Решение № 758 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110135572 по описа за 2025 година

Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........, офис сграда Лабиринт, ......., излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление пред Софийски районен съд е образувано ч. гр. д. № 72171/2024 г., по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М.

Г. И., ЕГН **********, с адрес общ. София, село Владая, ........., която подала възражение, което обуславя интереса от търсената искова защита. Твърди, че на 18.02.2022 г. между „К.“ ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № 2522875, съгласно който на ответницата е предоставен кредит, срещу задължението да го върне. Посочва, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно отношение между ответницата и „К.“ ЕАД, като последното сключило договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД също на 18.02.2022 г., по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2522875. Поради неизпълнение на задълженията по последния от страна на ответницата, поръчителят изпълнил вместо нея. Заемополучателката не възстановила платената сума по договора на своя поръчител. С Приложение 1 от 15.03.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответницата по договора за кредит /за главница, договорна лихва и лихва за забава/. Ищецът моли да се приеме за установено, че ответницата му дължи сумите: 1 929.06 лв. главница по Договор за потребителски кредит № № 2522875 от 18.02.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, задълженията, по който са платени от поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, който прехвърлил вземанията си на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законна лихва за период от 03.12.2024 г. до изплащане на 1 вземането, 382.60 лв. договорна лихва за период от 10.12.2022 г. до 10.02.2024 г. и 437.04 лв. мораторна лихва за период от 11.02.2022 г. до 03.12.2024 г. Претендира разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор. Във възражението е изложила твърдения за извършени плащания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.

По делото е безспорно сключването на 18.02.2022 г. между К. ЕАД и ответницата на договор за потребителски кредит № 2522875, съгласно който на ответницата е предоставен кредит в размер на 2829.64 лв. срещу задължението й да го върне до 10.02.2024 г. на 24 вноски.

Неразделна част от договора са Приложение № 1 относно условията на кредита и погасителния план, и Общите условия на кредитора. Съгласно Приложение № 1, размерът на кредита е 2829.64 лв. – 2500 лв. заем и 329.64 лв. застрахователна премия, лихвен процент на кредита – 29.85 %, ГПР – 34.29 %, общ размер на всички плащания 3820.54 лв.

Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита.

Представен е договор за предоставяне на поръчителство от 18.02.2022 г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и М. И. /потребител/, с който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „К.” ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. За поемането на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към Договора, в размер на 2373.44 лв. рзсрочено на месецчни вноски за периода на действие на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, или на „К.” ЕАД, или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 „К.” ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя плащане от потребителя на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.

На 18.02.2022 г. е сключен договор за поръчителство между „К.” ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължава в качеството си на поръчител да отговаря пред „К.” ЕАД за изпълнението на всички задължения на М. И. по договора за потребителски кредит.

Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между „К.“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като продавачи, и „АСВ“ ЕАД, като 2 купувач, за прехвърляне на вземания произтичащи от неизпълнени договори за кредит на физически лица, платени от поръчителя. Според извадка от Приложение 1 към договора, от 15.3.24 г., предмет на цесията е вземане срещу М. И. по договора от 18.02.2022 г.

Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и от което се установява, че сумата по кредите е усвоена от кредитополучателя, както и че ответницата е извършила плащания в общ размер на 3108.19 лв., с които са погасени 1707.93 лв. по договора за кредит и 1400.26 л. по договора за поръчителство. При включване в ГПР на възнаграждението за поръчителство, ГПР ще е в размер на 170,24%.

Сключеният между заемодателя и ответницата договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 34.29%, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Съгласно договора за предоставяне на 3 поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което пък е платимо на вноски заедно с вноските по кредита. Т.е. налице е свързането между двете задължения. Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на „бърз кредит“, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то сключването на договора за предоставяне на поръчителство се превръща в условие за получаването на кредита. Т.е., въпреки, че всеки един от двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство, формално е самостоятелен, то следва да се разглеждат като едно цяло, при което задължението по договора за поръчителство се явява разход по кредита, който следва да се включи в общия разход по договора. По този начин и при включване на разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, то размерът на последния възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % - на 170%. При това положение настоящият състав намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на законовите изисквания относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира избора на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. А доколкото договорът за кредит и договорът, сключен между потребителя и „Ай тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Ето защо следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен, поради което самият той не е породил правни последици, респективно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.