Решение № 168 от 15.08.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500152 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба на А. К. А. с ЕГН**********,подадена чрез пълномощника и адв.Е. П. от *АК,със съдебен адрес:гр. С.,ул. “П.“№ ** срещу съдебно решение № 1238 от 30.11.2023г.,постановено по гр.д.№948/2022г.по описа на БОС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове от въззивницата А. А. срещу С. П. З., ЕГН ********** от гр. С., *******; Н. Т. Г., ЕГН ********** от гр. П., ********, ЕГН ********** от гр. П., **********; О. Х. С., ЕГН ********** от гр. С., **********; Р. Х. С., ЕГН ********** от гр. С., **********; Д. Я. Ц., ЕГН ********** от гр. Н., **********; З. Я. Д., ЕГН ********** от гр. Б., **********; Р. С. Х., ЕГН ********** от гр. Н., **********; „Ес Енд Ей“ ООД, ЕИК 147071717, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.

„Струма“ № 23, представлявано от управителя А. К. А., с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК , да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е придобила чрез давностно владение, започнало в края на 2009 год., следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 51500.506.***.*, област Б., община Н., гр. Н., вид собственост: частна, функционално предназначение: Сграда със смесено предназначение, брой етажи: 3, застроена площ 326кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-1846/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, Заповед за изменение на КККР № КД-14- 02-314/25.03.2009г. на началника на СГКК – Б., последно изменение 03.05.2022г., находяща се в поземлен имот с идентификатор 51500.506.*** /стар идентификатор ***, кв. **, парцел V/ по КККР за 1 землището на гр. Н., одобрен със заповед на началника на СК – Б. от 18.06.2006г., с площ на имота от 500кв.м., при граници: ПИ 51500.******, ПИ 51500.******, ПИ 51500.******, ПИ 51500.******, която сграда по документи за собственост представлява „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващия персонал и басейн“ по кадастралната карта на курортен комплекс „С.“, община Н., като неоснователни.

С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Изложени са подробно твърденията на жалбоподателката по фактическата и правна страна на спора,като на първо място се сочи,че съдът не е обсъдил въобще извършеното признание на иска и на факта на стопанисване,управление и владение на сградата от ответника „Ес енд Ей“ООД,както и приложените по делото доказателства и становище на страните,в това число и на Н. и Е. Г.и и Р. Х.,в които се признава,че винаги А. А. в лично качество е стопанисвала имота,отдавала го е под наем и е получавала всички доходи от него.Съдът не е обсъдил изложените от ищцата твърдения по отношение на ответниците Ц.,Д. и С.,които не са се явили в съдебно заседание и не са извършили никакви процесуални действия,поради което ищцата счита,че спрямо тях и техните идеални части следва да се презумира,че не са оборили презумпцията на чл.69 ЗС.Като неправилно е оспорено решението и по отношение на останалите ответници,като е оспорен изводът,че висящото производство по гр.д.

№1188/2011г.по което А. А. е била първоначално страна,изключва спокойното владение на имота.Прави се довод,че БОС е допуснал и съществени процесуални нарушения,довели до непопълване на делото с доказателства,като въпреки очевидната основателност на искането на ищцата за допускане на свидетелски показания,съдът двукратно е отказал да уважи това нейно искане. В тази връзка и при условията на чл.266 ал.3 ГПК е отправено искане до въззивния съд да допусне до разпит един свидетел при условията на довеждане,с показанията на който ще се установява,че изразеното съгласие в приложения по делото анекс от 2017г.към договора за наем от 2009г.е привидно. Според въззивницата,съдът не се е произнесъл по всички събрани доказателства и възражения на страните,въпреки задължението му да изложи мотиви и да извърши съвкупна преценка на доказателствата,като се сочат писмени доказателства,по които съдът не е взел отношение в мотивите на решението си. Моли за отмяна на решението на БОС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което искът да бъде уважен.Претендира разноски.

