Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 08.07.2025, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Гражданско дело 456/2024
Вид
Решение № 58
Подписан
08.07.2025
В сила
21.04.2026
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Г.Т., 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20243220100456 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 2998/28.10.2024г. от Г. А. Ж. с ЕГН - ********** от гр.Д., ***, вх. Б, ет.4, ап.7 чрез адв. С. Х. от АК - Д., адрес за призоваване: гр. Д., бул. „25-ти С.” №52, ет.2, офис 12, срещу Д. Н. Н. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Г.Т., обл. Д., ул.

„В.А.” № 2, вх. А, ет.2, ап.4, без посочено правно основание и посочена цена на иска 1950,15 лева хиляда деветстотин и петдесет лева и петнадесет стотинки/, от които главница 1 750.56 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева петдесет и шест стотинки/ и законна лихва 199.59 лева /сто деветдесет и девет лева петдесет и девет стотинки/.

С молбата се иска от съда да се осъди ответникът като земеделски производител, да заплати на ищецът сумата от 1750.56 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева петдесет и шест стотинки/, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022- 2023г. за отдадената под наем земеделска земя, представляваща: 25 008 /двадесет и пет хиляди и осем/ кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /осем едно две едно девет точка три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ.

Г.Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед 1 за одобрение на КККР № РД-18-883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., ведно със законна лихва за забава считано от 01.01.2024г. до 25.10.2024г. в размер на 199.59 лева /сто деветдесет и девет лева петдесет и девет стотинки/, както и ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Ищецът твърди, че по силата на договор за наем, сключен на 30.03.2022г. с ответника - ЗП Д. Н. Н., същият като наемател е приел да обработва за срок от една стопанска - 2022/2023 година, собствената му земеделска земя, а именно 25 008 /двадесет и пет хиляди и осем/ кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /осем едно две едно девет точка три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г.Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК. Съгласно уговореното между ищеца и ответника в чл. 5/1/ от договора за наем наемната цена за стопанската 2022/2023 година е в гарантиран размер на 120 лева на декар за стопанската година или общо в размер на 3 000.96 лева, която съгласно чл.5/2/ следва да се заплати в срок до 3 /три/ месеца след изтичането на съответната стопанска година. Според чл.4/1/ от сключения договор „Стопанската година по смисъла на този договор обхваща времето от 01 октомври 2022г. до 01 октомври 2023г., т.е. плащането на наемното възнаграждение е следвало да се извърши най-късно в срок до 01.01.2024г. До момента на завеждане на исковата молба ответникът е платил по 50 лева на декар от дължимото наемно плащане за стопанската 2022/2023 година, т.е. частично е изпълнил задължението си за плащане, като на 23.11.2023г. е превел по банкова сметка на ищеца сумата от 1250,40 лева, остава да се дължи наемно плащане в размер 70 лева на декар или 1750,56 лева, което не е изпълнено. Твърди се, че е отправена писмена покана с изх. № 26146/ 10.07.2024г. на ЧСИ Л.Т. с peг. № 737 и район на действие ОС Д. до ответника с молба да бъде заплатен остатъкът от дължимото наемно плащане в срок до 22.07,2024г., която е 2 връчена на 10.07.2024г., но сумата не е изплатена в указания срок.

В срокът по чл. 131 от ГПК, ответникът Д. Н. Н. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Г.Т., обл. Д., ***, вх. А, ет.2, ап.4, чрез адв. И. Р. от АК - Д. представя отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но неоснователен и недоказан.

В отговора на исковата молба ответникът признава наличието на валидно сключен между страните по делото договор за наем на недвижим имот от 30.03.2022г., по силата на който ищецът се е задължил да му предостави собствената си земеделска земя за ползване през стопанската 2022г./2023г., срещу задължението за заплащане на наемно възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за декар. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване владението върху земеделския си имот, като ползването му е осъществено от него през периода, за който се отнася договора, като признава, че за това ползване е заплатено наемно възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева на декар, така както се сочи в исковата молба, а претендираната сума в размер на 1750,56 лева се явява недължима, поради настъпилите форсмажорни обстоятелства. Месеците от май до ноември на 2023г. се определяли като месеци без валежи и високи температури в землището на с. Ч., общ. Г.Т., в което се намира имота, предмет на договора за наем, а това засушаване е довело до частично унищожаване на реколтата, ниски и некачествени добиви и съответните ниски продажни цени и доходи, а съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, при форсмажорни обстоятелства страните уговарят други размери на наемно възнаграждение и други срокове за изпълнение. Твърди се, че предвид неизпълнението на договореностите, визирани в чл. 5, ал. 4 от договора за наем от страна на ищеца, извършеното плащане на наемно възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева на декар и наличието на проявени форсмажорни обстоятелства през срока на наемното правоотношение, исковите претенции са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на: сумата от 3

