Решение № 10034 от 30.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10034 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110170366 по описа за 2024 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.75 ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. С. А. против Д. Д.

Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор

№

*** по

КККР на гр.София, с адрес:

*********************, цялата с площ от 35 кв.м.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на поземлен имот с идентификатор

№

***, находящ се в

*********************, целият с площ от 410 кв.м., при права: ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата. Поддържа, че в имота има построени три сгради, както следва: жилищна сграда на два етажа с идентификатор № ***, от която ищецът притежава първия етаж, а ответницата втория етаж; сграда с идентификатор № ***, с предназначение - хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор № ***, с предназначение – постройка на допълващо застрояване. Ищецът твърди още, че основната сграда била построена през периода 1961-1964 г., сградата с идентификатор № *** от него и баща му през 1983 г., за което имали съгласие от съседите и съсобственика в имота, а сградата с идентификатор № *** била построена от лицето, което било собственик на втория етаж преди ответницата, от чиито син последната закупила имота през 2020 г. Ищецът поддържа, че постройката с идентификатор № *** била пригодена за живеене и от построяването й се владеела от неговите родители, а след това от него – лично и чрез наематели. Твърди още, че след закупуването на имота през 2020 г.

1 ответницата започнала да предявява претенции по отношение на сградата с идентификатор № *** /малката къща/, като започнала да притеснява наемателите на ищеца, които в резултат на предходното напускали. На 26.06.2024 г., докато отсъствал от имота, ищецът получил обаждане от съседите, че ответницата заедно с няколко мъже влязла в малката къща и изхвърлят вещи от вътре. Когато се прибрал ищецът установил, че ключалката е сменена и няма достъп до имота, който той и родителите му владели необезпокоявано и без прекъсване в продължение на повече от 40 години. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.

Претендира и сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище недопустимост на исковата молба, без да се излагат аргументи в подкрепа на същото. По същество на спора се изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като ответницата е собственик освен на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ½ идеална част от избено помещение, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, така и на ¾ идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, заедно с всички приращения и подобрения в имота. С оглед предходното ответницата поддържа становище, че ищецът е нямал право да се разпорежда и отдава под наем процесния имот, а и по делото няма доказателства в тази насока. Оспорва презумпцията, че ищецът е държал вещта като своя, като опитите да установи на какво основание трети лица обитават и владеят процесния имот, не дали резултат. Ответницата поддържа още, че на 19.06.2024 г. на ищеца била връчена нотариална покана, с която го поканила да й предостави достъп до процесния недвижим имот или да й заплаща наем в размер на 400,00 лева, считано от получаване на поканата. След получаване на поканата ищецът не потвърдил желанието си да плаща наем и третите лица се изнесли. След тази датата ищецът не владее имота, като не го е владял и преди това. Оспорва се наличието на двата елемента от фактически състав на владението – обективен и субективен, както и нарушение на владението от страна на ответницата предвид изложените в отговора доводи. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том XXVII, дело № 4585/2064 г. по описа на нотариус при Софийски народен съд, от който се установява, че ********************* е продал на ********************* част от собствения си недвижим имот, състоящ се от един цял етаж, намиращ се на партера в двуетажна жилищна сграда, ½ част от цялото 2 избено помещение, намиращо се с прозорец към юг и запад, както и ¼ ид.ч. от дворното място от притежаваната от продавача ½ част от целия парцел от 830 кв.м., застроено и незастроено, както и ½ част от общите части и запазната двуетажна жилищна сграда „близнак“. В нотариалния акт е посочено още, че 232 кв.м. от парцела е с неуредени сметки, основната част, която притежават съсобствениците е 598 кв.м., съставляващи урегулиран парцел XIV от кв.193, местност „Орландовци“, при посочени в акта съседи на парцела.

По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 17444/15.06.2081 г., с която ********************* е дал съгласие съсобственикът му ********************* да построи гараж в съсобствения парцел XVот кв.193 по плана на София-Орландовци.

По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 17443/15.06.2081 г., с която ********************* е дал съгласие съседът му ********************* да построи гараж в собствения парцел XVот кв.193 по плана на София, местност Орландовци.

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 61, том I, рег.№ 3151, дело № 54/2020 г. по описа на *********************, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ********************* е продал на Д. Д. Д. придобитите по наследство недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес:

*********************, таванско помещение и ½ избено помещение, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 410 кв.м., с номер по предходен план 657, кавртал 193, парцел XVII, при описани в акта съседи., заедно с всички приращения и подобрения в имота, а по документ за собственост - втори жилищен етаж от западната двуетажна жилищна сграда „Близнак“, цялото таванско помещение и ½ ид.ч. от избено помещение, заедно с ½ ид. част от общите части на западната жилищна сграда, заедно с ¾ ид.части от ½ ид.ч. или общо 3/8 ид.ч. от УПИ XVII-657 с площ от 435 кв.м.

