Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14831 от 05.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11755/2024
Вид
Определение № 14831
Подписан
05.08.2025
Състав
Божана Желязкова, Любка Голакова, Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 536 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
  • §1, б. "а" · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14831 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Л. Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Л. Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20241100511755 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 618б във връзка с чл. 274- чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №109829/14.10.2024г. по описа на СГС, подадена от Л. Е. Б.-М. срещу определение №23 590 от 06.06.2024г. постановено по гр. д. №2 792/2024г. по описа на СРС, 145 състав, с което е оставено без уважение искането на заявителя Л. Е. Б.-М. за издаване на европейско удостоверение за наследство, обективирано в заявление с вх.

№12 957/16.01.2024г. и е прекратено производството по гр. д. №2 792/2024г. по описа на СРС, 145 състав.

Жалбоподателят – Л. Е. Б.-М. поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че подадените становища от наследниците по закон на завещателя – Н.Т.Ш. и В.Т.Ш., представляват пречка по смисъла на чл. 67, §1, б. „а“ от Регламент №650/2012 година. Смята, че доколкото няма установено, че съществува между тези страни висящ съдебен процес, но те е налице посочената от съда пречка, за да бъде уважено искането.

Допълнително се посочва, че това са лица, които нямат право на запазена част от наследството, тъй като са правнуци на брата на починалото лице.

Евентуално се поддържа, че ако се приеме, че тези становища могат да се приравнят на оспорване на елементите на удостоверяване, то е следвало да се приложи чл. 536 от ГПК и съдът да спре производството, като определи срок а предявяване на иск от тези лица. Моли да бъде отменен обжалваният акт и да 1 се върне делото на СРС с указания за издаване на европейско удостоверение за наследство.

Ответниците – В.Т.Ш. и Н.Т.Ш. в определения от закона срок са депозиранил становище. В него е посочено, че същите считат, че направеното завещание е недействително, като излагат аргументи за това. Посочват, че са подали сигнал до СРП с вх. №28258/10.06.2024г., тъй като считат с оглед хронологията на последните дни преди настъпване на смъртта на наследодателя им има данни за извършено престъпление. Изрично посочват, че не са подали иск за оспорване на завещанието, тъй като изчакват произнасянето на СРП по подадения от тях сигнал. Моли да се потвърди обжалваният акт.

На 12.12.2024г. е постъпило в СГС писмо с вх. №138517 от СРС, 145 състав, към което е приложена молба с вх. №395184 от 05.12.2024г. по описа на СРС от В.Т.Ш., в която се посочва, че същият е подал искова молба с вх.

№379043/25.11.2024г. до СРС срещу Л. Е.Б.-М.– относно оспорване на издаденото в нейна полза нотариално завещание от 05.07.2023г. Приложен е и препис от искова молба от В.Т.Ш. с вх. №379043 от 25.11.2024г. срещу Л. Е.

Б.-М., с която са предявени искове за прогласяване на нищожността/евентуално унищожаемостта на нотариално завещание №3, том 1, рег. №6297, дело №10 от 05.07.2023г. по описа на нотариус М.И. с рег. №260 на НК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и приложените документи към частната жалба, становището и описаната по-горе молба, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на европесйко удостоверение за наследство с вх. №12957 от 16.01.2024г. подадено от Л. Е. Б.-М. на основание Регламент /ЕС/ №650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. В подадения формуляр IV молбата е посочено, че починалият е бил първи братовчед на майката на заявителката – К.Р.М., като удостоверението е необходимо за използване в Република Франция за доказване на правото на молителката, 2 която е заветник и преките й права върху наследството по силата на нотариално завещание №3, том 1, рег. №6297, дело №10 от 05.07.2023г. по описа на нотариус М.И., с рег. №260 на НК, което е вписано в Службата по вписванията – София №112, том 1, вх. №806/07.07.2023г. Наследодателя, съставил това завещание е Ц.В.Б., роден на ****г. в с. Докьовци, Република българия и е починал на 14.07.2023г. в гр. София, неженен, с българско гражданство, посочено е неговото ЕГН, данни на акта за смърт, адрес, Към така посочения формуляр са представени:

-нотариално завещание №3, том 1, рег. №6297, дело №10 от 05.07.2023г. по описа на нотариус М.И., с рег. №260 на НК, което е вписано в Службата по вписванията – София №112, том 1, вх. №806/07.07.2023г., - извлечение от акт за смърт №0292/2023 издаден от служба по гражданско състояние на СО – район Средец и

- удостоверение за наследници изх. №РСЦ23 – УГО1-4690 от 27.07.2023г. издадено от СО – район Средец.

