез СЧЕ, която е установила осчетоводяването на фактури във връзка с ремонта, че от поведението (осчетоводяване и плащане и подписване на протокола-КССС) страната не е оспорила действителността на изявлението.

Неоснователни са оплакванията и за липса на срок като съществен елемент от договор за изработка. Срокът не е съществен елемент на нито един договор уреден в ЗЗД. Срокът е модалитет на договора, привнесено допълнително съдържание (извън минимално изискуемото за един договор според вида на договора) Общото правило е 2 задължението може да бъде и без срок (чл. 69 ЗЗД). Срокът урежда само момента на изпълнение, но не и валидно възникване на съответните задължения.

Това, че няма писмена форма на договор (няма подписан на хартиен или друг траен носител) договор не е равнозначно на липса на договор. В случая освен това както е посочено и от СРС с подписване на офертата и извършване на плащания по нея и с подписване на количествено-стойностната сметка за приемане на работата се доказва и договора. Осчетоводяване и ползване на данъчен кредит по фактури за дейности и услуги трайната практика на съдилищата приема за доказателство за сключен договор за тях между издателя и получателя по фактурите. Липсата на осчетоводяване на определени вземания по договор за СМР сочи на несъгласие какви точно по вид и количество СМР са извършени, но не и за липса на договор, още по малко за липса на самото вземане. Точно за такива случаи е предвидена съдебната защита чрез исков процес с иска по чл. 266 ЗЗД. Положителното твърдение за наличие на други отношения направено то ответника, така и не е конкретизирано и няма и доказателства за такива други отношения.

Неоснователни са и оплакванията на ищеца по насрещната му жалба.

Действително при сравнение на съдържанието на офертата и протокола (количествена сметка) от 17.11.2016г. се установява, че посочените в офертата СМР са включени в протокола. Това обаче не е повлияло на правилността на решението доколкото СРС е присъдил сума, която се явява разлика между платеното преди делото от ответника и стойността на приетите от ответника видове работи и разходи съгласно протокола от 16.11.2017г. Този извод на СРС е правилен и напълно съответства на представените писмени доказателства. Ищецът носи тежестта да докаже както извършване на работата, така и нейното приемане. Няма доказателства видовете СМР по втория представен протокол (който не е подписан от представител на ответника) да са изпълнени и приети, поради което и правилно СРС е присъдил само разликата между платените и приетите работи.неоснователно е оплакването, че всички работи по протокола от 16.11.2017г били приети. Видно от самия протокол неговата последна колона е именно отнасящата се за приети разходи с посочване на точни стойности само на онези работи, които са приети. По останалите видове в които няма вписани стойности не следва да се счита, че е налице приемане на работа.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваните от страните части.

По разноските: при този изход на делото страните на страните не следва да се присъждат разноски поради неуважаване на жалбите им.

Делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въззивното решение е окончателно.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20005597/08.01.2021, постановено по гр. д. № 27465/2017г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в В ОБЖАЛВАНИТЕ от страните части.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4