Решение № 138 от 31.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20264430200430 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №25-0256-000393/27.01.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ – Долна Митрополия, на М. С. П. от гр..Плевен, ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание.

В съпроводително писмо, с което е изпратил административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

1

В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3438503 е съставен на ***г.от И. П. Г. на длъжност старши полицай при РУ Долна Митрополия, ОД на МВР Плевен, против М. С. П., затова, че на ***г. около 00:19 часа в с. ***, област Плевен, улица „***“ на центъра с посока на движение към с. Крушовене, управлява товарен автомобил „*** “ с рег.

№***, собственост на А.В.В., като управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 27.08.2025г., поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства: наказателно постановление №25-0256-000393/27.01.2026г. на началник РУ в ОД МВР Плевен, РУ Долна Митрополия; АУАН серия GA № 3438503/***г.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.11.2025г. на РП- Плевен; справка за нарушител водач; мотивирана резолюция №25-0256 – М00044 от 25.11.2025г , както и от показанията на св. И. П. Г. и И. Т. Х., чиито показания съдът кредитира като правдиви обективни и съответни на останалия по делото доказателствен материал.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП. В тази 2 хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в Постановление на РП Плевен отказ да се образува досъдебно производство от 17.11.2025 г. по преписка №8064/2025 г. на РП Плевен.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно, жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя. Собствеността върху процесното МПС и връчването на наказателното постановление не се оспорва от страните.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че нарушението се явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал.

3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП, 3 знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № 45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.

Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , собственикът, респективно ползвателят може да разбере едва от уведомяването му. Жалбоподателят не е собственик на процесното МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото положение.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него.

При тези обстоятелства не може да се предполага знание у жалбоподателя П. за фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , тъй като същия нито е бил длъжен, нито е могъл да знае релевантните факти относно собствеността на предоставеното му за управление МПС и произтичащото от това задължение за регистрация на автомобила в срок, както и евентуалното служебно прекратяване на регистрацията му при неизпълнение.

Липсват каквито и е доказателства жалбоподателят, към датата на извършване на вмененото му нарушение на чл. 140 от ЗДвП, да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за 4 прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. По делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост - неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал.

1 от ЗДвП. Поради това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, жалбоподателят като ползвател нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда н а чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска присъждането на такива в размер на 600 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност от страна на АНО, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал.

2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съобразно обжалвания материален интерес.

5

По горните аргументи искането за заплащане до пълния размер на претендираните разноски от 600 лева, с оглед приложения към материалите на делото договор за правна защита и съдействие, следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0256-000393/27.01.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ – Долна Митрополия, с което на М. С. П. от гр..Плевен, ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на М. С. П. от гр..Плевен, ЕГН ********** от град Плевен, ул. „***“ №37 сумата от 400 (четиристотин) лева, 204, 52 (двеста и четири евро петдесет два [[цента), представляващи направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане до пълния размер на претендираните разноски от 600 (шестотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6