Решение № 5148 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5148 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330110369 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А. А. и И.

Е., чрез юрк. Ф. И., е предявил срещу Д. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 201,74 лева (двеста и един лева и седемдесет и четири стотинки) - главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода ************ г., сумата от 55, 26 лева (петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) – законна лихва за забава за периода *********** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****** от ******* г., постановена по ч. гр. д. № ****** г. по описа на РС П., ***** гр. състав. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гр. д. по описа на СРС, изпратено по подсъдност, преобразувано в ч. гр. д. № ****** г. по описа на РС П., по което се издала в полза на ищеца срещу ответника заповед за следните суми: сумата от 201, 74 лева - главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода ********* г., сумата от 55, 26 лева – законна лихва за забава за периода ************ г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – ******** г. до 1 окончателното плащане на сумите. Били присъдени и разноски.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение, с аргумент, че вече е продал жилището, поради което се предявявал настоящият установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането по заповедта. Ответникът се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила били такива, одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Монитор и в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ от 2016 г., чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, в които купувачите на Те са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ. Съгл. чл. 33, ал. 1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сградаетажна собственост се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, имотът на ответника се намирал в такава сграда, като бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Бруната България“ ООД. Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ се начислявали по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от извършващия дяловото разпределение на база реален отчет на уредите, в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, като за ответника били издавани такива изравнителни сметки. Тъй като плащане на процесните суми не било извършено, ищцовото дружество подало заявлението по чл. 410 от ГПК. Ответникът подал възражение, поради което и се предявява настоящия установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор не е постъпил. Изпратено е вместо това по пощата писмо с приложен документ за плащане на сума от 257 лева по сметката на ищеца, посочена в исковата молба, с вносител – К. П. Ш., на дата ********* ., основание за плащане – топлоенергия, без период, без партида, по която се извършва плащането, и без каквото и да е изявление от страна на ответника какво представлява изпратения на съда документ. От документа не става ясно за кой обект е платена сумата, нито е посочен номер на дело, за да се свърже по някакъв начин плащането с процесното дело. така представеното на съда писмо с платежно нареждане е пратено на ищеца за становище, който от своя страна не признава плащането и оспорва то да има нещо общо с вземането по настоящото дело.

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца - „БРУНАТА” ООД, с ЕИК: 041029500, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон” № 85, представлявано от управителя Н. Ж., което заявява, че не желае да участва в производството.

2

Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като вместо отговор е депозирано горепосоченото платежно нареждане с писмо.

Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което ответникът е получил лично.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ****** г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, ответникът не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Постъпила е непосредствено преди съдебното заседание неподписана молба по делото от името на ответника, която обаче няма характер на документ по смисъла на ГПК, доколкото не е подписана. Същата е напечатана на компютър, придружава се от същия документ, изпратен с писмото в срока за отговор, и няма подпис. Ето защо няма как да се приеме за становище на ответника по спора, като съдът няма задължения, освен за исковата молба и писмения отговор, да дава указания на страната да подпише становището. С оглед на горното съдът счита, че становище от ответника по делото не е постъпило.

В първото заседание по делото ищецът е поискал с изрична писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложеното ч. гр. дело № ******* г. по описа на ПРС, ***** гр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Съдът намира, че представеният от неизвестно по делото лице документ с посочване, че е платена сума от 257 лева на ****** г. от лице К. П. Ш. с основание „топлоенергия“ не разколебава извода за вероятна основателност на иска, доколкото по никакъв начин така заплатената сума не може да се съотнесе към обекта на длъжника и настоящото дело.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

Съдът намира, че доколкото в заповедта е допусната ЯФГ досежнодатата на подаване на заявлението – посочена е датата на постъпване делото в РС П., а не датата на подаването му пред РС С., то тази грешка не следва да се пренесе в решението, като в същото следва да се посочи, че се установява вземането за законна лихва от датата на постъпване на заявлението в РС 3

С. – ********** г., до окончателното плащане и се укаже на заповедния съд да отстрани така допуснатата грешка в датата в заповедта, досежно датата на подаване на заявлението.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите възлизат на сумата от 75 лева, от които: 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 25 лева- заплатена ДТ.

Същите следва да се присъдят с изричен осъдителен диспозитив с решението, на осн. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство, които са в общ размер на 175 лева, както следва: сумата от 75 лева- довнесена държавна такса и сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Следва да се посочи банковата сметка на ищеца, по която могат да се заплатят присъдените суми: IBAN: ***************, BIC: SOMB BGSF, Общинска банка АД, титуляр:

„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец” № 23 Б, представлявано от А. А. и И. Е., чрез юрк. Ф. И. и Д. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № ***, че Д. Н. Ш., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 следните суми: сумата от 201,74 лева (двеста и един лева и седемдесет и четири стотинки) - главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода ************ г. за обект на потребител с абонатен № ******, сумата от 55, 26 лева (петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) – законна лихва за забава за периода **************** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС С. – ******* г., до окончателното плащане на сумите, за заплащане на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***** от ****** г., постановена по ч. гр. д. № *********** г. по описа на РС П., ***** гр. състав.

ОСЪЖДА Д. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А. А. и И. Е., чрез юрк. Ф. И. сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, и сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева) – разноски в исковото производство.