Разпореждане № 20536 от 01.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20536 гр. София, 01.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110105119 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 30708/29.01.2025 г . о т Д. К. Д., ЕГН **********, ******** и Е. З. Д., ЕГН **********, ********* ********, ЕИК *******, *********, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, с които ******** да бъда осъдена да заплати на Д. К. Д. и Е. З. Д., ЕГН **********, сумите, както следва:

1. чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата в размер на 7 350 евро или 14 375.35 лева, представляваща обезщетение за ползването на ответника на процесната вещ, след прекратяване на договора за наем и с противопоставянето на собствениците, за периода от 01.08.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

2. чл.92 вр. чл.79 вр. чл.228 ГПК за сумата от 9 450 евро или 18 482.59 лева, представляващи неустойка, компенсаторно обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора, изчислена на база уговорен месечен наем по договора за три месеца, съгласно чл.26 от договора ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

3. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 20 250.00 лева, представляващи вреди наетия апартамент, нанесени по време на наема, включващи 16 250.00 лева за извършване на строително-монтажни работи за поправката на вредите и 4000.00 лева разходи, необходими за осигуряване на ключове за намиращите се в имота два трезора и вътрешна каса, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на 1 завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

4. чл.233, ал.1, изр.2 вр. чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 12 000 евро или 23 470.00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяващи се в невъзможност ищците да отдават под наем имота за период от 4 месеца, който период необходим за извършване на поправка (СМР) на вредите, които ответникът е нанесъл върху наетия имот, което обезщетение е изчислено на средния пазар наем в размер на 3 000 евро, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

5. чл.233, ал.2 ЗЗД за сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за това, че ответникът не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа за пазене на вещта и за уведомяване на собственика за вреди за тяхното отстраняване, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (29.01.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между ищците, като наемодатели и *********, като наемател, е сключен договор за наем. Срокът е бил 5 години, като се продължава автоматично с нов 3 годишен период, при липса на изрично волеизявление за прекратяване на същия. Наемната цена за първите пет години е 3 400 евро, а след това 3 3500 евро. Сочат, че от 31.07.2023 г. наемател е ответникът, като правоприемник на първоначалния наемател.

Твърди, че договорът е прекратен на 31.05.2024 г.

Първо, сочи, след 31.05.2024 г. ответникът е ползвал имота до 10.10.2024 г., когато са предадени ключовете. Твърди, че на 03.09.2024 г. ответникът е предал ключовете на ищците чрез нотариус *********, вследствие на отправена покана от Е. Д. чрез нотариуса. Ето защо счита, че ответникът дължи сумата, равняваща се на наем на имота за два месеца от 01.08.2024 г. до 30.09.2024 г., както и периода за десет дни от октомври от 01.10.2024 г. до 10.10.2024 г. Твърди, че за този период, когато вещта е ползвана следва да бъде обезщетен в размер на 7 350 евро или 14 375.35 лева.

Второ, твърди, че съгласно 26 от договора за наем, ответникът, наемател може да прекрати едностранно договора с тримесечно писмени предизвестие, което ако не бъде спазено дължи обезщетение за неспазената част. Твърди, че ответникът не е спазил тази договорка, поради което дълги обезщетение в общ размер на 9 450 евро или 18 482.59 лева, представляващо обезщетение за неспазен срок при прекратяване на договора, изчислено на база уговорения месечен наем по договора за три месеца.

Трето, ищците сочат, че по повод приемането на имота, след прекратяване на договора са се водили множество кореспонденци за периода 2 от 17.06.2024 г.- до 10.10.2024 г., като ищците отказали да приемат имота, поради забележки за неговото състояние. Твърди се, че на 17.06.2024 г. ищците били в имота, като съставили снимки и опис на имота, след прекратяване на договора. Твърдят, че са констатирали повреди по имота, които не са били налични към момента на предаване на имота. Твърди, че ответникът е нанесъл вреди на имота и не го е предал в състоянието, което е следвало да бъде предадено. Твърди, че върху наемния обект има вреди.

