Решение № 10 от 28.01.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 777/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 487, ал. 1, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 514, ал. 1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Тетевен, 28.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100777 по описа за 2025 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.
Ищецът твърди,че по запис на заповед,издаден на 07.12.2022г в град Тетевен ответникът се е задължил да заплати безусловно на ищеца сумата от 2 635.00 лева.
На 07.12.2024г предявили записа на заповед за плащане от ответника,но същият не изплатил дължимата сума.
Подали молба и било образувано ч.гр.д. №с/2024г по описа на РСТетевен,като съдът издалза изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнитеен лист за вземането на ищеца.
След като се снабдили с изпълнителен лист и образували изпълнително дело,били уведомени че е подадено възражение от длъжника,с оглед на което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 635-00 лева,преддставляващо парично вземане по запис на заповед,издоаден от ответника в полза на ищеца на
07.12.2022г.,в град
Тетевен,с падеж на задълженоието-на
1 предявявавне,ведно със законната лихва за забава върху главницанта,считано от 27.11.2024г до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 52-70 лева за внесена държавна такса.
Молида се присъдят разноските в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозширан писмен отговор на исковата молба.
От представените по делото писмени доказателства и тези,по приетото ч.гр.д. №с/20244г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Представаен е ,по цитираното заповедно производство, Запис на заповед/в оригинал/издаден от Мисолвав А. М. от сЛво.обл.,на дата 07.12.2022г Запис на заповед,съгласно който издателят се е задължил да плати безусловно на „Адессо кредит България“-ЕООД-град Ботевград ,Соф.обл., или на негова заповед сумата от 2635.00 лева,без протест.
За падеж на задълженоето е отрезено-„записът на заповед е платим на предявяване“.
За място на плащане по заповедната книга е посочено град Ботевград,за място на издаване град Тетевен.
Отбелязано е върху запоедната книга,че същата е
Своевремнно и надлежно предявена за плащане на дата 07.12.2024 година.
След депозарина на заявление за издаване на Заповед по чл.417 от ГПК,с разпореждане от 27.11.2024г запэоведният съд,по ч.гр.дело №с/2024г по описа на РС-Тетевен е издал Заповед за изпълнение на парично задължение върху основа на документ по чл.417 от ГПК №567,за следното вземане: сумата от 2 635.00 лева главница,ведно със законната лихва за период от 27.11.2024г. до изплащане на вземането,както и държавна такса в азмер на 52.70 лева.
Издаден е и изпълнителен лист №511/27.11.2024г за горното вземане и на основание цитираната Заповед по чл.417 от ГПК.
На 25.04.2025г в деловодството на РС-Тетевен е депозирано възражание по образец от длъжника,като с разпореждане от 20.05.2025г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в 2 едномесечен срок.
Разпореждането е връчено на заявителя на дата 10.06.2025г.,като исковата молба е подадена в указания от съда,респ.законов срок по чл.415 от ГПК.
При така изложената фактология се налагат следноите правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим,а разгледан по същество –основателен и доказан.
Представена е заповедна книга-Запис на заповед,издаден на 07.12.2022г,която е формално редвоно ,с оглед изискваният на чл.535 от ТЗ.
По отношение на падежа на заповедната кига: В записа е отразено,че същкият е платим на предявяване.
Съгласно чл.487(Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) ,приложи и към записа на заподед, мителницата на предявяване е платима с предявяването и. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването и.
Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
Съгласно ал.2 на текста, ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
Както се приема в съдсебната практика, н езависимо, че менителничният документ не е предявен в рамките на посочения в чл. 487, ал. 1, изр.
2 от ТЗ едногодишен срок от издаването, той не се прескрибира и съответно не води до основателност на абсолютното възражение по чл. 514 ТЗ на задължените по ефекта лица. Непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул, срещу издадетеля на записа на заповед, както и срещу неговия авалист.
Изложеното е съобразено със становището, застъпено в ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, според което по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху 3 възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл.
237, б. “е” ГПК(отм.). Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ.
Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист, поради което същият се явява годно основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК.
Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154 ал.1 ГПК, всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът – кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването на обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1 ГПК, съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателното решение: че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако би твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай, обаче, в съответствие с мотивите на т.17 в цялост, се обуславя не 4 от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.
В обобщение, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед,който факт настоящият съдебен състав приема за доказан в настоящия процес.
Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.
В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК/изм./ за издаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,респ. не е релевирал досежно каузата,заради кото е издадена заповедната книга.
Както се изложи по-горе в мотивите,настоящият съдебен състав приема, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде уважен,като основателен и доказан.
Притози изпод на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищееца сторените разноски както в настоящето исково производство,така и в заповедтото-по ч.гл.дело №с/2024г по описа на РС-Тетевен,които възлизат общо на сумата от 158.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
Признава за установено,на основание чл.422,ал.1,във в-ка дс чл.415,ал.1 от ГПК, съществуването на вземане на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“,ЕООД, с ЕИК:202250289,със едалище и адрес на управление в град 5
Ботевград,Соф.обл.,ул.“Трети март“ №83,представлявано от управителя Л. В.
Л.-управител, срещу М. А. М.,ЕГН:********** от сЛов.обл, в размер на 2 635.00/две хиляди шестстотин тридесет и пет/лева,представлявато поето задължоение по Запис на заповед,издаден на 07.12.2022г.,с падеж-на предявяване,предявен на дата 07.12.2024г.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 27.11.2024г до изплащане на вземането,за което вземане е издадена Заповед №567 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д. №с/2024г по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М. А. М.,ЕГН:********** от сЛов.обл, да заплати на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“,-ЕООД, с ЕИК:202250289,със едалище и адрес на управление в град Ботевград,Соф.обл.,ул.“Трети март“ №83,представлявано от управителя Л. В.
Л.-управител, сумата в размер на
158.00/сто петдесет и осем/лева,представляващи сторени разноски по настоящено производство и по ч.гр.дело №с/2024г по описа на РС-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________ 6