Решение № 1708 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1708 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20261110201991 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. К. Н., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №25-4332-027686/30.10.2025 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с което: 1) на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, с равностойност от 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и 2) на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева с равностойност от 1022,58 /хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/ евро и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

С жалбата се оспорват фактическите констатации на наказващия орган, като се внася твърдение, че не е накърнено правилото на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) може да бъде отнето като принудителна административна мярка, наложена със съответна заповед или да представлява санкционна последица, произтичаща от акт на компетентен орган - влязло в сила наказателно постановление. Доколкото в наказателното постановление е посочено, че тази мярка е приложена със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), се обсъжда неяснота на обвинителната теза, ограничила съществено правото на защита на жалбоподателя. Възразява се и срещу фактологическа непълнота при описанието на обстоятелствата по нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, довело до несъответствие с ангажираната правна квалификация на нарушението. Като сериозен порок се изтъква вписването в обстоятелствената част на постановлението на различни регистрационни номера на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя. В резюме е отправена молба за отмяна на издадения санкционен акт. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. П. В.. Тя поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, адв. В. и жалбоподателят не вземат участие, но с нарочна молба заявяват, че не възразяват следствието да бъде приключено и казусът да бъде 1 разгледан по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Преди даване ход на делото в първото заседание е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба. В него е заявена позиция за процесуална и материална законосъобразност на издадения санкционен акт, като е формулирана молба за неговото потвърждаване. Отправена е и претенция за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На *** г., около 13:41 часа, в гр. София, по ул. „Околчица“ жалбоподателят Ц. К. Н. управлявал л.а. ”Фолксваген Поло”, с рег. № СВ***, собственост на „***“ЕООД, с ЕИК ***.

Придвижвал се в посока от ул. „Царичина“ към ул. „Поп Харитон“. В превозното средство, на предна дясна седалка, се превозвал племенникът на водача - свид. В. С. С.. Двамата пътували към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", тъй като свид. С. имал наранявания по лицето вследствие на участието си във физическа саморазправа по-рано в същия ден.

Когато достигнал до административен адрес: ул.“Околчица“№1, пред вх. Б на бл.3, автомобилът бил забелязан от свидетелите В. В. К. и С. П. П. - полицейски служители при 01 РУ-СДВР, всеки от тях заемащ длъжността „старши полицай“ в група „Опазване на обществения ред, сектор „Охранителна полиция“. Те изпълнявали в района служебните си задължения по опазване на обществения ред. Органите на реда разпознали автомобила като обект на предходна проверка, поради което издали съответен сигнал и спрели водача. След като се легитимирали, те пристъпили към проверката му, като изискали неговите и на превозното средство документи. Самоличността на Н. била установена чрез личната му карта. Той обаче не представил СУМПС, като заявил, че същото му е било отнето. При извършена справка чрез служебен таблет и с дежурната част на 01 РУ-СДВР така съобщената информация била потвърдена, като били достъпени и данни, че се касае за принудителна мярка, наложена на 09.02.2025 г. поради отказ на водача да се подложи на тестуване с техническо средство за употреба на наркотични вещества. В тази връзка полицейските служители извършили проверка на жалбоподателя с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, резултатът от която бил отрицателен. Те поканили Н. да се подложи и на тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drugtest 5000, с №ARRM 0031. Водачът обаче отказал. По този повод му бил издаден талон за медицинско изследване с №301906, връчен му на 13.09.2025г., в 14:50 часа, с указания, че следва да се яви във Военномедицинска академия до 40 минути, т.е. до 15:30 часа на същата дата. Жалбоподателят обаче не посетил лечебното заведение, за да предостави биологични проби за изследване.

При така установените факти свидетелят К. преценил, че от водача Н. са извършени две нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. №3563952, в който били отразени обстоятелствата по констатираните простъпки и правната им квалификация. Било възприето наличието на нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП – за отказа на водача да се подложи на технически тест за установяване употребата на наркотици и несъобразяване на забраната, произтичаща от чл.150 от ЗДвП, касателно управлението на моторно превозно средство след изземване на СУМПС по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП.

