Решение № 78 от 30.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив.Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно гражданско дело № 20245000500087 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1/3.01.2024 г., постановено по гр.д. № 182/2023 г. на ОС-П., в неговите части, с които е осъдена П.Р.Б. да заплати на Б. А. Г. на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 21 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 700 лв., претърпени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, отхвърлен е искът по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за разликата от 21 700 лв. до 61 700 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, и е осъдена П.Р.Б. да заплати на Б. А. Г. разноски по делото в размер на 410 лв., както и сумата 1 960,49 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат, изчислено съразмерно с уважената част от иска.

Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено като 1 незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Б. А. Г. на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 21 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 700 лв., претърпени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл.220,ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да му заплати разноски по делото в размер на 410 лв., както и сумата 1 960,49 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат, изчислено съразмерно с уважената част от иска, по съображения, изложени в подадената на 16.01.2024 г. въззивна жалба, и да бъде постановено от апелативния съд решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, да се намалят размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от Б. Г. искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът по тази въззивна жалба Б. А. Г. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбоподателят Б. А. Г. моли решението на окръжния съд да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против П.Р.Б.-гр.С. иск за присъждане на обезщетение за сумата над 20 000 лв. до 60 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл.220,ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, съответно, и в частта му за разноските, по съображенията, изложени в подадената на 22.01.2024 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за претърпени болки и страдания и на обезщетение в размер на 2 870 лв. за претърпени имуществени вреди (1700 лв. за адвокатски хонорари по наказателните дела и 1 170 лв. за пътни разноски за участие в съдебните 2 заседания по наказателните дела) вследствие на воденото срещу него наказателно производство по ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В., по което той на 26.09.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК, и по НОХД № 697/2018 г. на ОС-П. и НОХД № 643/2021 г. на ОС-П., и е бил оправдан с влязла в сила на 17.01.2023 г. присъда. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу ищеца Б. Г. е било водено наказателно производство по ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В., по което той на 26.09.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК, съответно, по НОХД № 697/2018 г. на ОС-П. и НОХД № 643/2021 г. на ОС-П., и че той е бил оправдан с влязла в сила на 17.01.2023 г. присъда.

С подадената на 17.03.2023 г. искова молба ищецът Б. Г. твърди, че при работата си като управител на „В.***“ООД-гр.В. е сключил на 25.02.2013 г. договор за закупуване от дружеството на товарен автомобил самосвал и след освобождаването му като управител на 4.01.2016 г. новоназначеният управител подал на 24.02.2016 г. тъжба до РП-В. относно несъответствие между реално заплатената цена 17 000 лв. и посочената в договора за покупко-продажба цена 2100 лв., като с постановление от 6.04.2017 г. на ОПП. било образувано ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В. и на 26.09.2018 г. той бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди, че за подадената жалба до РП разбрал на следващия ден след подаването й, което го разтревожило, като обвинението разбрал в деня, в който бил привлечен като обвиняем, и че предвиденото наказание за това престъпление в НК е от 1 до 6 години лишаване от свобода, като може да се постанови и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност, което го разтревожило и уплашило много. Твърди, че на 15.10.2018 г. от П. бил внесен 3 обвинителен акт в съда с обвинение срещу него за съзнателно сключена неизгодна сделка по чл. 220,ал.1 от НК. Твърди, че било образувано НОХД № 697/2018 г. на ОС-П., по което били проведени общо 19 съдебни заседания, като той не се явил на първото, защото бил приет в болница, а след това се явил на всички останали 18 заседания. Твърди, че на 1.02.2019 г. във вестник „З.“ на областта се появила статията „Съдят шеф на В.* за неизгодна сделка“ и разгласяването на случая стигнало до много хора в областта и сериозно засегнало неговия имидж. Твърди, че делото приключило на 26.05.2021 г. с осъдителна присъда и му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години, както и той бил осъден да заплати на „В.***“ООД-гр.В. сумата 9 000 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди. Твърди, че е обжалвал тази присъда и тя била отменена от АС-Пловдив с решение от 2.11.2021 г. по ВНОХД № 445/2021 г., като делото било върнато на ОС-П. за ново разглеждане. Твърди, че в ОС-П. било образувано НОХД № 643/2021 г., по което били проведени общо 5 броя съдебни заседания и на 21.02.2022 г. с присъда той бил признат за невиновен и бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 220,ал.1 от НК. Твърди, че по протест на ОПП. било образувано ВНОХД № 142/2022 г. на АС-Пловдив, по което били проведени 3 съдебни заседания и с решение от 24.06.2022 г. апелативният съд потвърдил присъдата на ОС-П. в частта, с която той е оправдан за престъплението по чл. 220,ал.1 от НК, но изменил присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск на „В.***“ООД-гр.В. и го осъдил да заплати на дружеството сумата 8 400 лв. като обезщетение. Твърди, че решението на АСПловдив е потвърдено от ВКС по н.д. № 673/2022 г. с решение от 17.01.2023 г. в частта относно оправдаването му за престъплението по чл. 220,ал.1 от НК, като със същото решение на ВКС е отменено решението на апелативния съд относно присъденото обезщетение и е отхвърлен предявеният от „В.***“ООД граждански иск. Твърди, че с решението на ВКС, с което той бил окончателно оправдан за престъпление по чл. 220,ал. 1 от НК, е бил сложен край на почти 7-годишния тормоз, на който той бил подложен от П., на унижението и страховете, които изпитвал, на много сериозното опетняване на доброто име, което имал в обществото, на непосилните разходи на средства във връзка с различните дела, като почти през цялото време той бил безработен именно поради незаконното обвинение. Твърди, че от 4 обвинението и от неразумния срок на досъдебното и съдебните производства било сериозно увредено здравето му, останал без работа и без средства за живеене и натрупал дългове към близки хора в размер над 10 000 лв., които не е върнал. Твърди, че след 4.01.2016 г. до приключването на наказателните дела и до момента е работил само на две места общо за по-малко от 6 месеца, като кандидатствал на много места, но не го приемали поради воденото срещу него наказателно дело. Твърди, че се явил на 4 конкурса за работа, но въпреки че превъзхождал другите кандидати по образование, квалификация и професионален опит кандидатурите му били отхвърляни поради воденото срещу него дело, като такова били и отношението, когато кандидатствал за работа чрез сайтове като „Д.Б.*“ и „З.Б.“. Твърди, че В. е малък град, където всички се познават и публикациите в медиите и социалните мрежи за заведеното срещу него дело оказвали своето негативно влияние. Твърди, че преди да бъде обвинен в престъпление се ползвал с много добро име в обществото, председател е на ТД“Ю.**** г.“ от 2005 г., бил е за един мандат общински съветник, на 27.12.2007 г. бил избран за председател на Общински съвет-В. и заемал длъжността около една година, изпълнявал е длъжност управител и други длъжности в много престижни хотели и туристически обекти. Твърди, че всички в града се отнасяли с изключително уважение към него, докато не бил незаконно обвинен за престъпление, което не е извършил, което сринало авторитета му изцяло, много от познатите и приятелите му дори престанали да го поздравяват, носели се различни неверни клюки относно предявеното му обвинение. Твърди, че здравословното му състояние се влошило значително, като съгласно издадената му от личния лекар етапна епикриза от 23.02.2023 г. са посочени диагнози хипертонично сърце, предсърдно мъждене и трептене, рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък. Счита, че тези заболявания се дължат преди всичко на повдигнатото му незаконно обвинение от П. и на дългото оставане без работа и средства за издръжка на семейството, което довело до дълбока депресия и заядливост спрямо близки и приятели, социалните му контакти се свели до нула, приятелите започнали да го отбягват, той се затворил в себе си.