По делото са приложени скица на поземлен имот с идентификатор№ ***, скица на сграда с идентификатор № *** и данъчна оценка по партидата на ищеца за процесния недвижим имот по отношение на 1/8 ид.ч. от земя и ½ част от постройка на допълващо застрояване.

По делото са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите ********************* и *********************.

В показанията си св.********************* разказва, че живее в съседната къща близнак. Знае, че в двора на Р. има една малка къщичка и един гараж. В Малката къщичка ищецът имал наематели от 2005 г. до пролетта на 2024 г. – месец април или май, но не може да каже точно. Според свидетелката тази къщичка е била на семейството на ищеца, но ответницата казала на новия наемател, че тя е собственик и 3 той й дал ключа. През м.юни същата година свидетелката и съпругът й видели ответницата да влиза там. От тогава ищецът нямал достъп до тази сграда, като им споделил, че патрона е сменен.

В показанията си св.*********************, живущ на семейни начала с ответницата, разказва, че не знае дали тя е купила и процесната постройка, но я възприели като тяхна. Когато се настанили в имота, в тази постройка живеел човек, а ищецът твърдял, че същата е построена от баща му и е негова, но не показал документ за собственост. Според свидетеля процесната постройка била занемарена и неподдържана, като в момента там не живее никой.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че намира възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск, тъй като не е предявен в 6-месечния преклузивен срок, за неоснователно. Това е така, тъй като 6месечния преклузивен срок е свързан с момента, когато е извършено нарушението, срещу което се търси защита. Видно от изложените в исковата молба твърдения е, че ответницата е нарушила владението на ищеца на 26.06.2024 г. В подкрепа на предходното са и показанията на св.*********************, която разказва, че през м.юни 2024 г. двамата със съпруга й са видели ответницата да влиза в процесната постройка. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата е незаинтересована от изхода на спора и показанията и са последователни и логични.

Съгласно чл.75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение.

За основателността на иска по чл.75 ЗС в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е владял процесния недвижим имот; че владението е продължило непрекъснато повече от 6 месеца, считано от нарушението назад; че ответницата е нарушила владението, извършвайки описаните в исковата молба действия.

Следва да се има предвид, че при защита на владението с владелчески иск, избрана ката форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността върху процесната постройка, е без значение за установения от законодателя фактически състав на иска по чл.75 ЗС и неговата допустимост по чл.130 ГПК. Ето защо, обстоятелството дали ищецът се легитимира като собственик на същата не е предмет на настоящото производство. Искът за защита на владение е съдебно средство за защита и се предявява и разглежда от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното производство и да се разпореди /със силата на пресъдено нещо/ 4 преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до нарушението.

При владелческите искове на доказване подлежат само фактите –имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой в владелец на конкретния недвижим имот към момента на предявяване на иска. Съдът постановява решението си въз основа на фактите, без да навлиза в обсъждане на правомерността или неправомерността на действията на страните, без да слуша възражения и изследва на въпроси, които почиват на техни субективни права – арг. от чл.357 ГПК. Чрез искът по чл. 75 ЗС се защитава владението на недвижим имот, без значение дали е добросъвестно или не, стига да не е опорочено по отношение на владелеца (тоест, да не е отнето по скрит или насилствен начин).

Нарушение по смисъла на чл.75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока, целяща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. Под "нарушение" по смисъла на чл.75 ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля. Искът по чл.75 ЗС защитава самото владение като фактическо състояние.

Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства – нотариален акт, декларации-съгласие за строеж, показанията на св.********************* и дори показанията на св.*********************, разпитан по почин на ответната страна, установяват по безспорен и категоричен начин, че ищецът е упражнявал непрекъснато владение върху процесната постройка с идентификатор № ***, повече от 6 месеца. При съвкупния анализ на горепосочените доказателства се установява, че процесната постройка е била построена от бащата на ищеца със съгласието на другия съсобственик на имота, както и на собственика на съседния недвижим имот, като през периода от 2005 г. до м.юни 2024 г. същата е била отдавана под наем от ищеца. В подкрепа на последното са както показанията на св.*********************, така и на св.*********************, който потвърждава, че в постройката е живеела жена, за която ищецът е заявил, че е негова наемателка. Последното обуславя категоричен извод относно наличието на субективния елемент, а именно – намерението на ищеца да държи вещта като негова.