Актът бил подписан от актосъставителя и от очевидеца П.. Същият бил връчен на Н., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-027686/30.10.2025г., от Г. Б. –Началник Група към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени 2 кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, с равностойност от 1022.58 /хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/ евро и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, а на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева, с равностойност от 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от правораздавателния акт бил връчен лично на Н. на 12.01.2026 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите К., П. и С., писмено сведение от водача Н., талон за изследване с №301906 от 13.09.2025 г., разпечатка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел по партида на "***" ЕООД, с ЕИК ***, справка - картон на водача, заповед №513з-8025/15.04.2020 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от Военномедицинска академия, вх. №89051/20.03.2026 г. по описа на СРС, писмен отговор от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, вх.

№113006/08.04.2026 г., пълномощни за процесуално представителство, всички приети по реда на чл.283 от НПК.

Ценни сведения за обстоятелствата от предмета на доказване относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се съдържат в показанията на свидетелите В. К. и С. П.. С присъщата на съхранен спомен логична последователност те пресъздават непосредствените си наблюдения върху обстановката, в която е протекла проверката на Ц. Н. и причините, наложили я. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, полицейските служители изрично потвърждават, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Убедително и в синхрон помежду си те споделят детайлни спомени относно идентифицирането на Н. като водач на превозното средство, реда, следван при извършване на контролната дейност спрямо него и установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по пътищата. В продължението на своя разказ за събитията свидетелите К. и П. поясняват решението си за спирането на превозното средство на жалбоподателя след разминаването с него, поради разпознаването на превозното средство като такова, спрямо което нееднократно по- рано е реализиран контрол. Допълват като фактор установените данни за предходно наложена санкция на Н. по повод заявен отказ да се подложи на тестуване за употреба на наркотични вещества. Именно възникналото съмнение в тази насока, предвид и отсъствието на противопоставяне от негова страна на разпореждането да се подложи на проверка с дрегер за наличие на алкохол в издишания въздух, провокирало и тяхната инициатива да продължат проверката с дръг - теста.

Полицейските служители си припомнят последователността на своите действия, предприети във връзка с установяване на причините за липсата на СУМПС, носено от водача, както и данните, придобити от дежурната част на ОПП – СДВР, относно датата и обстоятелствата, при които то в по- ранен етап е било иззето. Свидетелят П. в допълнение съобщава, че по момчето, което пътувало заедно с Н., т.е. свид. С., е имало видими наранявания по лицето или тялото, но тяхното естество не мотивирали полицейските служители да потърсят съдействие от спешна медицинска помощ. Така заявеното от тях кореспондира и с показанията, изхождащи от свид. С., наблюдавал хронологията на събитията и съхранил ясно момента, в който полицейските органи са спрели въззивника, указвайки му мястото, на което да паркира, за да предприемат контролната си дейност с негово участие, респ. извършеното от тях в тази връзка.

Значими сведения за хронологията на процесните събития съдът открива в показанията на свид. С., които също се ценят като обективни и достоверни, независимо от роднинската му връзка с жалбоподателя. Изложеното от него се подкрепя от останалите доказателствени източници по делото, в частност показанията на свидетелите К. и П., както и писмените доказателства по делото. Свид. С. декларира съхранен ясен спомен от интригуващите процеса събития, посочвайки и конкретната дата на случката, която е успял да запомни, тъй като тя съвпада с рождения му ден. В показанията му се съдържат данни за датата, на която е придружавал жалбоподателя, повода за това, мястото и факта на спирането на неговия роднина, като водач на моторно превозно средство за извършване на 3 полицейска проверка. Споделя и действията, предприети от служителите на МВР спрямо Н..

Подчертава, в тази връзка, отказа на своя вуйчо да бъде тестуван за употреба на наркотични вещества, ведно с изтъкнатата от последния пред полицейските органи причина, свързана с известни му случаи на фалшиво положителни тестове.

Съдът не подхожда с доверие единствено към твърдението на свид. С., че полицейските служители са провеждали действия с тях около 3-4 часа. Така споделеното не кореспондира с часовете, посочени в съставения талон за медицинско изследване и в АУАН, подписани без възражения от въззивника, отразяващи времетраене от около един час и тридесет минути.