Решение № 305 от 11.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Николай Джурковски

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Павел Емилов Панов (АП-София) като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600498 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Р. Н. и адв. Д. П., защитници на подс.

И.Д., срещу присъда № 6 от 10.02.2021г., на Окръжен съд Благоевград, IV наказателен състав, постановена по нохд № 428/20.

С присъдата подс. Д. е признат за виновен за това, че на 19.05.2019 г., в гр.

Сандански, в търговски обект – магазин на ул. „***“ № 3, направил опит да даде 50 /петдесет/ лева на Л. Б. Б., в качеството му на длъжностно лице - инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“, „Оперативна дейност“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП гр. София, като облага, за да не извърши действие по служба - да не се състави на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол за извършена проверка на описания магазин, при която е констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - продажба на 1 брой калъф - гръб за мобилен телефон HUAWEI Y6, на стойност 8.00 лева от продавача П. Г. М. без да бъде издадена фискална касова бележка от фискално устройство, модел DATECS DP-15, е № DT415025 и от което следва издаване на акт за установяване на административно нарушение и налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца 1 причини - престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 307а НК е присъдена равностойността на липсващия предмет на престъплението – 50 лв., който подс. Д. следва да заплати в полза на държавата.

С жалбата се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен. Алтернативно се иска намаляване на наказанието или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията на жалбата са сведени до неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Релевира се, че съдът е постановил присъдата при липса на доказателства, които да правят обвинението несъмнено. Според защитата, налице били само съмнителни, колебливи и неподлежащи на контрол обстоятелства. Представя се кратък анализ на доказателствената съвкупност, която била недостатъчна, а и по характера си неубедителна, за постановяване на осъдителна присъда.

Срещу присъдата е представено допълнение към жалбата от адв. А. - защитник на подсъдимия. В него са изложени подробни аргументи за необоснованост на съдебния акт поради неверни изводи на съда относно времето на протичане на процесните събития, относно присъстващите в процесния обект лица, относно достоверността на показанията на св. Б., относно факта носел ли е чанта в обекта.

Аргументира се недостатъчност на обвинителните доказателства, тъй като предметът на престъплението не бил открит, а показанията на основния свидетел Б. били противоречиви. Релевира се и алогичност на тезата за даване на подкуп, за какъвто у подсъдимия липсвал мотив. Напротив, твърди се, че сам св. Б. е измислил случая. За да постанови присъдата, съдът си служил с предположения. Навежда се и правният довод за доброволен отказ от довършване на деянието по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитниците адв. П. и адв. Н., не се явяват. Явява се защитникът адв. А., която поддържа въззивната жалба и всички доводи в нея. Поддържа, че изводите на първостепенния съд са изцяло грешни.

Повтаря аргументите относно времето на процесните събития, относно спорния характер на факта на даването на подкупа, относно противоречията в показанията на св. Б., относно нелогичност на тезата за даването на подкуп. Спира се и на външни противоречия между показанията на св. Б. и св. П.. Спира се и на некоректния начин, по който двамата свидетели провеждали данъчните проверки, тъй като се разделяли вместо да присъстват едновременно. Описва маниера на св. Б. по време на проверката, но и на разпита му пред съда, като непристоен. Отбелязва конфликтния характер на комуникацията между него и подсъдимия. Твърди, че показанията на св. Б. са неверни.

Изтъква личността на подсъдимия като почтена, известна като такава в целия град, където живее.

2

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника си. Отрича да е давал подкуп. Представя случая като изфабрикуван. Твърди, че самите проверяващи не били убедени, че са прави и затова нямало и наказателно постановление за касовата наличност. св. Б. имал недопустимо поведение.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура навежда доводи, че дори да се приеме, че държането на св. Б. не е било според очакванията за държавен служител, това не опровергавало опита за подкуп. Обосновава достоверност на показанията на този свидетел, които се подкрепяли от останалите доказателства. Не се съгласява с тезата за фабрикуване на случая, което би съставлявало и набеждаване и за каквото не открива мотив у св.Б.. Конфликтният характер на проверката не се явявал достатъчен да обоснове като правдоподобна такава теза. Моли присъдата да се потвърди.

Подсъдимият в последна дума заявява, че очаква оправдателна присъда.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и на страните, и като сам служебно провери изцяло присъдата съгласно задълженията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата е неоснователна.

Първостепенният съд е постановил законосъобразна и обоснована присъда. Той не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Провел е всестранно, пълно и обективно разследване. Подложил е доказателствата на вярна и прецизна оценка. Изпълнил е стриктно задълженията си да обоснове защо кредитира част от тях, доколкото е констатирал противоречия. Изразил е волята си по приложение на закона и ясно и разбираемо, като е обхванал всички релевантни факти и въпроси от правна страна. Само в приложението на материалния закон съдът е допуснал грешка изявена в неправилна квалификация на предмета на престъплението, приемайки, че е „облага“ вместо „дар“. Поради това и присъдата подлежи на изменение в тази част.

Приетите за установени факти отговарят на доказателствата по делото и тяхното действително съдържание, поради което се споделят от настоящата инстанция.