1750.56 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева петдесет и шест стотинки/, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022- 2023г. за отдадената под наем земеделска земя, представляваща: 25 008 /двадесет и пет хиляди и осем/ кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /осем едно две едно девет точка три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г.Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., ведно със законна лихва за забава считано от 01.01.2024г. до 25.10.2024г. в размер на 199.59 лева /сто деветдесет и девет лева петдесет и девет стотинки/, както и ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски в исковото производство.

Не оспорва и се признава наличието на валидно сключен между страните по делото договор за наем на недвижим имот от 30.03.2022г., по силата на който ищеца се е задължил да му предостави собствената си земеделска земя за ползване през стопанската 2022/ 2023г., срещу задължението за заплащане на наемно възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за декар, както и че към времето на подаване на исковата молба е заплатено наемно възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева на декар, така както се сочи в исковата молба.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства от които извлича своята претенция, следва да установи, че ответникът му дължи наем в пълен размер за съответната стопанска година съобразно сключен договор за наем на земеделска земя.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване: че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по договор за наем, надлежно и изцяло, и не дължи такова възнаграждение на ищеца.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

4

Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че по силата на договор за наем, сключен на 30.03.2022г. между страните, ответникът е приел да обработва за срок от една стопанска – 2022г./2023г., поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /осем едно две едно девет точка три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г.Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД18-883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК.

Предвид уговореното между ищеца и ответника в чл. 5, ал.1 от договора за наем наемната цена за стопанската 2022г./2023г. била в гарантиран размер на 120 лева на декар за стопанската година или общо в размер на 3000,96 лева, която съгласно чл.5, ал. 2 следвало да се заплати в срок до 3 /три/ месеца след изтичането на съответната стопанска година. Според чл.4, ал.1 от сключения договор „Стопанската година по смисъла на този договор обхваща времето от първи октомври 2022г. до първи октомври 2023г., т.е. плащането на наемното възнаграждение е следвало да се извърши най-късно в срок до 01.01.2024г.

Към момента на депозиране на исковата молба ответникът е платил по 50 лева на декар от дължимото наемно плащане за стопанската 2022/2023 година, т.е. частично е изпълнил задължението си за плащане, като на 23.11.2023г. е превел по банкова сметка на ищеца сумата от 1250,40 лева.

Ответникът към момента на подаване на исковата молба дължал наемно плащане в на 1750,56лева, което не е изпълнено до депозиране на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът изрично е посочил, че е платил 50лв. на декар от дължимото, като признава размера на останалата дължима сума, но твърди, че поради настъпили форсмажорни обстоятелства същите не се дължат.

Поради стореното изявление за признаване размерът на неизплатената сума, ищецът е оттеглил искането за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.

Ответникът не представя доказателства и по никакъв начин не доказва твърденията си за настъпили форсмажорни обстоятелства.

По искане на ищцовата страна е допуснато искане за разпит на св.

5

Петранка Ж.а – майка на ищеца. В показанията си пред съда се потвърждава фактите изложени в исковата молба. Въпреки роднинската обвързаност, съдът намира показанията на свидетеля за достоверни, логично подредени, ответстващи на събраните писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло.

Съдът като взе предвид и приложените и приети писмени доказателства, намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер.

При горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Съдът не приема възражението за прекомерност, като намира, че размерът на адвокатското възражение ответства на правната и фактическа сложност на делото.

На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъде присъдена и сумата от 1120,02 лв./хиляда сто и двадесет лева и две стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от която: 120,02лв. - платената държавна такса, 1000лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Г.Т., обл. Д., ул.

„В.А.” № 2, вх. А, ет.2, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Ж. с ЕГН - ********** от гр.Д., ***, вх. Б, ет.4, ап.7, сумите от:

- 1750.56 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева петдесет и шест стотинки/, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022-2023г. за отдадената под наем земеделска земя, представляваща: 25 008 /двадесет и пет хиляди и осем/ кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /осем едно две едно девет точка три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г.Т., целия имот с площ 35008 кв. м, със стар номер 034014, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18883/08.12.2017 г. на ИД на АГКК, по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022г., както и законна лихва за забава считано от 01.01.2024г.