В писмения отговор на Е. и Н. Г. се изразява становище за недопустимост на въззивната жалба поради липса на конкретни оплаквания на въззивницата за пороците на съдебното решение,просрочие и неподписването и. Изложено е и становище за неоснователност на въззивната жалба.Въззиваемите Г. намират за правилен и законосъобразен изводът на съда,че А. А. е изключена от собствениците на процесната сграда,тъй като е апортирала доброволно и съзнателно своя дял в капитала на собственото си дружество „Ес енд ЕЪ“ООД през 2009г. и от момента на вписването му в ТР 10.03.2009г.до заличаването на това вписано обстоятелство за всички трети лица ,като собственик на процесния имот се манифестира дружеството „Ес енд Ей“ООД ,а не самата ищца.В тази връзка намират за неоснователни 2 твърденията,че съдът не е ценил признанието на ответното дружество съгласно чл.175 ГПК,а точно обратното.Като неверни са оспорени и твърденията,че Г. са признали за безспорно,че винати А. А. е стопанисвала имота.Въззивницата от 13 години се укрива от въззиваемите,а информация за начина на стопанисване на делбения имот те получават само от ответното дружество.Прави се довод,че по делбеното дело „Ес енд Ей“ООД участва като съсобственик и не се отказва от дела си в сградата,а има и претенции към останалите съделители по ЗС,а по предявения в настоящото производство установителен иск А. заявява точно обратното.Посочват,че между търговското дружество и управителя му не може да тече нито придобивна,нито погасителна давност,поради което и тя не е могла да придобие имот,собственост на дружеството си по давност.Направен е анализ на представените от въззиваемите доказателства,които според тях сочат на извод,че А. не е придобивала процесната сграда след като доброволно я е апортирала в капитала на собственото си дружество.Споделят становището на БОС,че А. не е упражнявала явно и спокойно владение,тъй като е участвала в производството по делото за делба в лично качество до 2015г.,а впоследствие – като управител на „Ес енд Ей“ООД.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че въззивницата не е била владелец,а държател на процесната сграда- на основание сключен договор за наем от 23.02.2009г.и анекс от 29.12.2017г.Намират за неоснователни оплакванията на въззивницата,че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения.Доказателственото искане намират за неоснователно,тъй като правилно и законосъобразно съдът е отказал да допусне свидетелски показания.В тази връзка се сочи,че съгласно чл.164 ал.2 ГПК,в случаите на ал.1,т.3,4,5 и 6 ,към които попада и искането на ищцата за допускане на свидетел относно анекса към подписания договор за наем между ищцата А. и собственото и дружество „Ес енд Ей“ООД,свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните,а ответниците са възразили и не са дали такова съгласие.Позоваването на чл.165 ал.2 ГПК е за наличие на писмени доказателства,изходящи от другата страна,които правят вероятно твърдението и,че съгласието е привидно,а такива доказателства по делото не са представени.Позовават се и на разпоредбата на чл.293 ТЗ и посочват,че са представили като доказателства изявления на процесуалните представители на дружеството ,направени по делбеното дело,записани в протоколи от съдебни заседания,които потвърждават действието на наемен договор за цялата сграда. Моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Нямат доказателствени искания.

В писмения отговор,депозиран от въззиваемия О. Х. С.,той е изразил становище за неоснователността на въззивната жалба,като посочва,че спрямо него А. никога не е демонстрирала желание да свои имота,не е бил ограничаван достъпа му до имота. Намира за правилен и законосъобразен изводът на съда,че въззивницата не е владяла процесния имот повече от 10 години непрекъснато,спокойно, явно и несъмнено и не е осъществен фактическият състав за придобиване по давност на процесния имот.Моли решението на БОС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания.

В писмения отговор,депозиран от въззиваемата Р. Х. С. е изразено становище,че решението на БОС е правилно и законосъобразно,а въззивната 3 жалба- неоснователна.В отговора си въззиваемата С. посочва,че спрямо нея А. никога не е демонстрирала желание да свои имота,не е бил ограничаван достъпа и до имота.Намира за правилен и законосъобразен изводът на съда,че въззивницата не е владяла процесния имот повече от 10 години непрекъснато,спокойно, явно и несъмнено и не е осъществен фактическият състав за придобиване по давност на процесния имот.Моли решението на БОС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания.

В писмения отговор,подаден от С. П. З. чрез пълномощника и адв.Е.А. е изразено становище,че въззивната жалба е неоснователна,а решението на БОС-правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.Направен е анализ на събраните по делото доказателства,който според въззиваемата З. води до извод,че А. не е упражнявала владение върху процесния имот. Поддържа се оплакване,че предявеният от А. иск е недопустим на основание чл.299 ал.1 ГПК поради наличие на сила на присъдено нещо на влязло в сила на 09.12.2021г.решение по ггр.д.

№985/2019г.на БОС/първоинстанционно дело №1188/2011г.на НРС/ ,с което е признато,че е налице съсобственост върху процесната сграда между ответниците в настоящото производство ,както и че ищцата и нейните праводатели не участват в съсобствеността и не притежават противопоставими на съсобствениците вещни права.В подкрепа на това оплакване са изложени пространни правни и фактически аргументи.Въззиваемата З. моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В писмения отговор,подаден от Р. С. Х. чрез пълномощника му адв.В.

А. от САК е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.Изложени са фактически и правни аргументи ,подкрепящи извода на БОС,че А. не е осъществявала необезпокоявано владение спрямо ответниците.Оспорени са твърденията на въззивницата,че е изтекъл предвиденият в ЗС десетгодишен давностен срок за придобиване на имота,като се сочи,че дори ако можеше да се приеме,че тя е упражнявала фактическо владение от 2009г. с намерението да свои имота,то с подадената искова молба за делба /03.11.2011г./ от настоящите ответници-физически лица срещу ищцата е прекъсната давността съгласно чл.116 б.б предл.първо ЗЗД и давността е спряла да тече до приключването на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата./09.12.2021г./ Намира за неоснователно доказателственото искане,тъй като липсват предпоставките на чл.165 ал.2 ГПК за допускане на свидетелски показания,както правилно е приел БОС.Моли решението на БОС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата А.,редовно уведомена,се представлява от пълномощника и адв.П.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемият Р. Х. се явява лично и с пълномощника си адв.Г.,като изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на БОС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемата С. З.,редовно уведомена,не се 4 явява.Представлява се от адв.А.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемите „Ес енд Ей“ООД,Н. Г.,Е. Г., О. С., Р.

С., Д. Ц. и З. Д. редовно уведомени,не се явяват и не се представляват.Не сочат нови доказателства.