С молба с вх. №34155 от 02.02.2024г. е представен от Л. Б.-М. приложение V, в което са посочени трима бенефициери, които са наследници по закон на Ц.В.Б., съгласно представеното удостоверение за наследници – Б.Е.М., Н.Т.Ш. и В.Т.Ш..

На 15.03.2024г. е подадено заявление с вх. №86645 от Н.Т.Ш., в което същият е заявил, че не е съгласен да бъде издадено европейско удостоверение за наследство, тъй като със съставеното завещание се накърняват негови права.

На 25.03.2024г. е подадено заявление с вх. №98043 от В.Т.Ш., в което същият е заявил, че не е съгласен да бъде издадено европейско удостоверение за наследство, тъй като със съставеното завещание се накърняват негови права.

В обжалваният акт първоинстанционният съд е приел, че не следва да издава поисканото европейско удостоверение за наследство, доколкото е налице пречка по смисъла на чл. 67, §1, б. „а“ от Регламент №650/2012г., а именно налице е оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване. В същият съдебен акт е посочено, че наличието на спор относно завещанието, от което заявителят черпи наследствени права, следва да се разреши по общия 3 исков ред в друго производство, и не може да бъде разгледан в настоящото, което представлява безспорна процедура за издаване на документ, удостоверяващ елементи, свързани с наследяването.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На първо място следва да бъде посочено, че относно наследодателя на заявителя не са ангажирани доказателства, от които да се установи неговото обичайно местопребиваване преди смъртта му, съобразно посочените критерии на §23, §24 и §25 от Регламента /продължителността и редовността на престоя на починалия в Република България, причините и условията за този престой, в коя държава са били съсредоточени неговия социален и семеен живо, къде се намират активите му/, с оглед определяне на компетентността на сезирания съд. Единствено в тази насока данни се съдържат в приложеното нотариално завещание от 2023г., в което е посочено, че това лице има постоянен адрес в Република България, гр. София и удостоверението за наследници, от което се установява, че лицето е български гражданин и е починало в Република България, гр. София.

На следващо място съдът не е положил съгласно чл. 66, т. 4 от Регламента, за да бъдат информирани всички бенефициери, в конкретния случай един от наследниците по закон – Б.Е.М.. Това лице е призовавано само на адреса, който е посочен в представеното към формуляра от заявителя удостоверение за наследници. Не е направена справка относно постоянния и настоящ адрес на това лице, както и да дали същото има сключен трудов договор в Република България, за да може да бъде уведомен евентуално чрез работодателя си.

Съгласно чл. 67, т. 1 от Регламента издаващият орган, който в Република България е районният съд, не издава удостоверение, ако има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване. Пред районния съд двама от бенефициерите са заявили, че представеното от заявителя завещание, въз основа на което, тя удостоверява своя правен интерес от издаване на европейско удостоверение за наследство, нарушава техните права и законни 4 интереси. Пред настоящата съдебна инстанция, от описаните по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт документи, се установява, че един от тях е предявил искове за установяване на нищожност, евентуално унищожаемост на този документ – завещанието. При служебно извършена проверка настоящият съдебен състав установи, че по подадената от това лице искова молба е образувано гр. д. №69 980/2024г. по описа на СРС, 141 състав, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че освен заявеното становище от двама от бенефициерите, се установява и съществуване на правен спор между заявителя и единия от тях, което е пречка за издаване на поисканото европейско удостоверение за наследство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че независимо от посочените по-горе пропуски в първоинстанционното производство, с оглед установеното пред настоящата съдебна инстанция висящо съдебно производство между заявителя и един от бенефициерите /наследник по закон/ с предмет – валидността на завещанието, въз основа на което заявителят обосновава правата си в наследството, обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №23 590 от 06.06.2024г. постановено по гр. д. №2 792/2024г. по описа на СРС, 145 състав, с което е оставено без уважение искането на заявителя Л. Е. Б.-М. за издаване на европейско удостоверение за наследство, обективирано в заявление с вх.

№12 957/16.01.2024г. и е прекратено производството по гр. д. №2 792/2024г. по описа на СРС, 145 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответниците - Б.Е.М., Н.Т.Ш. и В.Т.Ш., като по отношение на първото лице се направи справка в НДБ „Население“ и се изпрати на регистрирания там 5 постоянен и настоящ адрес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6