Определение № 9311 от 08.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9311 гр. София, 08.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110142998 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

269963/08.08.2025 г., уточнена с молба с вх. № 29950912.09.2025 г. о т М. А.

М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ПК 2260 обл. Софийска, общ. Своге, с. Ц*, с адрес за кореспонденция: обл. Софийска, общ. Самоков, гр. Самоков ул. „З* срещу „Л*“ ООД с ЕИК *, седалище и адрес на управление: Шумен, Община: Ш*, представлявано от С*- управител., с която са предявени обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. ГЛАВЕН - чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 11799 г., сключен между „Л*“ ООД с ЕИК * и М. А. М. с ЕГН **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.10-11, чл.19 ЗПК

2. ЕВЕНТУАЛЕН - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, с който да се обяви за нищожна клауза, която предвижда заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение в полза на шцеца-поръчителство, такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем и сключването на застраховка „Злополука“, с която се предвижда начисляване на неустойка.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 11799, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 400.00 лева, като ответникът се задължил да върне предоставената му сума при разсрочени периодични вноски. Поддържа се, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. Твърди, че не е предоставил обезпечение.

1

Поддържа, че договорът бил недействителен на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и закона. Клаузата за ГПР е недействителна и поради това, че в процесния договор не са записани компонентите, които го формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл.

11, ал.1, т. 10 -11 и чл. 19 от ЗПК за яснота и разбираемост относно начина, по който се формира това задължение. Поддържа, че възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни последици недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. Излага довод, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва. Намира, че договорът за кредит е нищожен и поради невключване на уговорка относно правото на потребителя на отказ от договора.

В допълнителна молба посочва, че сумата, която следва да върне по договора е 1273.10 лева.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Моли и иска да бъдат приети следните писмени доказателства и доказателствени средства: доказателствени средства: не представя.

Моли съда да задължи ответника по чл.190 ГПК да представи: в цялост кредитното ми досие, да предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, вкл. извлечения от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасителни вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по договор за потребителски кредит с идентификатор 2411799 /видно от справка на БНБ от ЦКР/ сключен между мен и „Л*“ ООД сЕИК *.

Моли съда да издаде издадено съдебно удостоверение , което да му послужи пред Дирекция „Регистри“ при БНБ с адрес: гр. София, ***, на база, на което да ми бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между „Л*“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление:

Шумен, Община: Ш*, представлявано от С*- управител и мен- М. А. М. с ЕГН **********, както и данни за движението по тях.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло предявените искове. Излага факти и твърдения как е сключен договорът.

Твърди, че ищецът сам се е съгласил с параметрите на договора. Излага подробни съображения, че договорът е сключен съобразно ЗПК, ЗЗПотр.

Твърди, че договорът е действителен. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

2

Възразява срещу искането да се издава съдебно удостоверение за ЦКР.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Общи условия, Стандартен европейски формуляр по процесния договор, Лог файлове и кореспонденция, Договор

В срока по чл.131 ГПК, ответникът предявява насрещен осъдителен и с к (НИ) с правна квалификация чл.2 3 ЗПК, с която ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 400.00 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 11799 от 19.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск (03.11.2025 г.) до окончателното плащане.

Твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит, като ответникът не е изпълнил задължението си да върне главницата в уговорения срок. Твърди, че е настъпила изискуемостта на вземането.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Посочва, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК банкова сметка за плащане на осъдителната претенция: Титуляр: "Л*" ООД, ЕИК * Банка: „Първа Инвестиционна Банка” АД IBAN: * BIC:FINVBGSF

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Общи условия, Стандартен европейски формуляр по процесния договор, Лог файлове и кореспонденция, Договор

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по НИ, ищецът по първоначалния, подава отговор. Оспорва изцяло иска по основание и размер. Излага съображения защо договорът е недействителен, противоречи на закона и добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи. Преповтаря основанията изложени в ИМ. Прави възражения, че липсва съгласие, тъй като договорът не е подписан.

Моли съда да отхвърли изцяло исковете. Моли съда да уважи предявения от него иск. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът не се представлява на този етап. Има съдебен адрес: гр.

Самоков, ул. „З* (л. … от делото).

Ответникът се представлява от адвокат Х. М., със съдебен адрес: гр.

София, ул. „*, email: [email protected], тел. * , която представителна власт важи за всички инстанции (л. от делото)

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса. а съгласно чл.72. ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило. че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички 3 искове. За да бъде таксата 50.00 лева. интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса. чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева. на основание чл.72. ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева. за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %. но не по-малко от 50 лева. Това е така. тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 1273.10 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.92 лева.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. № 299509/12.09.2025 г. (л.15-16 от делото).

Цената на иска по насрещния иск е 400.00 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 385074/24.11.2025 г. (л. 145 от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Насрещната исковата молба е подадена в срока по чл.131 ГПК, искът е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск и ако може да стане прихващане с него. Съвместното му разглеждане няма да затрудни значително. Ето защо следва да бъде приета. С определение № 46555/09.11.2025 г. е приета за съвместно разглеждане насрещна искова молба.

Насрещната искова съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие (липса на подпис), на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед възражението, че клаузата за неустойка, таксата обезпечение на заема, такса за експресно разглеждане и сключване на застраховка „Злополука“, е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя и че същите са индивидуално уговорени, че е ищецът е получил сумата от 400.00 лева по договора за заем.

4

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е неоснователно. Ищецът е този, който се позовава на сключения договор. Негова е тежестта да докаже наличието на такъв договор и наличието на съответните пороци. Ето защо е недопустимо да се използват процесуални инструменти, а именно силата на съда, за да може ищецът да представи нещо, което следва да се намира у него и той да докаже. Така се обръща тежестта на доказване. В този смисъл уважаването на чл.190 ГПК ще доведе до неравнопоставеност между страните.