Решение № 381 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100509303 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. ГР., гражданка на Федерална република

Германия,

ЛНЧ**********, срещу решение

№

20139424/15.06.2021 г., постановено по гр. д. №50126/2019 г. и присъединеното към него гр. д. №50563/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил молбата й за издаване на заповед за защита в нейна полза, срещу М. О.П.. Счита решението в обжалваната му част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да й издаде заповед за защита. Претендира присъждане на направените разноски.

М. О.П., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Ш.Д.Л./ П., С.Е.Д./Г. и С.М./Г., в законоустановения срок, са подали възражение, с което молят подадената жалба да бъде оставена без уважение.

1

М. О.П., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Ш.Д.Л./ П., С.Е.Д./Г. и С.М./Г., са подали въззивна жалба срещу решение № 20139424/15.06.2021 г., постановено по гр. д. №50126/2019 г. и присъединеното към него гр. д. №50563/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил молбите им за издаване на заповед за защита в тяхна полза, срещу Р. ГР.. Въззивниците считат решението в обжалваната от тях част за необосновано и неправилно, постановено в противоречие с правилата на материалния и процесуалния закон. Излагат съображенията си. Молят решението в тази част да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед за защита.

Претендират присъждане на направените разноски.

Р. ГР., в законоустановения срок, е подала възражение, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част- оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание Р. ГР. поддържа жалбата си и моли съда да я уважи. Не претендира разноски.

В съдебно заседание М. О.П., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Ш.Д.Л./ П., С.Е.Д./Г. и С.М./Г. молят въззивната им жалба да бъде уважена. Заявяват, че не претендират разноски.

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.

258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 29.08.2019 г. М. О.П., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Ш.Д.Л./ П., С.Е.Д./Г. и С.М./Г. е поискал да се издаде заповед за защита срещу Р. ГР., съпруга на първия молител и майка на останалите трима молители, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо всеки от тях. Твърдят се актове на домашно психическо и емоционално насилие, извършени на 14.08.2019 г., 19.08.2019 г. и 28.08.2019 г., както и други предходни актове, извършени според молителите в условията на трайно установено домашно насилие - от ответницата- съпруга на молителя М. О.П. и майка на молителите Ш. П., С. ГР. и С. М. ГР.. На 14.08.2019 г. М. О.П. твърди, че 2 излязъл на работна вечеря и на сутринта, когато децата се събудили, намерил в леглата им листчета с телефонния номер на майка им и нейното име. Бащата попитал Ш. П. и С. ГР. защо са им и те му отговорили, че майка им е казала, че баща им ги е напуснал, и им е дала номера си, за да й звънят, ако имат нужда от нея. На 19.08.2019 г. С.Е.Д. паднал леко по време на игра в училище и си ожулил коляното. Бащата се прибрал вкъщи с него и брат му Ш.Д.Л..

След като майката се прибрала вкъщи, около 20:00 вечерта, и видяла раната на крачето на детето, вместо да го попита какво е станало, крещейки, задала на бащата въпрос какво е станало и защо е пострадал. Не приела обясненията на М. О.П. и се развикала, че той и училището на детето, което тя не одобрява, тъй като е по програмата на МОН, не се грижи за детето, оплакала се, че М. О.П. я заплашва и казала, че ще повика полиция, което разстроило С.М.К. Майката провела телефонен разговор и казала, че ще повика полиция, бащата също се обадил в полицията, след което повикал леля си и майка си, защото се страхувал да бъде сам с децата. Когато полицията дошла, С.М.К.се разстроила и избягала от полицаите. Пред полицаите майката казала, че съпругът й я е нагрубявал и опитал да се самонарани, за да я изкара виновна.

Полицаите преценили, че няма нужда от намеса и си тръгнали. Майката насила изтръгнала С.М.К.от ръцете на бащата около 21:30 часа и по чорапи я извела от жилището на страните. Бащата позвънил на полицията, после търсил майката и детето, но не ги открил. Оставил другите две деца при своята майка и към полунощ се прибрал вкъщи и заварил съпругата си и С.

М. ГР. да спят. Бащата опитал да попита майката къде е била, но тя заплашила отново с обаждане с полицията, което е разстроило С.Р.К. Г..

Детето било със забавено социо-емоцинално развитие и имало нужда от спокойна и щастлива среда. На 28.08.2019 г., около 21:10 ч., след като бащата, децата и бабата по бащина линия на децата се прибрали, на вратата на жилището на бабата позвънила непозната жена, която поискала от стоящ пред входа съсед да я заведе до апартамента на бабата и да й позвъни на вратата, и представяйки се като „приятелка на семейството“, казала на бабата, че е „оставила кучето на 4-ия етаж“. Не е отговорила на въпроси, поставени от бабата как се казва и от къде е разбрала къде живеят. През същото време М.

