Решение № 6657 от 21.07.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6657

Хасково, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260701306 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от Ш. А. М., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], срещу Решение №3622/02.06.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Анализът на изложената в него обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в издадената от самия орган справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал молителят, били разгледани общо и не било изследвано обстоятелството на последното му местоживеене в [държава] и на региона от страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Не било отчетено условието по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. Липсвало и изследване на възможността за пътуване до конкретно посочен регион на [държава], както и анализ на риска в тази връзка. Нямало и анализ на пречките за установяването на лицето в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването му посочена област. В този смисъл решението било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Също така, административният орган превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло да бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район било заплаха за живота и сигурността му. Информацията, на която органът се позовавал не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход търсещия закрила. Неразгледани по същество оставали причините, довели до напускане на местоживеенето поради основателен страх от преследване. Необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], било направено заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не били кредитирани фактите, че причините молителят да напусне държавата са били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Именно поради тези обстоятелства той се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата на произход, където продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът я преценил. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на молителя с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В акта би изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 34979/02.10.2024г. по описа на ДАБ Ш. А. М. е поискал закрила в [държава], като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 01.10.2024г., както и покана за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На молителя е била връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-20880/30.12.2024г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 27.01.2025г. с Решение №1021/27.01.2025г. на Заместник-председател на ДАБ производството по предоставяне на закрила е било прекратено.

На 02.04.2025г. Ш. А. М. е подал молба (л.35) за възобновяване на производството по предоставяне на закрила. Безспорно същото е било възобновено и на 02.04.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че бил роден в [населено място], област Д а З, което било на около 40 км. от Д а З, и винаги живял в това село. Съпругата и децата му се намирали там, а също и майка му, братята и сестрите му. Напуснал [държава] през септември 2024г., когато нелегално преминал в [държава], а после влязъл в [държава], на 10 септември същата година, отново нелегално. Напуснал страната си заради тежкия живот, който имали със семейството му. На 70 % домът им бил унищожен от стрелба между Редовната армия и к, случила се в края на 2017г. и началото на 2018г. Живели в дома на чичо му, който напуснал [държава] през 2014г. и живеел в [държава]. Когато напускал страната си в [населено място] имало хаос. При излизане на улицата не се знаело кой може да те убие. Селото и районът били под контрола на к. сили. След падането от власт на Б. А. положението било без промяна – нямало хранителни стоки, ток, училища и болници. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етноса или религията си, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие. Нямал проблеми с вече бившата официална власт в [държава], но му било време за казарма и ако го хванели трябвало да служи.

С писмо рег.№М-5608/20.05.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

С Решение №3622/02.06.2025г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Ш. А. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 12.06.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 18.06.2025г.

Представена е Справка №МД-02-262 от 19.05.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

С писмен отговор на жалбата се представя Справка №МД-02-367 от 01.07.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към посочената дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, вкл. и тези за евентуално влизане в казарма. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Ш. А. М..