Установено е от фактическа страна, че подс. И.Д. бил регистриран като едноличен търговец - ЕТ „И.Д.“ и стопанисвал търговски обект - магазин за промишлени стоки в гр. ***, ул. „***“, № 3, нает от св. В. Д.. В магазина подсъдимият продавал телефонни апарати и аксесоари за тях. Имал регистрирано фискално устройство модел DATECS DP-15, е № DT415025. Продавачи в магазина били св. П.

М. и св. С. Т..

Свидетелите Л. Б. и И. П. били служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП гр. София. Изпълнявали длъжността „инспектори по приходите“ в отдел „Оперативни дейности“ - гр. София. В това служебно качество, и без да е необходимо непременно изрично писмено възлагане, свидетелите можели да извършват оперативни проверки на търговски обекти, да установяват административни 3 нарушения на данъчното и осигурителното законодателство и да съставят актове за установените нарушения.

На 19.05.2019 г. на двамата свидетели като екип били възложени проверки на търговски обекти в гр. Сандански, един от които бил стопанисваният от подсъдимия.

Ръководител на екипите била св. Н. М.. Тя се намирала в гр. София и получавала доклади за проверките по телефона.

На този ден св. П. и св. Б. първо влезли в магазина на св. Ц. Д., в непосредствена близост до магазина на подсъдимия. Там св. П. направила контролна покупка, за която св. Ц. Д. не издала фискален касов бон. От проверяващите бил съставен констативен протокол, в който като начален час на проверката бил вписан 13:20ч., а краен - 14:50 ч.

Докато св. П. изготвяла протокола, св. Б. излязъл от този магазин и влязъл в магазина на подс. Д.. Това направил, защото търговците бързо научили за проверките и започвали да затварят обектите си.

При влизане в магазина, там се намирал подс. Д., неговият син и св. В. Д., които броели пари. Нито подсъдимият, нито св. Б. обърнали внимание един на друг.

Между 13:30-13:35 часа св. Б. си купил от продавача св. П. М. калъф за телефон, марка „Huawei Y6“, на цена 8 лв. Св. М. не издал касов бон за покупката. св. Б. излязъл от магазина, отишъл при св. П., която уведомил за нарушението на св. М.. Тогава и двамата отишли до магазина на подсъдимия. Там се намирали само св.

М. и св. Д. – наемодател на обекта. Подсъдимият бил междувременно излязъл. св. Б. и св. П. се легитимирали, уведомили св. М. за пропуска му да издаде касов бон и за данъчната проверка, която започват. св. Д. отишъл да извика подсъдимия. През това време проверката започнала. Св.

М. по искане на служителите изготвил опис на парите в касата намираща се в чекмедже в плота на обекта, всичко - 210 лв. Проверяващите поискали св. М. да издаде от касовото устройство и т.нар. „Х-отчет“. Това бил междинен отчет, който показвал състоянието на оборота към момента, но без да приключва дневния оборот. Този отчет позволявал да се свери касовата наличност с отразения в апарата към този момент дневен оборот. Вместо такъв отчет обаче свидетелят М. издал т.нар. „Z-отчет“, който бил приключващ и нулиращ оборота за деня. Преди да бъде приключен описа с подписването му от св. М., в търговския обект влязъл подс. Д.. Св. П. се върнала в обекта на св. Ц. Д. за довършване на проверката там. св. Б. останал в магазина на подсъдимия да пази доказателствата.

Още с влизането в обекта подсъдимият започнал да оспорва действията на св. Б. най-вече с оглед на възможната разлика в касовата наличност и отразеното в отчета, която свидетелят би могъл да констатира. Заявявал претенции, че касовата наличност била такава поради вкарани предварително в касата пари. Оспорвал и часа на проверката, заявявайки, че е по – късен. Отричал на този ден да е имало други продажби от контролната. Държал се конфликтно и предизвикателно, опитвайки се да 4 представи, че касовата наличност не е от продажби. Дръпнал описа от продавача, смачкал го и го скъсал. св. Б. успял да дръпне обратно документа и да го прибере в джоба си. Подсъдимият разбрал, че проверката ще приключи със съставяне на протокол, в който ще се отрази установено нарушение, че ще последва издаване на акт за административно нарушение и че е възможно спрямо обекта да се наложи принудителна административна мярка и се запечата.

Тогава подсъдимият отпратил св. М. извън магазина с поръчка да купи кафе и вода. св. Д. също бил излязъл да вземе личната карта на продавача. Подсъдимият и св.

Б. останали сами. Подсъдимият казал на св. Б. няколко пъти: „Дай да оправим нещата, да измислим нещо, да почерпя“. св. Б. отговарял, че няма какво да черпи и че проверка ще бъде извършена.

На работната маса в обекта стояла откопчана раницата на св. Б. и преброените пари от касата. Подсъдимият се движел из обекта. св. Б. го видял да влиза зад преграда.

В един момент подс. Д. доближил св. Б.. Носел в ръка лист бяла хартия, формат А4, сгънат на две, от който се подавала банкнота от 50 лева. Протегнал ръка към отворената раница на св. Б., за да пъхне в нея листа с банкнотата като казвал: „Да почерпя, да оправим нещата“. Изненадан от това св. Б. реагирал с думите: „Г-не, какво правите? Не искам нищо да ме черпите“, дръпнал си раницата без подсъдимият да успее да пъхне листа. Бързо излязъл от магазина и отишъл при св. П. в съседния търговски обект като й споделил случилото се.