О.П. е бил в апартамента на 4-ият етаж, и никой не го е потърсил. След като бабата казала на непознатата жена, че ще позвъни на четири лапи, ако не разпознае кучето, дамата тръгнала да слиза по стълбите надолу от 11 - ят 3 етаж. Бабата се обадила на сина си, той слязъл, намерил кучето, видял потегляща кола, на предната седалка на пасажерското място на която седяла Р. ГР.. След преживяното, вкл. и с предпходни актове на психическо насилие от страна на Р. ГР. , за да предпази децата от причиняване на нещо лошо от страна на майка им, М. О.П. се е изнесъл заедно с децата от семейното жилище при бабата по бащина линия.

С молба от 02.09.2019 г. Р. ГР. е поискала да се издаде заповед за защита срещу М. О.П., нейн съпруг, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо нея. Твърди, че през периода на съвместния живот на семейството в България, съпругът й системно е упражнявал психически тормоз над нея, оставял я без средства или с малко средства, упражнявал над нея икономическо насилие. На 04.08.2019 г., когато се прибрала вкъщи, избухнал скандал, при който съпругът й я е заплашвал, че ще я изпрати в психиатрия, че ще умре, че ще я прати в затвора, където ще бъде изнасилена, че часовникът й цъка, че 7 милиона българи са против нея, че няма как да се защити, че леля му е високопоставена, а майката му познава всички съдии, че Р. ГР. е *******, че е спала със сина си от първия й брак, когато излиза, да внимава, да не я блъсне кола или да не й прилошее. На 19.08.2019 г. и на 20.08.2019 г. М. О.П. отново е направил скандал на молителката в присъствието на своите роднини.

С решение № 20139424/15.06.2021 г., постановено по гр. д.

№50126/2019 г. и присъединеното към него гр. д. №50563/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав е оставил без уважение молбите за издаване на заповеди за защита.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Първоинстанционното решение е правилно.

Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да я преповтаря и препраща, относно нея, към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Предмет на производството по ЗЗДН не е характера и поведението на 4 определено лице, а осъществили ли са се твърдяните в молбата за защита акт/актове на домашно насилие между страните по делото, намиращи/намирали са се в изискваната от закона родствена или фактическа връзка.

Настоящия съдебен състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата от 29.08.2019 г. за защита по ЗЗДН, не съдържат признаци на акт, респ. актове, на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Касаят наличието на родителски капацитет и по-скоро- на негативи в същия. Между родителите на малолетните деца са налице влошени личностни отношения и спорове относно осъществяването на родителската отговорност, но тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, с предвидените в него специфични мерки за закрила, а не разрешаването на междуличностни спорове и такива за родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и родителите, включително и относно начина и методите за отглеждане и възпитание на общи деца– за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК.

Във връзка с доводите в жалбата (въпреки гореизложеното), следва да се отбележи, че дори и първоинстанционният съд да беше изслушал по реда на чл. 15 от ЗЗДт обясненията на малолетните деца-страни в процеса, само свидетелските показания представляват доказателствено средство.

Относно молбата за защита от 02.09.2019 г. на Р. ГР.:

За твърденията за психическо и емоционално насилие, осъществило се на 04.08.2019 г. в дома на страните не се ангажираха никакви годни доказателства. Страната не е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като съдът няма право да указва на молителя да представи такава декларация, тъй като би нарушил своето безпристрастие. Ангажираните свидетелски показания- на М.Т., са за друга дата-19.08.2019 г.

Правилно първостепенния съд е приел, че на 19.08.2019 г. от страна на М. О.П. спрямо Р. ГР. не е осъществен акт на домашно насилие. Без значение е коя от страните по делото е първопричина за скандала. Установи се със свидетелските показания на М.Т., които и настоящата инстанция не намира основание да не кредитира в тази им част, че автор на отправените към Р. ГР. с викове упреци (дори и да се приеме, че представляват психическо и 5 емоционално насилие по смисъла на ЗЗДН), е майката на М. О.П..

За осъществявано икономическо домашно насилие безспорни доказателства не бяха ангажирани. Показанията на свидетелката М.Т., че „много пъти Р. ГР. не е имала пари да плати сметката, че когато изтегли пари от банката, сметката е почти винаги на нула или има много малки суми, които нередовно се зареждат“, се опровергават от представените от насрещната страна многобройни писмени доказателства.

Цитираната във въззивната жалба оценка на случая на Р. ГР. от 15.02.2019 г. не може да бъде доказателство за авторство на домашно насилие. Този документ може да отрази последици от извършено насилие, но, за да даде съдът търсената защита по ЗЗДН, са необходими други доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че М. О.П. е извършил процесните насилнически актове. Такива доказателства – писмени и гласни, в настоящия случай не са събрани.

При недоказване на твърденията на страната, че е извършено домашно насилие, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първостепенния съд.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да се остави в сила.