Затова претендира за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Твърди, че от незаконното обвинение претърпял и имуществени вреди – 1700 лв. общо за заплатено възнаграждение за делата на ангажирания адвокат и 1170 лв. за пътни разходи 5 за гориво на автомобила за явяване по делата в П., П. и С., поради което претендира за присъждане на обезщетение в размер общо на 2 870 лв.

Претендира за присъждане на сумите ведно със законна лихва от датата на постановяване на решението на ВКС 17.01.2023 г.

С подадения на 27.04.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по делото П.Р.Б. претенциите се оспорват като недоказани по основание и размер. Заявено е, че на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и от привличането му като обвиняем на 26.09.2018 г. до внасянето на делото в съда на 15.10.2018 г. срокът е много кратък, а продължителността на съдебното производство не зависи от П.. Заявено е, че са неоснователни твърденията на ищеца за неразумен срок на наказателното производство, тъй като дори да се приеме, че ДП е образувано на 6.04.2017 г. досъдебната фаза е приключила на 15.10.2018 г., т.е. за около година и половина, което е разумен срок, а наказателното производство е приключило на 17.01.2023 г., т.е. в срок по-малък от 6 години. Заявено е, че преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем ищецът е разпитван в качеството на свидетел, т.е. до 26.09.2018 г. не е имало основание да търпи негативни емоции и притеснения за воденото наказателно производство, като от привличането на ищеца в качеството на обвиняем до приключване на наказателното производство са изминали около 4 години и 4 месеца, основната част от които в съдебна фаза, което се явява разумен срок за приключване на делото. Твърди се, че неоснователно ищецът ангажира отговорността на П. за медийното отразяване на случа, тъй като тя не носи отговорност за действия на трети лица, изнесли информация по случая. Счита се, че е неоснователно и твърдението, че следва да се ангажира отговорността на П. за това, че ищецът е останал без работа, тъй като неговият договор за управление е прекратен на 4.01.2016 г., още преди да е образувано ДП, а след това ищецът посочва, че е работил на две места, което опровергава твърдението, че не е могъл да намери работа вследствие на воденото наказателно производство. Заявено е, че са недоказани твърденията на ищеца, че е търсил работа и не са го приемали поради наказателното дело, както и че преди това се е ползвал с много добро име в обществото и какви длъжности е заемал. Заявено е, че са неоснователни и твърденията, че здравословното му състояние се е влошило значително вследствие на повдигнатото незаконно обвинение, тъй като от цитираната епикриза от 23.02.2023 г. е видно, че 6 здравословните проблеми на ищеца датират от преди месец декември на 2015 г., когато е приет в тежко състояние в болница и от тогава е на поддържащо лечение, като здравословното състояние на ищеца е обичайно за всички хора от същата възрастова група. Твърди се, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по друго наказателно производство, което е водено през същия период, от 3.02.2020 г. и до момента и то е за по-тежко наказуемо престъпление и отрицателните преживявания няма как да се отграничат, като наличието на другото наказателно производство следва да доведе до отхвърляне на иска или намаляване на размера на обезщетението. Твърди се и че размерът на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв. е прекомерен.