Определение № 2677 от 25.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2677 гр. Бургас, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501694 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. М. Р. от с.Т., общ.А., подадена чрез пълномощник адв.Тургай Хасан, със съдебен адрес гр.Айтос, ул.“Свобода“ № 3, ет.1, ап.3, против определение № 737 от 09.09.2026 г., постановено по гр.д.№ 1229/2026 г. по описа на РС-Айтос, с което на основание чл.105, вр. чл.118, ал.2 ГПК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд–Плевен.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното определение, като са изложени съображения, че съдът не може служебно да повдига въпроса за подсъдността на спора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС-Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 1229/2026 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на И. М. Р., чрез пълномощника адв.Хасан, против Д. М. Д. с адрес гр.П., ул.“И. М.“ № *, за приемане за установено по отношение на ответника съществуването на парично вземане в полза на ищеца за следните суми, дължими по 1 сключен между страните Договор за наем на недвижим имот от 18.09.2025 г., а именно:

105 евро – дължим частичен наем за м.март 2026 г., 255 евро – дължим наем за м.април 2026 г., 255 евро – дължим наем за м.май 2026 г., 350 евро – стойността на изразходвана и неплатена питейна вода, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2200/22.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 2868/2026 г. на РС-Монтана.

С обжалваното определение № 737/09.09.2026 г. съдът е приел, че след като съгласно извлечение от НБДС ответникът Д. Д. има постоянен и настоящ адрес в общ.П., то на основание чл.105 ГПК компетентен да разгледа заявлението е съдът по адреса на ответника, поради което и на основание чл.118, ал.2 ГПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-Плевен.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Айтос, като намира депозираната частна жалба за основателна, а постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно общото правило на чл.105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Тук следва да се посочи, че съдът не извършва служебно преценка по отношение на всички видове подсъдност, а единствено по отношение на тези, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. Така, в разпоредбата на чл.119, ал.1-3 ГПК са изброени хипотезите, при които възражение за неподсъдност на делото може са се повдига служебно от съда (за родова подсъдност, по местонахождение на недвижимия имот, по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115 ГПК), а в нормата на чл.119, ал.4 ГПК изрично е постановено, че във всички други случаи извън посочените в ал.1-3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави единствено от ответника и най-късно до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Настоящата искова молба не попада в нито една от посочените в чл.119 ГПК хипотези, поради което РСАйтос не е имал правомощията служебно да повдига въпроса за подсъдността, без да е направено от ответника възражение за местна подсъдност по чл.119, ал.4 ГПК.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че местно компетентен да разгледа подадената искова молба е РС-Айтос, поради което определението, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-Плевен, следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на РС-Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 737 от 09.09.2026 г., постановено по гр.д.№ 1229/2026 г. по описа на РС-Айтос, с което на основание чл.105, вр. чл.118, ал.2 ГПК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд–Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Айтос за извършване на по-нататъшни процесуални действия по предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3