Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 249 от 09.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 201/2026
Вид
Определение № 249
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600201 по описа за 2026 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл. 270 ал.4 от НПК.

С определение от 30.06.2026г. по реда на чл. 270 от НПК, съставът на съда, разглеждащ НОХД 202/2026г. по описа на Окръжен съд Ловеч, е уважил искането на подсъдимия В. Г., депозирано чрез защитника му – адв. З. и е изменил мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по- лека – „Домашен арест“.

Недоволен от това определение останал прокурор при ОП Ловеч, който е депозирал частен протест. В протеста се сочи, че липсват предпоставки за изменение на мярката за неотклонение в по- лека, поради което и атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Подсъдимият нямал постоянен адрес на местоживеене. Въпреки, че са разпитани свидетелите по делото, не са разпитвани експертите и не е приключило съдебното следствие, а предвидената наказуемост за деянието, за което е повдигнато обвинение е висока. Макар подсъдимият да е неосъждан има две производства приключили по реда на чл. 78а от НК, което характеризира личността му като такава със завишена степен на обществена опасност. Прокурорът предлага да бъде отменено определението на първия съд и да бъде потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В. П. Г..

1

ВТАС след като се запозна с атакуваният съдебен акт, подаденият срещу него частен протест и данните по делото, намира за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от оправомощено лице и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият е и основателен, по следните съображения:

Настоящото производство по чл. 270 от НПК е трето поред такова. От материалите по делото се установява, че В. П. Г. е подсъдим по НОХД 202/2026г. на Ловешки окръжен съд с обвинение за престъпление по чл. 244 ал.2 вр. ал.1 от НК. С определение № 88/13.02.2026г., постановено по ЧНД 94/2026г. му е взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение е потвърдено от апелативен съд В. Търново с определение № 69/19.02.2026г., постановено по ВЧНД 46/2026г.

В проведено съдебно заседание на 30.06.2026г. е направено поредно искане за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по- лека, предмет на настоящото производство. Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство, като предпоставка за това е наличие на промяна на обстоятелствата в хода на водено съдебно производство. Твърденията за промяна в настоящото производство са сведени от защитата до това, че подсъдимият Г. е бил задържан продължителен период от време. Излагат се съображения, че предвид радиочестотното проследяване с гривна и мярка за неотклонение „домашен арест“ ще изпълни целите си – да осигури явяването на подсъдимия в съдебно заседание.

На първо място следва да се отбележи, че към настоящият момент, след образуване и разглеждане на делото в съда, не са събрани доказателства, които да разколебават обоснованото предположение за съпричастност на В. П.

Г. към деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Освен това въззивният състав намира, че единствената промяна в обстоятелствата, която може да бъде коментирана в настоящото производство касае продължителността на задържането, доколкото от задържането му – на 13.02.2026г. до този момент е изтекъл период от близо 5 месеца.

Мярката за неотклонение все още изпълнява предназначението си, тъй като е налице висящ процес и делото се разглежда в кратки срокове от първата инстанция. Внимателният прочит на съдебните протоколи, сочи че делото се 2 разглежда ритмично и насрочва в изключително кратки срокове. Отлагано е поради неявяване на свидетели и вещи лица и веднъж поради неявяване на защитник на подсъдимия. Престъплението, за което В. Г. е предаден на съд е тежко умишлено, с висока наказателна санкция, предвидена от законодателя, която би могла да го мотивира да се укрие, с цел избягване на наказателна репресия спрямо него и реализирането на дължимата наказателна отговорност. Установен факт по делото е и опита му да избяга по време на извършваната му проверка от органите на полицията. Налице са и данни, че подсъдимият е обитавал няколко адреса, както и че не е действал сам, поради което изменение на мярката му за неотклонение в по- лека би могло да доведе до извършване и на други престъпления.

Не може да бъде коментиран като предпоставка за изменение на мярката за неотклонение изтеклият период от време. Подсъдимият е задържан едва от 5 месеца. Срокът на разглеждане на делото не може да бъде определен като неразумен. Първо защото престъплението, за което е обвинен Г. е тежко.

Но основното което следва да се има предвид е че в рамките на този срок от пет месеца е приключило досъдебното производство и е започнало съдебното, а видно от протоколите по делото стремежът на съда, разглеждащ делото е за бързото му приключване, тъй като при необходимост от отлагане, делото се насрочва в рамките на същия месец.

Не са представени данни здравословното състояние на Г. към момента да е влошено, което е основното обстоятелство/освен продължителността на срока на задържане/, което би могло да мотивира положителен отговор за необходимост от изменение на мярката за неотклонение.

При така изложеното въззивният съд намира, че не са налице предпоставки, които да мотивират промяна на мярката за неотклонение в полека по отношение на подсъдимия Г.. Постановеното определение на Ловешки окръжен съд е незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви кое налага изменението на мярката в по- лека. Посочено е единствено, че свидетелите по делото са разпитани, без да е обсъждано има ли опасност подсъдимият да се укрие и/или извърши други престъпления. А опасностите, както по- горе посочи настоящият съдебен състав не са отпаднали и са налични и към настоящият момент.

Протестът на представителя на обвинението се явява основателен и 3 следва да бъде уважен, като бъде отменено определението на първостепенния съд и оставено без уважение искането на адв. З. за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия В. Г. от „Задържане под стража“ в по- лека.

Воден от горното и на основание чл. 345 ал.2 вр. чл. 270 ал.4 от НПК, Великотърновският апелативен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 30.06.2026г., постановено по НОХД № 202/2026г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е изменена мярката за неотклонение по отношение на В. П. Г., ЕГН: ********** от „Задържане под стража“ в по- лека – „Домашен арест“, вместо което:

ОСТАВЯ без уважение като неоснователно искането на адв. З., в качеството му на защитник на подсъдимия В. П. Г., ЕГН: ********** за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4