Определение № 1387 от 15.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1387 гр. Стара Загора, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500781 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители В.М.С. и Д.Н.Н., действащи чрез юрк. К.М., против разпореждане № 3666/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 2260/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 75 лв. – такса за нереволвиране на кредитна карта.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за посоченото вземане .

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Б.Д.“ АД - гр.С. срещу В. С. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите от 967,26 лв. – главница, 358,61 лв. – договорна лихва за периода от 10.08.2021 г. до 10.09.2023 г.; 44,17 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.09.2023 г. до 27.09.2023 г., 75 лв. – такса за нереволвиране на кредитни карти, 39,84 – годишна такса кредитна карта и 23,40 лв. – такси за теглене от АТМ, ведно със законна лихва от 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения по договор за кредитна карта, обявен за предсрочно изискуем.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението 1 за сумата от 75 лв., като е приел, че таксата за нереволвиране представлява неустойка, която противоречи на разпоредбите на чл.33 и чл.10а от ЗПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Претенцията на заявителя се основава на сключен с физическо лице договор за предоставяне на платежни услуги и допълнение към него за кредитен лимит по кредитна карта, поради което приложим в случая е Закона за потребителския кредит.

Разпоредбата в ОУ на ,,Б.Д.“ АД, в която е предвидена дължимостта на такса в случай на нереволвиране на кредитна карта противоречи на закона, поради което е нищожна.

Това парично вземане по своята правна същност представлява неустойка, а не такса, независимо че е наименувано така, т.к. възниква като насрещно задължение на кредитополучателя не за предоставена му от банката услуга, а като санкция за неизпълнение на произтичащо от договора негово задължение.

Касае се за вземане в размер на 15 лв., което възниква при невнесена от картодържателя минимална сума за револвиране, т.к. при забавено изпълнение на задължение на кредитополучателя, поради което е налице противоречие с разпоредбата на чл.33 от Закона за потребителския кредит.

Налице е и посоченото от заповедния съд противоречие с разпоредбата на чл.10а от Закона за потребителския кредит, т.к. кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, които трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит по вид, размер и действието, за което се събират.

В случая претендираното като такса вземане не кореспондира с предоставена от банката допълнителна услуга във връзка с платежния инструмент, а и то не е дефинирано в договора за предоставяне на платежни услуги и допълнение към него за кредитен лимит по кредитна карта, а в друг документ – условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3666/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 2260/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3