Определение № 15599 от 20.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15599 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Частно гражданско дело № 20261100107256 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл.257 от ГПК.

Образувано е по постъпила от ищеца молба за определяне на срок при бавност за произнасяне на първоинстанционния съд по подадена от него молба вх.№ 186751/11.06.2026г. за допускане на обезпечение на предявения от него иск.

Становище от първоинстанционния съд не е постъпило.

Делото е образувано пред Софийски градски съд на 9.07.2026г., но не е докладвано на определения съдия- докладчик на същия ден или на 10.07.2026г., въпреки изискването на чл.257 ал.1 от ГПК за срочност при произнасянето. Следва едноседмичен планиран отпуск на определения съдия-докладчик , като в първия работен ден след него , съдията –докладчик се запозна с делото и се произнесе по молбата по чл.255 от ГПК.

За да се произнесе, Софийска градски съд взе предвид следното:

Ищецът М. К., гражданин на Конфедерация Швейцария, е подал на 16.09.2025г. в Софийски районен съд искова молба срещу ответницата З.Ж., в която е предявил искове по чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за връщане на суми по три договора за паричен заем общо в размер на 29 400лв. ведно с лихви за забава общо в размер на 7 229,07лв. В исковата молба е направил искане да се допусне обезпечение на предявените от него искове. С определение от 17.09.2025г. районният съд се е произнесъл по молбата за допускане на обезпечение, като я е оставил без уважение. За да откаже да допусне исканото обезпечение, районният съд е приел , че от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск, доколкото по делото не е представено удостоверение за наследници или друг документ, който да установи правоприемството между заемодателя по договорите за заем и ищеца. Определението на съда е съобщено на ищеца чрез неговия процесуален представител на 29.09.2025г. , не е обжалвано в указания 1 седмичен срок и е влязло в сила. С молба от 30.09.2025г. ищецът е представил удостоверение за наследници във връзка с установяване на процесуалната си 1 легитимация. С разпореждане от 10.10.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да отстрани нередовности на същата. Разпореждането е връчено на страната на 21.10.2025г., и на 23.10.2025г. страната е депозирала молба , в която са направени уточненията, изискани от съда.

С молба от 24.10.2025г. ищецът е поискал от съда да допусне обезпечение на предявените от него искове, като е посочил, че с определение на съда от 17.09.2025г. направеното в исковата молба искане за обезпечение е било отхвърлено с мотив , че не са представени доказателства за активната материална легитимация на ищеца , ведно с удостоверение за данъчната оценка на искане да се възбрани имот. Посочено е, че тези доказателства са били впоследствие представени от ищеца и се иска съдът да допусне обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху имот, находящ се в гр.София, ул.****.

По тази молба произнасяне от съда липсва.

С молба от 11.06.2026г. ищецът е посочил, че след подаване на молбата му от 24.10.2025г. ответницата се е разпоредила с имота, който е поискал да бъде възбранен. Поради това е поискал от съда да допусне обезпечение на друг имот на ответницата Ж., находящ се в гр.София, ж.к. Бенковски, ул.Градище. Към молбата се представени и справки от АВп досежно разпореждането на ответницата с посочения в молбата от 24.10.2025г. имот, и досежно данни от имотната партида на посочения в молбата от 11.06.2026г. друг имот.

По тази молба произнасяне на съда няма.

На 17.06.2026г. ищецът е подал пред районния съд молба за определяне на срок при бавност, по която е образувано настоящото производство.

С разпореждане № 78276 от 26.06.2026г. съдът е указал на ищеца , че вече се е произнесъл по искането му за обезпечаване на предявените искове с определение от 17.09.2025г., което не е обжалвано и е влязло в сила на 27.09.2025г. С разпореждане № 78277/26.06.2026г. съдът е указал на ищеца да заявил дали поддържа молбата по чл.255 от ГПК с оглед наличието на влязло в сила определение по чл.389 от ГПК.

С молба от 1.07.2026г. ищецът е заявил, че поддържа молбата си и е поискал делото да се изпрати незабавно на въззивния съд. Делото е изпратено на СГС на 7.07.2026г.

Софийски градски съд намира молбата по чл.255 от ГПК за основателна. Липсва произнасяне на първоинстанционния съд по искането да се допусне обезпечение на предявените искове, отправено до съда в молба от 24.10.2025г., изменено в молба от 11.06.2026г. Определението на съда от 17.09.2025г., с което е отказано да се допусне обезпечение на предявените искове, не се ползва със сила на пресъдено нещо / така в Определение № 243 от 24.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2285/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 363 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4182/2013 г., I т. о., ТК , Определение № 64 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 992/2014 г., IV г. о., ГК , Определение № 688 от 2.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2717/2015 г., II т. о., ТК/ . В Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК изрично се посочва, че определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие 2 до приключване на исковото производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.

Това означава, че след влизане в сила на отказа на съда да допусне исканото обезпечаване, страната може да предяви пред съда същото искане, и съдът е длъжен да го разгледа по реда на чл.395 ал.2 от ГПК - в закрито заседание в деня на подаване на молбата. В случая съдът не се произнесъл по молбата от 24.10.2025г., в която е направено искане за допускане обезпечение на предявените искове. Не се е произнесъл и по молбата на ищеца от 11.06.2026г., в което се прави изменение на искането като се посочва друг имот за възбрана.

Указанието на съда до ищеца от 26.06.2026г. не представлява произнасяне по молбата му за обезпечаване на исковете. Налице е необосновано непроизнасяне по искане за обезпечаване на иск. На районният съд следва да се определи 1 дневен срок за произнасяне по молбата по чл.389 от ГПК, толкова колкото е и законовия срок.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА молбата на М. К., вх.№ 193393/17.06.2026г. за определяне на срок при бавност, като

ОПРЕДЕЛЯ на Софийски районен съд еднодневен срок /незабавно/ считано от връщане на делото, да се произнесе по молба вх.№ 186751/11.06.2026г. , подадена във връзка с молба вх.№ 347296/24.10.2025г. за допускане обезпечение на предявените искове по гр.д.№ 46368/25г. по описа на Софийски районен съд, 155 с-в.

В случай, че съдията –докладчик по гр.д.№ 46368/25г. по описа на Софийски районен съд, 155 с-в е в отпуск, да се определи друг съдия, който да се произнесе незабавно по молбата за обезпечение.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на СРС незабавно за изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3