Вредите били констатирани с протокол, изготвен от ищците. Същият бел предявен на ответника. По повод за твърдените вреди (вид и размер) ищците препращат към обезпечителното производство по чл.207 ГПК – гр. д. № 53776/2024 г. по описа на СРС, 127. състав. Твърдят, че вредите са в общ размер на 69 850.00 лева. Сочат, че на 31.07.2024 г. банката платила на ищците сумата от 53 600 лева, представляваща обезщетение за вреди и наемите за месец юни и юли 2024 г. Твърди се, че следва ответникът са заплати останалата сума от 16 250 лева, необходими за пълното привеждане на имота в добро състояние. Твърдят, че заедно с това ответникът дължи и сумата от 4 000 лева, които са били необходими за осигуряването на ключове за намиращите се в имота два трезора и вътрешна каса. Общата сумата е в размер на 20 250 лева.

Четвърто, сочи се, че тъй като са необходими СМР за поправянето на вредите, извършени от наемателя през периода на наема, ответникът следва да обезщетени ищците за периода, през който ще бъдат лишени от ползването на имота, поради СМР. Твърдят, че този период е 4 месеца, поради което се дължи обезщетение в размер на среден месечен наем в размер на 3 000 евро или 12 000 евро или 23 470.00 лева.

Пето, ищците твърдят, че е имало пукнати, възникнали по време на ползване на имота по наем от ответника. Твърдят, че за тях не са уведомили ищците, което е увеличила размера на вредите и разходите по отстраняването им. Считат, че ответникът е бил длъжен да ги уведоми, на основание чл.233, ал.2 ЗЗД – пукнатините между етаж първи и сутерена и в помещение на етаж 2. Това увеличила вредата с 5000.00 лева. Сочат, че сумата се получава, сравнявайки разходите за възникването на тази пукнати през 2022 година и установяването им през 10.10.2024 г.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Прилагам и моли да бъдат приети като доказателства по делото заверени копия от следните документи: 1. Договор за наем от 31 май 2013г. с приложение към него. 2. Приемно-предавателен протокол от 28.08.2013г. към договора за наем и приемопредавателен протокол от 05.07.2013г. за предадени ключове за банкови трезори. 3. Писма за прекратяване на договора от наемодателите от 28.02.2024г. и от 01.04.2024г. 4. Писмо отговор от банката от 09.05.2024г. 5. Кореспонденции от 24 юни с приложен примерен констативен протокол, от 3 юли 2024г. с таблица опис на повредите, от 10 юли 2024г. с допълнена таблица опис на вредите, от 22 юли 2024г. с опис и пълно остойностяване на стойност от 69 850 лв. 6. Банкови извлечения за получени обезщетения от всеки от собствениците в размер на 26 800 лв., наемите за юни и юли 2024г. и възстановени такси битови отпадъци. 7. Покана за плащане от собствениците до наемателите на остатъка 3 от 16 250 лв. и лихви за забава върху наемите, и обезщетение за времето на ремонта. 8.

Отговор на банката до пълномощника на собствениците от 28.08.2024г.. 9. Уведомление покана от банката до Е. Д. от 30.08.2024г. 10. Предавателен протокол от 10.10.2024г., за предаване на ключовете на имота на Е. Д. в кантората на нотариус ********* с per. ****.

Моли съда да допуснете назначаването на Съдебно - техническа и оценителна експертиза.

Моли да се изиска за послужване ч. гр. д. № 53776/2024 г. по опиа на 127. състав на СРС

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. С. М. и адв. Д. А. със съдебен адрес:

*********, с представителна власт само за СРС (л.46-47от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е приложимо. Събира се държавна такса върху всеки иск.

Общата цена на всички искове е 81 577.94 лева. Дължимата държавна такса е 3263.12 лева. Внесен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 3265.00 лева (л.48 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ 4 за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.